Епични битки на древния свят. Битката при Тембра.
През втората половина на VI век пр.н.е. в Мала Азия (съвременни територии на Турция) отношенията между Персия и Лидия рязко се влошават. Персийският цар Кир II Велики в продължение на няколко години завладява огромни територии, простиращи се от Хиндукуш до Елбрус и бреговете на Индийския океан.
Укрепването на Персия силно притесни съседите , особено Лидия, която тогава владееше почти цялата територия на Мала Азия. Царят на Лидия – Крез, сключи през 547 г. пр.н.е. военен съюз с Египет, Вавилон и Спарта срещу Персия, а след това нахлува в Кападокия (съвременни територии на Централна Турция).
Кир (Куруш) II Велики.
Битката на река Галис (днес Кизилирмак) завърши с поражение за Крез. Той трябваше да се оттегли към владенията си, за да набере нова армия и да се обедини с армиите на съюзниците. Кир не изчака враговете му да се обединят и започна да действа първи.
В началото на 546 г. пр.н.е. персийската армия нахлува в Лидия и достига до град Тимбра (Фимбрара), разположен близо до столицата на Крез – град Сарди. По това време само египетските сили бяха се притекли на помощ на Крез. За да предотврати обсадата на столицата си, той решава да даде битка на персите.
Броят на двете армии в оцелелите древни източници, посветени на тази битка, е твърде огромен и неправдоподобен. Главният хронист на походите на Кир Велики, древногръцкият историк Ксенофонт, съобщава, че персийският владетел е имал 160 000 пехотинци, 36 000 конници, 300 бойни колесници и 600 бойни камили. Няма значителни възражения срещу колесниците и камилите, но броят на пехотата и конниците е много съмнителен.
Последният лидийски цар Крез.
По време на разцвета на на Персия, нейните царе – Дарий I и Дарий III трудно събират армия от 80-90 хиляди души. В същото време едва 2/3 от войниците са били боеспособни от този брой, останалите са били контингентът на така наречените „не-бойци“ или обозна прислуга .
Държавата на Кир II по време на войната с Крез била повече от два пъти по -малко, отколкото по време на Дарий. Най -опростените аритметични изчисления казват, че персите през 546 г. пр.н.е. не може едновременно да вдигне повече от 40-50 хиляди войници. Някои от тези сили трябваше да бъдат оставени в Персия, за да поддържат реда и да защитават границите. Следователно в битката при Тимбра Кир не може да има повече от 30 000 войници, от които конницата може да съставлява 12-15%.
Царство Лидия през 547 г. пр.н.е.
Армията на Персия беше набрана във всички земи и провинции под нейния контрол. Всички перси са били задължени да носят военна служба – от най -висшето благородство до най -бедните селяни. От 20 до 24 години персийските мъже служеха в активни части, а след това участваха в мобилизация в случай на война, докато достигнат 50-55 години. Броят на боеспособните мъже в ерата на Кир Велики е бил около 120 000, но не всички са участвали във войни и кампании – от 1/3 до 1/2.
Персийската армия е набирана на десетична база. Основната тактическа единица бяха отряди от 1000 войници („хазари“), които от своя страна бяха разделени на стотици, петдесет и десетки. По време на войните хиляди бяха събрани в отряди от 10 000 души („байвара“). Всяка единица задължително се ръководи от местен персиец.
Персийски пехотинци от 6-5 век Пр.н.е.
По време на големи кампании и мащабни войни персийските царе набират войски във всичките си сатрапии (региони). След като се сливаха, персийската армия от различни племена беше представена от пъстри отряди с различни оръжия. В кампанията персийската армия задължително беше придружена от огромен обоз с невероятно раздут персонал от роби, слуги и обслужващ логистичен персонал. По -голямата част от персийската армия се състои от конници и пеши стрелци.
Елитът на армията на Персия беше личната охрана на царя – „безсмъртните“ (те бяха наречени така поради постоянното количество – 10 000, попълвани след всяка кампания или битка). „Безсмъртните“ бяха разделени на 1000 тежки конници, 1000 копиеносеци, 1000 крачни стрелци, 1000 лични царски пазачи -щитоносци, 1000 конни стрелци, останалите можеха да бъдат както конни, така и пехотни войници.
Персийска пехота от 6-5 век Пр.н.е.
