Битка при Децим, 13 септември 533 г.от н.е Освобождението на Картаген БЛОГГЕР

Битка при Децим, 13 септември 533 г. Освобождението на Картаген

Войната избухва като отговор на император Юстиниан на свалянето на крал Илдерих от Хелимер Илмер. (Както можете да видите, вандалите дори имат славянски имена. Или по -скоро хунските – Илмер, Елдар -Илдерих.) А вандалските царе се смятаха за роднини на византийските императори – Хунерих, синът на Гайза -Гайзерих, беше женен за Евдокия, най -голямата дъщеря на император Валентиниан III.Мястото на битката днес е покрайнините на Тунис, столицата на едноименната държава в Северна Африка. Преди хиляда и половина години това беше малък град Децимус на брега на Туниския залив. Известният Картаген, разрушен по време на Пуническата война, се намира на 15 километра североизточно. Към I век пр.н.е. римляните възстановяват града и скоро той става вторият по големина след Рим в западната част на римския свят. Казват, че населението му е достигнало половин милион души. През 435 г. градът е превзет от вандали, които го превръщат в столица на тяхното кралство. Многократните опити както на западниte, така и на източниte императори  да възстановят Северна Африка бяха неуспешни. Сто години царството на вандалите процъфтява. Но тогава на императорския престол се възкачи Юстиниан, на чието разположение беше талантлив и всеотдаен военачалник – Флавий Велизарий.

Тази история започва през 533 г. Юстиниан мечтаеше да възстанови държавата до предишния й размер. Той реши да започне с вандалите. През лятото експедиционният корпус потегли с  кораби от пристанищата на Константинопол и се насочи към Картаген. Велизарий, който го командва, решава да не слезе при самата градска стена, а на юг, на 5 дни път от Картаген. Оттам той започна да се придвижва към града. По това време вандалският цар Хелимер събра войските си и тръгна да се срещне с римляните. Хелимер е информиран, че римляните са се разположили на лагер в планините на Джебел бу-Курнин (съвременно име). Тогава той реши да примами врага в засада. Пътят за Картаген преминава през дефиле в района на 10-милионния стълб (Ad decem), на 16 километра южно от Картаген. Там царят решава да постави брат си Амат с 6-7 хиляди бойци. Когато римляните се натъкнаха на тях, едва ли ще се бият, помисли си той. Те ще трябва да завият по друг път, водещ около езерото Sebkhet es-Sejumi. Там ще ги чака племенникът на крал Гибамунд с 2000 войници. Той ще завърже врага в битка и ще се опита да го хвърли обратно в долината. По това време самият Гелимер с 5-6 хиляди войници ще отиде в тила на римляните и ще завърши обкръжението. В обкръжението трябваше да загине цялата армия на Велизарий.

Но Провидението нареди друго. Велизарий остави пехотата в лагера близо до планините, докато самият той с конницата бавно се придвижи в посока Децим, изпращайки авангарда напред. В същото време се случи така, че отряд разузнавачи (600 хунски наемници, под командването на Йоан Арменец) настъпиха по левия фланг и неочаквано се натъкнаха на засадата на Гибамунд. При вида на врага хуните се развълнували и продължили атаката. Изненадващо, Гибамунд не можеше да им противопостави нищо със своите 2000 бойци. Отрядът му е победен и самият той става плячка на хунските стрели и мечове.

В същото време братът на царя Аммат с малък отряд провежда разузнаване в района на Децим и неочаквано се изправя срещу римския авангард под командването на друг Йоан. В последвалата битка превъзхождащите римляни побеждават вандалите и убиват Амат. Основните му сили все още бяха на път към дестинацията си и се простираха по пътя почти до самия Картаген. Като научили за случилото се, те набързо избягали извън стените на града. Йоан продължи преследването си и се оттегли към Картаген.

Междувременно Велизарий изпраща отряд от римски федерати под командването на Соломон да се присъедини към авангарда. Достигайки Децим, Соломон намери армията на Хелимер отляво. И двете страни започнаха битка, за да завладеят господстващата височина и федератите не можаха да устоят на числено настъпилия враг. Соломон се оттегли в лагера и вече близо до река Оуед Мидиам се срещна с основните сили на Велизарий. Командирът изслуша данните от разузнаването и, като прецени ситуацията, даде заповед да атакува Гелимер с всички сили. Същият, заемайки хълм край езерото, решава, че броят на римляните е много по -голям, отколкото се смяташе досега. Как иначе да си обясним факта, че войските на неговия племенник и брат са унищожени!? Мислейки така, Гелимер не посмял да се бие и повел войниците си в Картаген, за да се обедини с други войски и да наложи битка на римляните в по -изгодна позиция. Той поведе отряда си по пътя покрай Ад Децим и точно в този момент Велизарий се появи отдясно с цялата си сила. Съкрушителен удар по вандалите, които нямаха време да се възстановят и подготвят за битка, завърши успеха на този ден. Победата под Децим беше пълна. Дори на сутринта Гелимер имаше голяма армия (около 15 000), но до вечерта от нея останаха само мизерни парчета.

Велизарий разположи лагер на мястото на битката. Страхуваше се да се приближи до Картаген вечерта. На следващия ден римляните тръгнаха към града и откриха портите отворени: ликуващите граждани ги поздравиха като освободители.

Литература:

Прокопий от Кесарианската война