Срещата ми с Ангел не е уговорена. Качвам се бавно по стълбите, оглеждам се, все едно ми е за първи път. Ами да, по-различно беше, само тишината е същата. Стигам до фоайето на втория  етаж, Ангел забил глава в масата и подписва важни документи. Разменяме си поздрави, помоли ме  само за няколко минути докато свърши важните неща и ме покани да седна. Поръча да направят две кафета и продължи с важните дела.

• Много е важно – вика- туй дето го правя. Ама тоя печат не ми харесва, размазва се, не е красиво. Май ще ми отнеме повече време, нали ще ме зачакаш малко. А, Зори, може ли да покажеш на г-н Райчо кабинетите, и ти да видиш какво правим!

Аз знам той какво прави и как се бори да променя статуквото. Всичко се публикува във фейсбук. Преди повече от 5 години, когато се запознахме ми беше казал, че качва всичко в интернет. „Фейсбук е за децата, да се виждат, да виждат труда си, постиженията си, а и да има прозрачност, нали все за това говорим“.

Приключи моята разходка, Ангел приключи важната работа.

• Искаш ли – пита ме – да направим заедно една обиколка?
• Имах две прекрасни „екскурзоводки“, страхотно е тук и така като гледам с тенденция да става все по-приветливо.
• Сега ще ти покажа какво правим, купил съм електромобил, ще отидем с него до стопанството.

Качваме с в „електричката“, както той я нарича и право в стопанството.

• Имаме 150 овце – черна каракачанка- много здраво животно. Купих и пет френски, порода лакон, ама не са за тук. Трудни са за гледане, много боледуват. Имаме пилета, пуйки, патици и токачки. Гледай, всичката тази техника, като дойдох, не работеше, стари са тракторите, ама ги оправих, сега са в действие. Това са ягодите, ето капково напояване сме направили, тук е оранжерийката, малка ни е оранжерията, но има всичко – домати, краставици, тиквички – всичко има. Черешите са тук отзад. Тая година, заради студа не дадоха много, ама са хубави, опитай…
• И казваш, че децата идват тук – викам – и работят?
• Разбира се…
• Ама това те са го правили, те са обработвали…?
• Златни деца имам, машини са, всичко е минало през техните ръце, нали за тях го правя, да се учат, да знаят… като машини са. Стоката от тук не може да стигне до училищния магазин. Ела да ти покажа овцете, ей тук отзад са…

Докато чуят подвикванията и свирката на Ангел 150 овце се втурнаха към него. Спряха се, сигурно заради мене. Той откърши един клон от джанка и пак им подвикна. Дойдоха, всички, наобиколиха го и всяка опита от пресните листа.

• Животното, Райчо – вика Ангел – знае и помни кой го храни и е благодарно. В земята е нашата сила. Всичко ни дава, всичко имаме, и аз още се уча. Уча се бързо, че не знам, няма цял живот да съм директор на училище. Създал съм и продължавам да създавам условия за учене. Какви лесовъди ще станат ако не познават дърветата, какви животновъди и ветеринари ще станат ако не са виждали животни, ако не знаят с какво се хранят, кога се хранят. Трактора бил стар, страх ги било да се качат и да го подкарат? Щом директора се качва на трактора и ти ще се качиш.

Ангел Живков е директор на Професионална гимназия по механизация на селското стопанство „П.К. Яворов“ в град Гоце Делчев, а от 2016 година училището е част от мрежата “Всеки ученик ще бъде отличник” на Център Амалипе. За малкото години, в които го познавам той направи много и големи крачки за промяна в училището. Гордее се със всичко, което е извоювал за доброто на учителите, които ръководи и искрено се гордее с учениците си и техните успехи. Гордее се, че учениците не се делят – и ромските, и българските са добри, т.е. мноооого добри. Тази година изпраща 80 абитуриенти. Важните документи, за които ви написах в началото, за които Ангел Живков полагаше цялата си старателност, бяха техните дипломи.

Автор: Райчо Чапразов

Контекстът

Преди няколко години, когато Ангел Живков пое ПГ по МСС „П.Яворов“, гр. Гоце Делчев, училището беше пред закриване: училище със затихващи функции, без ученици, без перспектива, силно стигматизирано. Само за няколко години Ангел Живков успя да превърне училището не само в образец за модерно, високотехнологично и в същото време здраво обвързано със земята и всичко, което тя ни дава, училище, но и в модел за етническа толерантност, модел за професионално училище, което не само дава мечти, перспективи, но и реална реализация на своите ученици без значение от етноса им. Училище, което разбива стереотипи! Училище – отличник!

Трансформацията на училището можете да проследите от презентацията на самото училище.

Атмосферата в снимки можете да видите тук, а във ФБ групата на училището можете да следите почти в реално време всяка малка и голяма стъпка към успеха!