„Безсмъртните“ имаха метални каски и къси люспести черупки, сплетени щитове. Телохранителите на царя носели панделка, изработена от ленти от плътна тъкан и метални пластини – наръчни и на бедрото както и кожени щитове за защита на раменете, гърдите и гърба.
Въоръжението и оборудването на гвардейците се отличаваха с богата изработка. Основните оръжия както на „безсмъртните“, така и на други воини бяха лък, меч и късо копие. „Безсмъртните“ и благородните персийци защитават главите си с шлем от бронз, украсен с пера, шлемове, изработени от едно цяло парче щавена кожа, фригийска шапка („висока шапка“) и кожена тюрбан с дърпащ шнур.
Персийски конници от V-V век Пр.н.е.
Ядрото на пехотата и кавалерията се формира от местните перси и мидийци. Те са въоръжени с двуметрово копие, кама, кръгли или правоъгълни плетени щитове („хера“), понякога покрити с
кожа, сложен лък, тръстикови стрели с бронзови накрайници, бухалки, бойни чукове. Персийските владетели набират лека пехота от васални племена и народи – стрелци от Централна Азия, хвърлячи на дротици от Източното Средиземноморие.
Основната ударна сила на персийската армия е кавалерията (тежка и лека), както и бойни колесници („курродренани“) със сърпове, вмъкнати в колелата и тегличите. Персийската кавалерия е въоръжена по същия начин като пехотата, разделяйки се на кавалерия и конни стрелци.
Кавалеристите, освен копия, бяха въоръжени с къси двуостри или сърповидни мечове („копид“) и двуостри брадви („сагара“). Персийската кавалерия атакува в клин и в близък бой всеки ездач се бие сам. Най -голямата опасност за врага представляват конните стрелци, които нанасят големи щети на живата сила и нарушават бойната му формация.
Персийски военни колесници от 6-5 век Пр.н.е.
Ето как А. К. Нефедкин описва персийската военна колесница: „Квадригата имаше големи колела, въртящи се около оста, чиято дължина трябва да бъде приблизително равна на ширината на отбор от четири коня. Към всеки край на оста беше прикрепен по един хоризонтален сърп, дълъг около 90 см. Тези два сърпа бяха основното оръжие на колесницата.Още два вертикални сърпа бяха под оста, от двете страни на пода на колесницата. Във високо, дървено тяло от дъски стоеше водач, облечен в люспеста броня с дълги ръкави и висока яка, главата му защитена от шлем. Отзад нямаше други воини. От оръжията притежаваше само меч. Конете на някои колесници бяха покрити с бронзови чела, полумесеци и ламелни защитни одеяла. “
В битката персите са използвали стандартна тактика, разработвана от векове. С мощна атака на бойни колесници, персийските генерали се опитаха да пробият или разстроят вражеските редици, създавайки пропуски за последващата атака на кавалерия и пехота. Ако колесниците не донесоха успех, тогава конните стрелци бяха изпратени напред със същата цел – да нарушат вражеската формация. След като изпълняват задачата си, конските стрелци отстъпват място на тежката конница, която трябваше да пробие дупки.
Военни камили, които са били част от персийската армия от 6-ти до 5-ти век. Пр.н.е.
Още по -фантастична е оценката за размера на армията на Крез. Според данните на Ксенофонт това са били 420 000 войници (включително 120 000 египтяни) – 360 000 пехотинци и 60 000 конници! Дори Римската империя, стотици години по -късно, на върха на своята власт, никога не е имала толкова голяма армия. Нещо повече, дори в началото на 19 век сл. Хр. Размерът на „Великата армия“ на Наполеон не достига „размерите“ на армията на Крез.
Първо, цялото боеспособно население на Лидия по онова време не може да бъде 420 000 души. Второ, такава огромна армия би била просто невъзможна да нахрани нито Сарди , нито цялата Лидия, дори за кратко. Трето, ако Крез имаше поне половината или една трета от това, което му се приписваше, той нямаше да седне в защита близо до столицата си, а просто ще смаже врага с безбройната си армия.
Най-вероятно лидийците могат да съберат максимум 10-15 хиляди пехотинци и до 3000 конници. Египетският контингент може да има максимум около 5000-7000 пехотинци. Общо под ръководството на Крез може да има 18-25 хиляди души. По този начин силите на противоположните страни бяха приблизително равни.
