Стоян П. Джансъзов е български възрожденски просветен деец, журналист и преводач.
Роден е в село Пранга (днес Патриарх Евтимово), Станимашко през 1839 г.
Завършва Голямото Пловдивско училище и Галатасарайския лицей в Цариград, след което се отдава се на учителската професия.
Преподава на български, турски и френски език. Учителства няколко години в родното си село (1861-1964), Станимака (1867-1868) и Араповския манастир (1868-1869).
Джансъзов е изпратен от Стефан Захариев в Македония, където преподава в село Плевня, Драмско (1870-1871) и Неврокоп (1871-1872). Тук активно се включва в борбите за независима българска църква, поради което е прогонен.
Продължава да учителства в Калофер (1872-1875) и Одрин, където редактира българската част на вилаетския вестник „Едирне“.
Снема копие от Станимашкия надпис – епиграфски паметник от времето на Иван Асен II и го изпраща за публикуване на Петко Славейков.
Води кореспонденция със Стефан Веркович и му изпраща стари монети. Той е един от първите членове на революционния комитет в Станимака, основан в началото на 1873 година от Отон Иванов.
По време на Руско-турската война от 1877-1878 година Джансъзов е преводач в руската армия. След Освобождението е на българска и турска служба в София, Сяр и Цариград. Издирва и превежда турски извори за българската история.
Умира през 1914 година в Цариград. Негова потомка е изтъкнатата българска актриса Стоянка Мутафова.
Името му носи улица в Асеновград.
на снимката от 1897 – Стоян Джансъзов в униформата на османски служител
