Константин Миладинов: „МАКЕДОНИЯ НАЗВАХ ЗАПАДНА БОЛГАРИЯ (так и требит да се викат)“
*Из кореспонденцията на Константин Миладинов с Георги С. Раковски
Георги Раковски е незаобиколим фактор в обществения живот на българите през Възраждането. Всичко, каквото се случва в българското етническо пространство на Балканите, преминава през въздесъщата оценка на Георги Македон. Защо Раковски е избрал псевдонима Македон, с който се легитимира като представител на българското племе пред света? Ами защото в тази епоха най-плътно населената област с българи е Македония. Мизия, Тракия и Добруджа са почти обезбългарени, богатата земя се владее от поробителите…
Македония е българската територия на която се води безмилостната битка с гърцизма за спасяване на българската народност от асимилация.
Писмата, които си разменят Г. С. Раковски и Константин Миладинов са свидетелство за безрезервната преданост на двамата велики възрожденци към своя български род.
На 8 януари 1859 г. от Москва Константин Миладинов пише на Г. С. Раковски:
„И я отдавна имах намерение да Ви предложам знакомство. И ми се чини не ке беше безполезно, ако сите родолюбиви Болгари, сближени мегю себе со знакомство от братска любов, составеха плот непрескочен против Грекоманите. Воистина много сопки и мъки пред нас стоет, за да прескочиме, но, со име Божие победата ке бидит на страната от правите, и вистината наодзади ке восторжествуват.
От се сърце Ви благодаря за Вашата благосклонност кун преводите ми. Вашите слова много ме подкрепиха на намеренията ми и ме побудиха да се стараям со поголема ревност да чинам секакви переводи, за да се знакомет другите Болгари со Нашето наречие. Узнаваещем Вашето желание за да се знакомите со Мак. наречие, Ви пущам другия перевод от объявлението от Парусът…“
На 12 февруари 1861 г. от Загреб К. Миладинов пише на Г. С. Раковски във връзка с публикуването на“ Български народни песни“:
„Песните овде ке напечатам, защо еден се обяза да ги свършит до конец от Априля. Но молям Вас да огласите кои изпратих да ги раздадите до честниот наш лист (в.“ Дунавски лебед“-бел. Ц. С.) споминевеещем нещо за песните, и особено за Западните во Македония Болгари. Во огласот ми Македония назвах западна Болгария (так и требит да се викат), защо во Беч гърците се разпоржжават сос нас како со овци. Тие Македония сакает гърцка земя и не может даже да разберат како можит да не е гърцка. А тамошните повике от два милиона Болгари що ке ги сториме? Неужели уще Болгарите ке бидат овци, а неколко гърци да ни бидат овчари! Поминаха тие времина, а гърците ке си останат само со сладкиот им сон. Песните мислям да се раздадат много мегю Българско, и затова и цената определих не голяма. „
Г. С. Раковски дава висока оценка на „Български народни песни“ от братя Миладинови. Чрез страниците на своя вестник „Дунавски лебед“ осъществява абонамент на изданието и фактически става посредник в разпространението му. Знаменитата книга бързо стига до големите европейски столици и среща възторга на тогавашния учен свят.