За решителната битка персийската армия се нареди в 12 редици (обикновено имаше 24). Смята се, че удължавайки фронта на силите си, Кир е искал да използва максималния брой войници на първия етап от битката. Може би просто се опитваше да попречи на врага да погълне фланговете му.
Персийският цар с най -добрата конница се намираше на десния фланг, на левия – други конници под командването на Artigers (Artagers), както и камили; в центъра имаше пехота и колесници. В задната част на персийската система имаше бойни кули с височина над 5 метра, които бяха приведени в движение от 16 вола и побираха до 20 стрелци.
Кир (според руския историк Н. П. Михневич) е подредил силите си по този начин. Първо пехотата стояла на четири реда (1 -ва – тежка, 2 -ра – хвърлящи копия, 3 -та – стрелци, 4 -та – селективен резерв). Зад пехотата имало колесници и подвижни кули. Подборният резерв от 4 -ти ред изпълняваше функцията на „заградителен отряд” – да унищожава всеки, който бяга от бойното поле или отстъпва без заповед.
Персийската конница, разделена на две, стоеше по фланговете на пехотата в първия ред. Освен това 600 камили (с по двама стрелци на всеки) бяха разположени на лявото крило и 100 бойни колесници пред фронта и перпендикулярно на него. В задната част на формирането на персите имаше обоз. Между задните редици на персийските флангове и обоз (зад всеки фланг) имаше хиляда конници и хиляда избрани пехотинци.
Описанията на бойните формирования на Крез не са оцелели до днес. От картината на битката може да се предположи, че той е поставил египетската пехота в центъра, а собствените си пехотинци и кавалерия на различни флангове. Общата дължина на армията на Крез достигнала 40 стадия / 7 километра /
Според Н. П. Михневич, лидийците се нареждат като монолитна маса. Дълбочината на тяхното формиране беше около 30 души. Египтяните образуват сто редици. Кавалерията беше разположена по фланговете, а бойните колесници бяха поставени пред фронта. По -нататъшното развитие на битката показа, че лидийската армия няма колесници или във всеки случай не ги използва.
Фронтът на лидийската армия се оказа по -широк от този на врага, така че Крез нареди фланговете му да започнат да обхващат персите от двете страни. За да противодейства на маневрата на врага, Кир срещу дясното крило на лидийците изпраща конниците на Аритгерис, камилите и част от пехотата от първата линия на центъра под командването на Абрадат за атака.
Самият персийски монарх се втурна към левия фланг на врага с конницата си. Крез забеляза, че фланговете му са далеч от центъра и се опита да възстанови бойните формирования. Обаче точно в този момент персийски конници и камили го нападнаха отдясно и отляво.
В кратка битка фланговете на Крез бяха смазани и преобърнати. Кир също хвърли колесници срещу тях. Поражението беше пълно, но центърът на армията на Крез беше почти недокоснат. Персийската пехота тръгна към него с всички сили, но египтяните не само го отхвърлиха, но и започнаха контраатака.
Персите се поколебаха и избягаха (Абрадат умря при това клане), египтяните достигнаха до самите бойни кули. По това време персийският цар, увлечен от битката с лидийците, бързо препуска в спасение на пехотата си. Египтяните бяха заобиколени от всички страни от вражеска конница и пехота.
Египетските войници образуваха квадрига , настръхнали с копия, покрити с щитове, който персите не можеха да вземат с атака. Кир заповяда да бомбардира непреклонния враг с копия и стрели. Но дори и след това египтяните не се отказаха.
Лидийците дори не се опитаха да помогнат по никакъв начин на своите смели съюзници. Вместо това те се възползваха от разсейването на основните сили на персите, за да отстъпят набързо в посока Сарди, скривайки се зад мощните крепостни стени. Кир покани смелите египтяни да преминат на негова страна и онези коварно изоставени от съюзниците си в най -критичния момент от битката се съгласиха. Битката приключи с това
Няма информация за загубите на страните, но се смята, че и двете страни убити, ранени, осакатени и починали от рани,са загубили около 5000-7 000 души. Персите повече от компенсираха загубите си с египетския контингент, който премина на страната на Кир.
Обсадата на Сарди продължи две седмици, след което градът падна. Крез е заловен, но персийският цар го пощадява , правейки го негов съветник. Доста скоро почти цялата територия на Мала Азия беше включена в персийската държава. Кир II не воюва с Египет, но Вавилон е покорен от него шест години по -късно.
