През септември 1598 г. шогунът Тойотоми Хидейоши умира, завършвайки обединението на Япония в централизирана държава. Преди смъртта си той завещава титлата си на петгодишния си син Хидейори, при който е създаден съвет от петима регенти. Мина много малко време и регентите се скараха помежду си, когато разделиха сферите на влияние.
Най -мощните от тях бяха Токугава Иеясу и Мори Терумото. Именно те започнаха война за почетното звание, което дава право на практически неразделна власт над Япония. Скоро се образуват два враждуващи лагера, разделящи „Страната на изгряващото слънце“.
Токугава Иеясу.
Първата коалиция беше ръководена от Токугава Иеясу („Източна армия“), втората – от Ишида Мицунари („Западна армия“), който беше началник на щаба при Хидейоши. И двамата противници се подготвиха внимателно за конфронтацията. Те привлекли подкрепата на влиятелни феодали и самураи, издигнали укрепления, ремонтирали крепости и замъци, оборудвали флоти.
В края на август 1600 г. Иеясу Токугава тръгва с армията си от Осака, уж за война с Уесуги Кагекацу, влиятелен васал на Мицунари. Самият Ишида вярва в намеренията на врага и продължава да обсажда замъка Фушими (гарнизонът му държеше страната на Иеясу).
Когато се оказа, че Токугава изобщо не се бие с Уесуги Кагекацу в северните провинции, а се приближава към Фушими с голяма армия, обезкураженият Ишида се оттегли първо към крепостта Огаки. След това, страхувайки се от обграждане и блокада, той се насочи към южните брегове на езерото Бива.
Изпратеното разузнаване съобщава, че най -доброто място за борба с армията на Токугава е районът близо до село Секигахара, разположено на 15 км от Огаки. В тази област се пресичаха пътища, свързващи северната и южната част на страната. Армията на Изида тръгва към Секигахара на 20 октомври.
През цялата нощ по време на похода имаше непрекъснат дъжд, войниците на Мицунари се намокриха и много се умориха, след като преодоляха пътя, превърнал се в непрекъсната течна кал. Секигахара беше покрита с гъст воал от мъгла. Няколко метра напред нищо не се виждаше.
Изтощена от нощното пресичане, армията на Изида стоеше на открито за почивка. Самураите и обикновените воини изсушиха или по -скоро изцедиха мокри дрехи, оръжия, брони, барут и аркебузи. Някои заспаха на седлото или на земята. Тогава изведнъж се оказа, че вражеската армия се намира на няколкостотин метра.
Ишида Мицунари.
След като откриха присъствието един на друг, противниците започнаха да бият тревога и набързо започнаха да изграждат войниците си в бойни формирования. Нямаше обаче бързане, тъй като никой не смееше да започне битката в условия на практически нулева видимост. Едва около 8 часа сутринта на 21 октомври 1600 г. мъглата започва да се разсейва и да се издига нагоре. Сега враговете можеха да се видят правилно.
Западната армия беше позиционирана по следния начин. На левия фланг, точно пред хълма, бяха разположени силите на Ишида Мицунари. Пътят към Хокурикудо беше покрит от два отряда самураи Шимазу Йошихиро и Шимазу Тойохиса. В центъра са отрядите на Кониши Юкинага и Укита Хидейе.
Пътят за Накасендо беше покрит от самурайските контингенти Киношита и Тода Хирацута. Следват отрядите от клана Йошицугу (на хълма Мацуо), войниците от Кобаякава Хидеаки (на върха на Мацуо) и отрядите на неговите роднини, покриващи подстъпите към планината Нангу, образуват десния фланг. Общо западната армия имаше около 82 000 души (най -добрите и най -елитните сили в Западна Япония).
Източната армия се намираше по -компактно от подножието на планината Ибуки до пътя за Накасендо. Десният фланг бе воден от Куродо Нагамаса, левият – от Ай Наомаса (началник на ескадрилата на Червените дяволи). В центъра последователно са подредени – Фукушима Масанори, Като Йошикаши, Танака Йошимаса. Общо Токугава имаше 36 000 души под ръка. На път бяха още 38 000 пехотинци и конници, водени от сина на регента Хидетада. Трябва да се отбележи, че повече от 40% от войниците от източната армия са били въоръжени с огнестрелно оръжие.
Разположението на силите преди началото на битката.
Щом страните видяха противниците си, „червените дяволи“ се втурнаха в атака под бойния вик. Както подобава на известен участник във всички неотдавнашни войни в Япония, Ай Наомаса, начело на 70 елитни самураи, се вклини в редиците на воините на Укита Хидей.
