Четох автобиографията на живата история на българските компютри, акад. КИРИЛ БОЯНОВ – може би последният жив от участвалите в изработването на Първия БГ компютър Витоша (1962 – 3 г.). Та той споменава за мотивацията на хората, правили важни неща преди 1990 г., при положение че материалните стимули са били доста малки от днешна гл. точка. Оказва се обаче, че като цяло това не е оказвало сериозно влияние на качеството на работата и постиженията им! А условията за работа в доста професии са били доста тежки, но напр. Боянов няма спомен някой да е искал овъртаймно заплащане за почти денонощната работа по изработването на компютъра. Инженерите са стоели по 15 – 16 ч. в денонощето в Института по математика на БАН да сглобяват и настройват Витошата, а съпругите на някои даже са им носели храна! Представете си някои служители да го направят това СЕГА! А те са си получавали там заплатата и толкова.
В обзорната си книга ,,БЪЛГАРИЯ И КОСМОСЪТ“ Бащата на българската космонавтика акад. КИРИЛ СЕРАФИМОВ пише, че когато е започвала работата по Първия БГ космически уред П-1 (1970 – 1), дори кабинет в сградата не са имали, защото Групата по физика на Космоса е била съвсем нова структура в БАН – затова 2 от инженерките са работили на 2 бюра до стълбище в 1 фоайе! Хората са се вдъхновявали от това, че изграждат нещо ново в България, нещо, което ще бъде полезно на нашата страна – това им е било. (Това е и моята мотивация, така чувствам и аз нещата. За тази колекция съм дали пари като за 1 апартамент в София, но стойността, която аз лично съм получил и която се получава от нея за България е многократно по-голяма!)
Ето напр. какво пише Боянов за едни ведомствени блокове: ,,Някои от тези, за които беше строен кварталът, вече не са между живите. Обект на широка завист приживе, всъщност след смъртта си те не оставиха нещо кой знае какво. В сравнение с днешните олигарси и парвенюта те бяха бедняци. Най-големите им привилегии бяха служебните Волги, безплатната командировка някъде и правото на закупуване на ведомствен апартамент с балкон пред всяка стая, а по-късните – и с гараж“.
