ПЕХЛИВАНОВИЯТ РОД – НАЧАЛОТО, ЛЕГЕНДАТА
Откъс от книгата на Иванка Божкова „Пехливановия род. Предания за предците”
„Ето, вече започваме нашия разказ за този голям род, създаден преди 250 години с 11 поколения до днес. Началото е през 1765. Знае се името само на Неделчо и децата му Георги, Желязко, Йова, Комна и Божко. Следва годината 1785. От дълбочината на миналото е известен само Димо с децата си Георги, Койо, Божко, Митра, Желязко и Йова.
През паметната 1830 г. Георги, Койо и Божко заминават за Бесарабия. В Главан остава само Желязко. Най-малкото му, седмо дете Димо, след шест момичета, е родено през 1848 г. Той е героят на легендите. Първата:
Заради работата, с която всички деца са се занимавали, Димо е ходил на училище само три години. През юношеството се е отличавал с необикновена физическа сила и издръжливост. Веднъж баща му го пратил с група възрастни главанци да смели брашно на воденицата. Тежките по 60-70 кг.чували с ръж и пшеница, той вдигал с лекота и ги пренасял сам. Воденицата е била в село Хаса Баса, днес Шишманово, на левия бряг на Марица, срещу Харманли.
Понякога се чакало „небеть”, т.е. ред по цяла седмица. И като нямало какво да правят, чакащите си устройвали пехливанлък. Петнадесетгодишният Димо надвивал всички. Тръгнал Димо да се бори по сборове и панаири, и отвсякъде се връщал с най-големите награди. Почнали да го калесват и по сватби турци от цялата Кавакрийска кааза и Одринския вилает. Славата му на непобедим се разнесла от Сливен до Стара Загора, до Дидимотика и Лозенград.
Особено трудно приемали славата му турските баш пехливани, опитвали с хитрост да го победят. С любимата си хватка „Косърма” той тръшвал всички на земята. Който веднъж се е борил с Димо, втори път не посмявал да му излезе насреща.
На една бейска сватба в Мустафа паша, днес Свиленград на бърза ръка натръшкал всичките си съперници, прочути турски пехливани, дошли чак от Анадола. Сватбарите не могли да понесат позора, че Димо надвил техните хора и се нахвърлили върху него с ножове и пищови. Тогава беят скочил и го наметнал с атлазената си салтамарка. Това означавало, че никой няма право да го докосва”.
Следва продължение.
Стоянка Цачева