Страшен удар настъпи върху самурайските мечове. Стомана иззвъня, кръвта бликна във фонтани, отсечени глави и крайници полетяха в различни посоки. За да подкрепят „Червените дяволи“ част от самураите на Фукушима тръгнаха, но западните сили ги изхвърлиха обратно с огън от аркебузите.
Въпреки това не беше възможно да се победи отрядът на Наомаса, тъй като Шимазу Йошихира, въпреки заповедите и заплахите на Ишида, не помръдна. Той вярваше, че времето на неговите самураи още не е дошло. Този привърженик на старите традиции, Йошихира вярвал, че битките трябва да се водят според правилата. Тоест отряд от едната страна трябва да се бори с подобен отряд на врага. Това трябваше да направят всички останали контингенти: да се бият, без да се намесват помежду си, и без да се намесват в „чужди“ битки.
Токугава свали почти цялата си първа линия на вражеските позиции. По фронта на западната армия
последва много хилядно клане. Освен това аркебузите на воините на Токугава нанася колосални щети отблизо на самураи и вражески войници.
Отрядът на Ukita Hideie беше претърпял големи загуби , силите на Konishi Yukinaga бяха разчленени на две. Армията на Изида, два пъти повече от врага, претърпя неуспехи в почти всяка област на битката. Но дори и в този критичен момент Шимазу Йошихия и неговите самураи не напуснаха местата си.
Позицията на „западняците“ временно се оправя от бързата атака на силите на клана Йошицугу, които успяват да притиснат и отблъснат самураите Токугава. Въз основа на успеха Ишида Мицунари заповядва на Кобаякава Хидеаки да атакува левия фланг на източната армия с цялото си крило.
Той обаче дори не си помисли да напусне хълма Мацуо, пренебрегвайки всички условни сигнали и заповеди на пратениците. Токугава, като видя, че Хидеаки не помръдва, започна безпрепятствено да обикаля хълма. Ишида нямаше друг избор, освен да се обърне срещу предателя със силата на клана Йошицугу, за да избегне гаден удар отстрани или отзад.
Токугава нареди на стрелците си да изстрелят залп от аркебузите над хълма. Това беше направено така, че хитрият Хидеаки, който се надяваше да стои на хълма до края на битката и след това да се присъедини към победителя, най -накрая да реши за избора на страна. След като беше подложен на обстрел, Кобаякава направи правилния избор. Той предприе прибързана атака срещу Отани Йошицугу.
Така за левия фланг на Токугава заплахата от врага не само беше елиминирана, освен това регентът беше подсилен от воините на Хидеаки. Отани се биеше отчаяно, заобиколен от свои и чужди врагове. Когато положението му стана безнадеждно, Уакизаки Йошицугу също дезертира на страната на източната армия. Смъртно ранен, Отани се разпореди да бъде намушкан, за да не попадне жив в ръцете на врага.
В същото време отрядът на Кониши Юкинаги едва сдържа натиска по фронта на първата и втората линия на армията на Токугава. Самураите на Хидеаки пробиха последните отански воини и намушкаха Юкинаж в гърба. Той, заедно с остатъците от силите си, започва безразборно отстъпление, оставяйки отряда на Укита Хидей сама.
Това подразделение също беше насечено и разпръснато. Изида хвърли в бой всичките си налични сили – лични телохранители, подбрана конница и част от бегълците от победените отряди. Самият той побърза да напусне полето на битката, която вече беше загубил. Само кланът Shimazu се бори до края, но това бяха напразни жертви.
Изида напусна умиращите си васали, той нямаше резерви. Западната армия се разпадна на отделни огнища на съпротива, които бързо бяха потиснати от огъня на аркебузи и масираните атаки на силите на Токугава, които запазиха формирането и реда на силите. В два часа следобед битката започна да затихва.
Синът му пристигна в Ияесу Токугава с 38 000 души, които никога не са участвали в битката. На свой ред, лоялни към Изида сили (отрядите Мори и Кикава) се приближиха до Секигахара. Научавайки, че господарят им е победен, те побързаха да се оттеглят. Западната армия е напълно разбита.
Ишида Мицунари и най -близките му поддръжници скоро бяха заловени и обезглавени. Съпротивата на оцелелите „западняци“ („съюз на daimyo“) продължи няколко години. „Западняците“ нямаха реален шанс за победа в конфронтацията с Иеясу Токугава, който взе заветната титла „шогун“ от императора през 1603 г.Новият фактически владетел на Япония щедро възнагради своите поддръжници и сътрудници. Шогунът също подари пари, титли и земи на онези, които чрез предателството си му донесоха победа при Секигахара. През 1605 г. Иеясу предава собствената си титла на големия си син Хидетада, превръщайки институцията на „сёгуната“ в наследство на клана Токугава.
