отец Данаил Азманов (1899-1945)
Безгрешният Христос Бог простил от кръста на своите мъчители и се молел извършеното от тях да не им се вменява за грях. А грешният човек понякога си отмъщава на този, който го е оскърбил или ощетил, забравяйки повелята за любовта Христова към добри и зли.
Когато вярата отслабне, човек става още по-безотговорен пред небето и се ожесточава. Вместо да обича ближния си, той го мрази. Лошите чувства водят до отмъщение дори за дела, които са справедливи, но не са в съгласие с изкривеното егоистично мислене.
Случаите стават много, когато безбожието започна да се шири. А у нас то стана модно и особено привлекателно, облечено в измамните обещания за социална правда. Когато атеизмът се узакони с нов политически строй и започна да се налага с власт, отмъщенията станаха ежедневие.
След политическата промяна през септември 1944 г. те се насочват с голяма сила най-вече към Христовите служители, които учат хората да се обичат и да си прощават.
Така без вина пострадал свещеник Данаил Димитров Азманов от Нова Загора. Роден е на 29 юли 1899 г. в село Източно Шивачево, Новозагорско. Завършил Пловдивската духовна семинария, след което в продължение на три години от 1922 г. работил като учител.
На 8 февруари 1925 г., се венчал за Тана Недкова от същото село. Имал три деца. Старозагорският митрополит Павел го ръкоположил за свещеник на 6 януари 1927 г. Служението си започнал като енорийски свещеник при храм „Св. Параскева“ в Нова Загора.
Пастирските му дела били образцови. Имал голям авторитет между гражданството. За него се говорело, че е „личност“. Той бил носител на висока духовност и лична нравственост. Всеки търсел неговия мъдър съвет, житейски и духовен.
Пастирското му служение било на голяма висота. Храмът бил винаги препълнен с богомолци. Всеки искал да чуе дълбоко духовните му проповеди и да се помоли. Отец Данаил служел умилително, със сърце, препълнено от крепка вяра в Бога и любов към ближния. Всичко това било оценено от духовната власт. Избрали го за архиерейски наместник на Нова Загора.
Огромно било влиянието му върху човешките души. Но понеже било духовно, то дразнело атеистите. След 9 септември бил арестуван. Преминал през суровите изпитания на затворничеството.
Така нареченият Народен съд го осъдил на смърт на 15 март 1945 г. Тогава с присъда № 1 по наказателно дело № 34 били осъдени на смърт общо 27 души от Новозагорско. Между тях бил още един свещеник – Стефан Урумов.
Смъртната присъда била изпълнена същия ден привечер по свидетелството на отец Стоян Димитров Стоянов, приемник на епархийското наместничество в Нова Загора след убития отец Данаил.
Обвинен бил, „че от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г. правил доноси и пропаганда в полза на Германия, против интересите на българския народ“. Такива обвинения се приписвали на всички съдени свещеници по принцип.
Пред съда отец Данаил обяснявал, че като архиерейски наместник бил длъжен да посещава конференциите, които административните власти свиквали по вземане на мерки срещу партизаните. На тях той присъствал служебно, без да изказва мнение.
Най-голямото „доказателство“ за неговата вина било, че „Пущал окръжно до всички свещеници в околията да събират сланина за германците“. Естествено е граждански подчиненото лице да изпълнява нарежданията на властта. Но с това никой не се съобразявал. Трябвало достойният свещеник да се премахне, за да не пречи на атеистичната пропаганда.
Истинската причина за това била друга. Отец Стоян Димитров я обяснява. Делата за развод по това време се водели в сградата на архиерейското наместничество. На едно от тях възникнал принципен спор между адвокат Косьо Златев, известен с комунистическите си убеждения, и свещеник Данаил.
Това станало известно на адвокатската колегия в Стара Загора. Случаят бил разгледан и за нарушение на правните норми адвокат Златев бил наказан. Политическата промяна дала възможност на адвоката да си отмъсти.
Той лично съчинил всички обвинения против отец Данаил. Без вяра и отговорност пред небето, за момента той бил удовлетворен, но едва ли е бил щастлив, като натоварил съвестта си е убийството на един невинен свещенослужител. Сга той е покойник и душата му се намира пред неподкупния Божи съд. Дано да е принесъл някакво покаяние.
Близките на убитите започнали да търсят свещеник, който да изпълни заупокойните молитви. Поради сложната политическа обстановка това не било лесно. Страхът сковавал всяка душа. Отец Стоян поел риска и извършил общо опело на всички избити.
Сега всяка година през месец март се отслужва обща панихида за тях. Близките тъгуват, по тяхната скръб не с безнадеждна. Те знаят, че отец Данаил е умрял не като политически престъпник, а като свещеник, гонен за вярата – това е толкова утешително. Душата му е в радостта на Христовите свещеномъченици.
Печална е съдбата на убийците. За палач бил избран един местен човек от цигански произход. Той избил всичките 27 осъдени на смърт. Скоро след това обаче изгубил ума си. Душата му не издържала да носи тежкия товар на този голям грях. Адът за него започнал още на земята.
Отец Данаил бил свещенослужител с висока духовност. Такива били всички свещеници, които били избити, за да не смущават бездуховността на атеистите. Цветът на Българската Православна Църква бил съзнателно и системно унищожаван. Но до корена на вярата никой не могъл да се докосне.
Вярата е вложена от Бога във всяка човешка душа. През този кризисен период, потискана и гонена, тя се е таяла, но не изчезнала. Гонителите се заблуждавали, като мислели, че я унищожават. Те не съзнавали, че и в техните души я има.
Доказателство за това е трагедията на убийците. Жестоката душевна драма, която те изживяват след тежкия грях, говори за душевност, подчинена на неумолимите духовни закономерности. Това е милост Божия за отрезвяване. Бог милее за всяка човешка душа и иска да я спаси.
Остава утехата, че отец Данаил и всички други свещеномъченици, убити за вяра Христова, са наши небесни застъпници пред Бога.
Протойерей Данчо Карагеоргиев
Из В. Друмева, Български свещеномъченици и изповедници за вярата
от най-ново време, Том 2, Света Гора Атон, 2007 г., ст. 66-69
