Дидимела

Основен признак – синьовиолетови петна около пъпките. Причинителят на тази болест е гъба, която заразява младите леторасти обикновено при основата на листните дръжки. През лятото петната, причинени от дидимелата, са синьо-виолетови, а през зимата – със сребрист цвят.

Петурите на листата на заразените леторасти опадват, а дръжките им увисват. В петната се образуват плодните тела на гъбата – малки черни зрънца, изпълнени със зимни спори. Тези спори причиняват първите заразявания на младите леторасти през следващата пролет.

Борбата с тази болест се води по следния начин:

• засаждат се устойчиви и здрави сортове;
• изрязване и изгаряне на заразени леторасти;
• зимно пръскане с 2% бордолезов разтвор и вегетационно пръскане с 1%-ов бордолезов разтвор.

Устойчиви на дидимела са сортовете малини Български рубин и Нюбург.

Кониоториум

Основният признак е засъхване на леторастите. Причинителят на болестта заразява приосновната част на леторастите, вследствие на което те изсъхват. Заразените плодове също изсъхват. Гъбата зимува като черни плодни тела по заразените леторасли, а образуваните в тях зимни спори причиняват първите заразявания напролет. Борбата с болестта е същата като при дидимелата.

Ръжда

Болестта се развива по листата и издънките Причинените от нея петна са ъгловати и жълти. Наскоро след заразяването върху горната страна на листата се появяват жълтооранжеви спори, които към края на лятото се заменят с черни спори. Тези спори презимуват и напролет причиняват първите заразявания. Силно заразените от ръжда листа окапват.

Борбата се води чрез събиране и унищожаване на опадалите листа, изораване или прекопаване на почвата през есента и пръскане с бордлезов раствор – 1% при разлистването на растенията и 12-14 дни по-късно.

Антракноза

Причинява се от гъба, която заразява летораслите, плодните пъпки, листата и плодовете. Петната по летораслите, причинени от антракнозата, са хлътнали в средата и имат виолетов венец по периферията. Такъв венец има и риферията на петната по листата. Заразените от антракноза леторасли се пречупват, а заразените плодни пъпки опадват.

Борбата с антракнозата е както при дидимелата. Устойчиви на антракнозата са сортовете малини Нюборг и Малборо.

Листни петна

Болестта причинява пепелносиви петна по листата. Причинителят е гъба, която зимува в опадалите листа. Срещу болестта се пръска с бордолезов разтвор 1% или сероваров разтвор, щом се появят първите петна.

ВИРУСНИ БОЛЕСТИ

Малините и къпините се нападат от следните вирусни болести:

• Обикновена мозайка – причинява ъгловати, бледозелени петна;
• Жълтата мозайка – причинява кръгли, лимонено-жълти петна по листата.

И при двете болести листата на заразените растения са дребни и нагьрчени.

• Малинов сноп

Представлява заразна вирусна болест, при която растенията образуват голям брой къси и тънки леторасти, вследствие на което добиват вид на метли.

Добивите от вирусно болните растения са малки. Вирусните болести се пренасят чрез посадъчния материал и от листните въшки. Борбата срещу вирусните болести се води системно чрез засаждане на здрави растения; изкореняване на заразените растения; борба с преносителите (листните въшки) и цикадите.

• Бактериален рак

Тази болест е разпространена във всички райони у нас. Малината е много чувствителна към бактериалния рак, затова трябва да се внимава при закупуването на посадъчния материал, чрез който най-често се пренася болестта. Малиновите издънки, болни от бактериален рак, се изкореняват и изгарят.