Историята на отношенията между унгарците-маджари и българи -сувари през Средновековието
Изследователите определят междуречието Об-Иртиш като начална родина на бъдещите унгарци. Това е много удобен регион по отношение на икономическата стратегия. Там според някои изследователи маджарите остават до 460 -те година. Освен това предците на унгарците мигрират на юг, след това в Европа, след като са избрали земите на Южен Урал. От втората половина на V век. Н.е. Маджаро-тюркските контакти започват на запад от Урал. През същия век маджарите, подтиквани от масови миграции,отиват в степите на Северен Кавказ. Очевидно причините за движението на маджарите не са само в климатичните промени.
По правило лъвският дял принадлежи на лидерите в историческите повратни моменти. A.V. Головнев припомня ролята на Арпад и други лидери в ранната история на маджарите. „Неписаната праистория, уви, крие имената на водачите, но е възможен един вид персонология по отношение на древността.“
В нашия случай такива лидери останаха зад завесата на историята.
В Кавказ бъдещите унгарци живееха заедно с хазарите и като техни съюзници дълго време участваха във всички войни. Те се състоят от седем клана. Разбира се, забележките на Гардизи и Ибн-Руст (Ибн-Даст) за маджарите се отнасят за периода на пребиваване в междуречието на Днепър и Дунав. Тези двама автори назоваха размера на маджарската орда: Ибн Ръст говореше за 10 000 конници, а Гардизи – за 20 000. Ако някой приеме броя на Гардизи, целият маджарски народ в региона наброява не повече от 100 000 мъже и жени. Следователно изследователите с основание смятат, че пристигането на маджарите в черноморските степи не може да измести напълно местното население. Повечето от тях останаха, подчинявайки се на управлението на маджарите. В онези дни военният командир на маджарите, „царят“ на Кенде, тръгнал на поход с 20 000 конници. Но друг цар в ранг на джила пряко контролираше маджарите и техните дела. „Всички маджари се подчиняват на заповедите, дадени от главата им, с името Джила, независимо дали той ще нареди на врага да тръгне, или да отблъсне врага, или каквото и да било.“
Ал-Джайхани и Ибн Хордадбе също писаха за схемата на унгарското правителство. Тази форма на управление в обществото ясно отразява формата на управление в Хазарския каганат и най -вероятно е приета от тях. Датирането на събития, пряко свързани с миналия век на маджарите в източноевропейските степи, е много важно. „Отношенията между унгарците и хазарите през IX век. бяха много сходни с отношенията между владетеля на волжките българи и хазарите през 10 век. След 800 г. суверенитетът на хазарите над унгарците е само формален ”. Първият лидер, обединил маджарите през 830 -те години. беше Леведия / Лебедий. За своята смелост и съюз каганът на Хазария, го оженил за благородно хазарско момиче. През около 850 г. маджарите, водени от своя командир Леведия, заминават за Етелкез (Ателкузу). Този факт показва явно нежелание да бъде под хазарския протекторат. През 884 г. седем старейшини, водени от водач под името Алмуш, се преместват от Скития на запад – в Панония. А. Рона -Таш е склонен да вярва, че Леведия, лоялна към хазарите, е отстранен от самите маджари, а кланът Алмуш завзема властта. Въпреки това хазарският владетел призна това прехвърляне на властта. През 889 г. синът на Алмуш, Оногур Арпад, става водач на маджарите. Маджарите доминират в съседните славяни и им налагат големи такси. Те се отнасяха към славяните като към военнопленници: отвеждаха пленниците си по море в румските земи и ги разменяха за брокат, килими и други гръцки стоки. За това са писали Ибн-Руст, Гардизи, Марвази, както и анонимният източник Худуд ал-алам. До края на 80 -те години. IX век за бъдещите унгарци положението е по -сложно. През тези години в района на Ателкузу сухопътният път между хазарите и унгарците беше блокиран от печенегите. Хазарите също не можеха да направят нищо по този въпрос. Печенегите станаха по -мощни, натискът им върху съседните племена става още по -силен. Набезите им върху местното население се увеличават. Неспособни да преодолеят натиска на печенегите, според Ж. Маркуарт, унгарците през 889 г. са изведени от домовете си в Ателкуза и се насочват към Дунава. През същата година в Панония се появяват първите войски на унгарците. S.A. Плетнева също смята, че в първите години на 10 век. печенегите изгониха унгарците от Ателкуза. Да, печенегите са отгледали не само маджари, но и сувари от техните местообитания. Но тези събития не се отнасят за началото на 10 век, а за самия край на 9 век. По -точно, до 895 г. Подобно разбиране се среща и в литературата. Маджарите се появяват в Средния Дунав „през 895-896 г. под натиска на печенегите, както и под влиянието на изменението на климата, чието аридизиране започва едва в края на IX – X век “. Що се отнася до движението на предците на унгарците в западна посока през 80 -те години. IX век, тогава това са само първите малки отряди.
Взето от Yandex.Image
Според О. Прицак маджарите, водени от оногурите-българи, се преселват в Панония през 893–898 г. Причината се нарича още кампанията на печенегите. Както знаете, през 737 г., използвайки арабската атака срещу хазарите, синът на Кубрат Бат Баян живеейки мирни отношения с унгарците, се насочи нагоре към своето племе по Волга. Малка група унгарци тръгна с него. Именно потомците на тези унгарци се срещат с монах Юлиан през 1235 г. на територията между Волга и Кама.
Материалът е взет от статията на А. К. Салмин.
