ОТКРАДНАТОТО БЪЛГАРСКО КОНСУЛСТВО В СОЛУН ДНЕС Е ЦЕНТЪР ЗА ВИЗАНТИЙСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ? А МОЖЕ ДА Е МУЗЕЙ НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ ГРУБОВЦИ ЕНИДЖЕ ВАРДАР

ОТКРАДНАТОТО БЪЛГАРСКО КОНСУЛСТВО В СОЛУН ДНЕС Е ЦЕНТЪР ЗА ВИЗАНТИЙСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ? А МОЖЕ ДА Е МУЗЕЙ НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНИЯ!

Вилата на българското консулство в Солун от началото на ХХ век. е едно от приказните богатства на българската държава и българския народ, открадната от Гърция (сн.1). Построена е през 1898 г. по проект на арх. Фредерик Шарно, като резиденция на Осман Али бей, потомък на завоевателя на Македония Евренос бей. От 1905 г. е закупена за нуждите на българското търговско агентство в Солун. През 1908 г. след обявяване на независимостта, сградата става консулство на Царство България, като от 1910 г. е Генерално консулство в Солун. Дипломатически представител е Атанас Петров Шопов, който се води формален собственик на вилата. На 28.10.1912 г. ген. Георги Тодоров известява цар Фердинанд I за навлизане на българските части от 7-рилска дивизия в Солун с кратка телеграма: „Днес Солун е под скиптъра на Ваше Величество”. Във вилата същата нощ пренощуват престолонаследникът Борис и брат му, принц Кирил. В нея престолонаследникът Борис получава от цар Фердинанд I телеграфически: „Как завиждам, любими мой сине, за историческото ти влизане в града на апостол Павел“. На 19 декември 1912 г. главнокомандващият Фердинад I отсяда със синовете си в сградата на Генералното консулство. На мраморните стълби оттогава са и паметните снимки с Борис и Кирил (сн. 2) и с гръцкия крал Георг I (сн.3), пристигнал „на крака” при българския цар. В архитектурно отношение вилата (сн.4) е извадкова еклектика за онзи период. Състои се от приземие, два етажа с 22 стаи и тавански помещения. Покривът е с марсилски керемиди. Фасадата по вертикалната си ос е перфектно симетрична с релефните си декоративни елементи. Фронтоните във всеки прозорец, декоративните ключове над отворите, мраморните стълби и богато украсените колони, поддържащи балконите, внушават стил и аристократизъм. Етажите имат различна външна декорация. Терасите от южната страна са с изящни тавански рисунки. Таваните в сградата също са украсени със стенописи (сн.5). След Междусъюзническата война в 1913 г., вилата е конфискувана от гръцката власт, а архивите, мебелите и ценностите на българското консулство са откраднати. През 1915 г. България за кратко връща собствеността си върху сградата, като генерален консул по това време е Тодор Недков. Същата година френски военни части окупират българското генерално консулство, конфискуват архива, а мебелите продават на търг (сн.6). Френският генерал Морис Сарай,командващ войските на Съглашението на Солунския фронт, се настанява във вилата. Превръща я в своя резиденция, в която посреща и гръцкия премиер Елевтериос Венизелос (сн.7). През 1922 г. вилата е превърната в сиропиталище „Мелиса“ за сираците от Кавказ и децата от сиропиталищата от Измир, които са принудени да избягат след Турско-гръцката война. През 1941 г. германската окупационна администрация възстановява собствеността на българската държава върху сградата. В нея е настанен Солунския български клуб и българското училище. През 1945 г. гръцките власти конфискуват отново вилата и прогонват българските деца и учители. В нея отново е настанено сиропиталището „Мелиса”, с чието име и до днес е известна вилата. През 1977 г. Министерство на културата на Гърция обявява сградата за паметник на културата. След голямото солунско земетресение 1978 г., сградата е силно засегната и закупена от гръцката държава. Тази българска собственост остава безстопанствена и се превръща в свърталище на анархисти, които я подпалват. През 1998 г. сградата е реставрирана и в нея е настанен Центъра за византийски изследвания към солунския университет „Аристотел”. Българската държава не получава никакво обезщетение за конфискацията. Тази изящна вила е свидетел на славни и трагични дни от българската история в Македония. В нея се е ковала стратегията за отстояване на българщината в Македония. По нейните мраморни стълби са влизали и тръгвали нашите войводи в битките си за Македония. Днес в центъра на Солун вилата би била истински символ на вековното българско присъствие, силата на народния ни дух и вяра, че тази земя е останала завинаги част от нас…