На днешният ден -13 септември 1924 г., в София, Владо Черноземски убива Димо Хаджидимов Хаджииванов, български революционер и политически деец; журналист, активист на ВМОРО, НФП (българска секция) и БКП.
Димо Хаджидимов е роден на 19 февруари 1875 година в Горно Броди, тогава в Османската империя (днес Ано Вронду, Гърция). Баща му хаджи Димко Хаджииванов е виден деец на църковната и националната борба на българите в Серско. Подгонен от гъркоманите през лятото на 1880 година той се установява в Дупница, заедно с цялото си семейство. Брат му свещеник Иван Хаджидимов е баща на лечителя Петър Димков.
В Дупница Димо Хаджидимов завършва основно училище, а от 1891 до юни 1894 година учи в педагогическата гимназия в Кюстендил, където си създава социалистически възгледи. След това е учител в Дупница, като с другите учители създава младежкото дружество „Знание“. През 1895 година става член и на комитета „Единство“, а след проведените Първи македонски конгрес в София Никола Малешевски привлича Димо Хаджидимов за каузата на ВМОРО, редактор е и на вестник „Революция“.
Димо Хаджидимов заедно с Васил Главинов, Велко Марков, Никола Карев, Никола Русински са проводниците на социалистическите идеи във организацията. Като той лично дава насоката за бъдещото развитие на Яне Сандански, с когото вече са големи приятели и съмишленици. Хаджидимов се присъединява и към създадената от Васил Главинов Македоно-одринска социалдемократическа група. Подпомага и каналите за пренос на оръжие в Македония. По това време сръбски националистически кръгове изявяват желание Цариградската патриаршия на мястото на починалия скопски митрополит Методий да назначи сърбина Фирмилиан. Димо Хаджидимов пише остра статия „Шумът около Фирмилияна”, в която се казва:
„ Нима сръбското правителство вярва, че един Фирмилиян ще може в 5 или 10 години да вдигне в страст сръбския национален дух у скопските българи? “
Чрез Лазар Младенов
