Когато съпоставяме миналото и настоящето на българските села, непременно спираме вниманието си върху селското училище. Обикновено то се е помещавало в сграда с просторни стаи и високи прозорци, откъдето да влиза много светлина за малчуганите, поели пътя към познанието. Днес обаче, на много места селските училища са сред най-тъжните паметници на разрухата, следствие от обезлюдяването на селските райони. Големите училищни сгради, строени около 50-те и 60-те години на м.в. често са напълно неизползваеми, защото деца вече няма, а малкото останали местни жители не намират средства и причина да ги поддържат, пише БНР.

Картината обаче може да има и по-светли краски, а доказателство за това е началното училище в село Столетово. Намира се между Средна Гора и Стара планина, а покрай него протича река Стряма. Там всичко е така запазено, сякаш още утре могат в клас да се завърнат учениците. Чиновете с дървени пейки са прилежно подредени в стаята на първи клас, а пред тях са черната дъска и училищният звънец, който десетилетия е огласял малкото училище.

Сградата на школото в Столетово не само се поддържа, но е на път да се превърне в своеобразен културен център и музей на селото. Всички експонати са любезно дарени от местните жители, а на етнографската им сбирка могат да завидят дори някои по-авторитетни институции.

Мирослав Колев

„Предстои още много работа, особено около ремонта на течащия покрив, но няма да се откажем, защото имаме помощта на много млади доброволци от селото“ – казва кметът на Столетово Мирослав Колев:

„Както ми е мило родното място, така ми е скъпо и първото училище – защото първите ми школски години са били в малкото старо училище. Идеята да го запазим не се е появила спонтанно. Просто никога не сме искали да има рушаща се сграда в центъра на селото, затова предприехме тази инициатива и започнахме с ремонт на покрива. През 2018 г., когато чествахме 90 години от създаването на читалището ни, вече бяхме обособили две от стаите, в които е събрана етнографска сбирка. В нея сме сложили стария стан, миндерите, с всичко онова, което събрахме.

Част от сбирката са писма, спомени, снимки и ръкописни текстове, предоставени ни от местните жители. Има отделено и специално място за патрона на селото ген. Николай Столетов – командира на българското опълчение през Руско-турската освободителна война. Тази година се навършиха 190 години от неговото рождение, обърнахме и специално внимание към тази годишнина. Една от стаите, с помощта на доброволчески труд превърнахме в кът за игри на закрито за децата в селото. Там има уреди за фитнес на закрито, за тенис на маса. Благодарение на усилията на нашите млади доброволци, в помещенията, служили някога като столова в училището, сега е направен младежки клуб. Там през зимните месеци ще се събира местната общност, ще e достъпен за всички. Искаме така младите хора да общуват и да са по-сплотени, за да има бъдеще нашето село.“

Откакто се помни – като ученичка в Столетово, а и след това като учител в местното училище – никога не е имало отпаднали деца, казва Гергана Тодорова, дългогодишен учител и последен директор на закритото през 2008 г. школо в Столетово. Всички са идвали без изключение в училището, затова то заслужава да бъде запазено като символ на това населено място.

„То винаги е било начално училище, първоначално беше от 1 до 3-ти клас, а после до 4 клас. След това децата продължаваха в съседното село Кърнаре и завършваха основно образование – спомня си г-жа Тодорова.– Най-много са били децата тук през 50-те години на м.в. – около 80. После започнаха да намаляват до 50 и накрая дойде критичният момент, когато в селото останаха съвсем малко деца и за голямо наше съжаление училището беше закрито. А то беше много хубаво. Сутрин децата, идвайки, огласяха целия двор и цялото село. А едно село без училище е почти изгубено. Сега обаче ме изпълва чувство на радост, защото, въпреки че няма деца, кметството направи всичко възможно, за да запази сградата на училището. Направиха около него спортни площадки и благодарение на младия кмет се включиха с помощ и хората от селото.“

Снимки: Гергана Манчева