На 16 септември се навършват 146 г. от Старозагорското въстание. В знак на признателност от 10:30 часа ще бъдат поднесени венци и цветя от Община Стара Загора на паметниците на Кольо Ганчев, Старозагорското въстание и паметник на лобното място на Кольо Ганчев, Господин Михайловски и Сава Силов. Почетното събитие е отворено за всички граждани на Стара Загора, защото дни като този ни дават самочувствието да крачим като горди българи на тази напоена с кръв и мъка земя.

Старозагорското въстание от есента на 1875 г. е един от поредните опити на българския народ за освобождението му от турско робство… въстание обречено, но горд символ за борбата за българската национална идентичност и свобода, отвоювана три години по-късно.

А развятото от шепата старозагорски въстаници знаме на Чадър могила става първообраз на българския национален флаг.

Бунта, от който на 16 септември се навършват 146 години, е организиран от Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ и ръководен от поета-революционер Христо Ботев. Подготовката за заверата е свързана с избухналото въстание срещу турския феодален гнет в Босна и Херцеговина през май 1875 г., когато се поставя началото на т.нар. „Източна криза“. Това послужило като повод да се свика извънредно заседание на БРЦК, на което да се обсъди възникналата ситуация на Балканите.

На 12 август 1875 г. заседаващите в Букурещ български революционни дейци стигат до извода, че е настъпил благоприятен момент за вдигане на бунт в България.

Веднага са набелязани главните райони за действие на въстаниците, като са определени и апостолите за съответните райони: за Шуменско, Русенско, Варненско и Разградско – Никола Обретенов, за Търновско – Михаил Сарафов, за Троянско – Панайот Волов, за Ловешко – Стефан Драгнев, за Старозагорско – Стефан Стамболов, и за Сливенско – Тодор Стоянов и Стоян Танасов.

Освен тях в подготовката за въстание се включват и други видни български революционери – Иларион Драгостинов, Иван Хаджидимитров, Георги Икономов, братя Жекови и др.

Според изработения от БРЦК план в бунта трябвало да вземат участие и чети, сформирани и идващи от Сърбия и Влашко. Предвиждало се да се създаде специална група, начело със Стоян Заимов и Георги Бенковски, която да подпали столицата на Османската империя – Цариград.

По предложение на Търновския революционен комитет бунтът е насрочен за средата на септември 1875 г. Най-голяма подготовка за въстанието се извършва в Старозагорско под ръководството на Стефан Стамболов, като се изработва специален план за съсредоточаване на въстаническите сили в главния център на окръга – Стара Загора.

Подготвяната завера обаче не остава скрита от погледа на османските власти и те предприемат мерки за осуетяването й – засилват охраната по граничната река Дунав и започват арести на заподозрени революционни дейци.

Така се стига до 14 септември 1875 г., определената за въстанието дата, когато в къщата на братя Жекови в Стара Загора се събират ръководителите на бунта в окръга. Те решават да изчакат идването на въстаниците от околните села и Чирпан и едва тогава да излязат на Чадър могила, намираща се източно от града.

На 16 септември обаче вместо очакваните 300 въоръжени бойци се явяват само 24, тъй като хората от околните села не успяват да установят връзка с ръководителите на бунта в Стара Загора. При това положение пристигналите на Чадър могила четници и водачите на въстанието сформират една малобройна чета, която се укрива известно време в близкото дере и наскоро след това се разпръсква.

Двамата братя Жекови успяват да се укрият от преследващия ги башибозук в една плевня. Наскоро след това обаче са предадени и обградени от потеря. След кратка стрелба турците подпалват плевнята. Михаил Жеков умира изгорен жив вътре, а по-малкият брат, Георги, е пронизан от няколко куршума.

Въстанието е по-масово в селата около Стара Загора. Над 800 души участват в образуваните 6 големи чети. Някои от четите пристигат в околностите на Стара Загора в очакване да се присъединят към въстаниците от града. Водят се тежки сражения около селата Обручище, Самуилово и Елхово. Четите на Руси Бакърджията и на Стефан Чифудов водят сражения с турците в околностите на с. Елхово.

Старозагорското въстание завършва с поражение. В края на септември, началото на октомври в Стара Загора са арестувани над 600 души, Османският апелативен съд налага смъртно наказание чрез обесване на Димчо Стаев, Стефан Чифудов, Руси Аргов, Колю Райнов и на Кольо Ганчев – сподвижник на Левски и председател на Старозагорския революционен комитет.

Кольо Ганчев и Господин Михайловски са обесени публично в центъра на Стара Загора на 31 май 1876 г. Малко по-късно същата съдба сполетява и участника в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа – Сава Силов.

Но пък оцелелите участници в подготовката на бунта, в годината на изпълнените публично смъртни присъди на Кольо Ганчев и Господин Михайловски, написаха Кървавото писмо, след което започна Априлското въстание, чието жестоко потушаване привлече вниманието на Великите сили. А през 1877 г. започна Руско-турската освободителна война.

И днес, който твърди, че свободата ни е даром, нека само погледне малкия паметник на централния булевард в Стара Загора – там, където са изписани имената на Кольо Ганчев, Господин Михайловски и Сава Силов. А после да отправи взор към монумента „Бранителите на Стара Загора“.

„Стара Загора,
Стара Загора.
Жив град
с темели,
в кости забити.
Три реда кости.
Три вади кърви“, беше написал навремето поетът Михаил Берберов.