ЕЗИКЪТ НА ТРАКИТЕ
„Езикът на траките се включва към т.нар. индоевропейски езици, на които говорели повечето древни европейски народи. Това е доказано още в края на ХIХ в. от Вилхелм Томашек, който пръв събрал и проучил известните от писмените извори имена на тракийски племена, богове и хора, растения и животни, градове и села, планини и проходи, извори, реки и езера. Сред неговите следовници през отминалия вече век безпорният ерудит бе българският академик Димитър Дечев, публикувал през 1949 г. своята книга за „тракийските езикови остатъци“.
Най-известният текст на тракийски език, но написан с гръцки букви, се намира върху златния пръстен от V в. пр. Хр., открит при с. Езерово (Първомайско); за съжаление този надпис и до днес не се смята за окончателно разчетен.
И тук, и в други известни надписи на тракийски език е използувана древногръцката азбука, защото траките не са създали писменост за своя език, а използували елинската, подобно на останалите древни балкански народности. Това сигурно е било и удобно и по-лесно, но постепенно извадило от употреба тракийския в царските и други текстове върху паметниците и монетите и попречило на неговото развитие. Постепенното навлизане и на гръцкия език след азбуката е факт от IV в. пр. Хр. Тогава надписите, правени за тракийските царе върху камък и мрамор, и върху съдовете от Рогозенското, Боровското и други съкровища са на гръцки език. Тази традиция била толкова силна, че дори и много по-късно официалният латински език в провинция Мизия не могъл да измести гръцкия в религиозните надписи, посвещавани от траки.“
Китов/Агре, 2002, 14.
