Загубената победа от 1914 г. или защо Александър Суворов може да се преобърне в гроба си
АВТОР
Арсений Соболевски
публицист и писател
На 7 август 1914 г. 1 -ва руска армия от Рененкампф печели първата битка в Прусия с превъзхождащи вражески сили. Защо по -голямата 2 -ра руска армия на Самсонов скоро беше победена?
Още през април 1914 г., тоест няколко месеца преди началото на войната, руското военно министерство и Генералният щаб проведоха оперативно-стратегическа игра, в която се проигра нахлуването в Източна Прусия от сили на две армии от изток и юг . Те трябваше да се затворят като клещи, да обкръжат и победят германската армия. Брилянтният план на операцията създаде победоносно настроение. Почти всички без изключение, от императора до обикновен офицер, бяха уверени в предстоящ успех. Тези, които се усъмниха дори малко и мислеха , че войната може да продължи до зимата, бяха смятани за паникьори и пораженци.
Първоначално бойните действия се развиват доста успешно. 1 -ва руска армия под командването на генерал Павел Карлович фон Рененкампф в първата голяма битка при Гумбинен (днес град Гусев в Калининградска област) разбива 17 -ти корпус на генерал Август фон Макензен. Освен това врагът имаше значително (около 10 хиляди войници) числено предимство. Германците понесоха големи загуби и бяха принудени да се оттеглят. В тази битка руската армия остава вярна на традициите на Суворов – да победи врага не по брой, а по умения. Въпреки това, от случилото се след това, блестящият руски командир Александър Василиевич Суворов вероятно би могъл да се преобърне в гроба си. Арогантността и главозамайването на върховното командване, както и пълната му противоположност командира на 2 -ра руска армия, генерал Александър Василиевич Самсонов, не биха унижили генералисимуса толкова силно.:
Победата в първата битка позволи на руснаците да надграждат успеха си и напълно да победят 8 -ма германска армия. Възможността обаче беше пропусната. Първоначално генерал Rennenkampf дава заповед да преследва бягащия враг, но поради изоставането на тила, разтягането на комуникациите и общата умора на войските, тази заповед е отменена. След почти два дни почивка войските му започнаха бавно настъпване на запад срещайки малко или никакво съпротивление. Върховното командване смята операцията в Източна Прусия за почти завършена. Те мислеха да прехвърлят войски в други сектори. Вече бяха в ход планове за офанзива от варшавския край през Познан до Берлин. Смятало се, че врагът вече е победен и се оттегля панически към Кьонигсберг и към линията на река Висла. Затова те решиха коренно да променят първоначалния план. Вместо да затварят „клещите“, напротив, те бяха широко отворени. 1 -ва армия имаше за цел не присъединяването към армията на Самсонов, а към Кьонигсберг. А 2 -ра армия е изпратена да прихване германските войски, уж отстъпващи към Висла. Генерал Самсонов пое излишна инициатива и се отклони дори повече от нареждането. В резултат на това между руските армии се образува празнина от 125 километра. Може би това нямаше да доведе до трагични последици за руснаците, ако не беше аварийната кадрова смяна на германците.
Поражението на най -силния корпус от 8 -а германска армия наистина предизвика паника в Прусия. Командирът Максимилиан фон Притвиц в телефонен разговор с германския генерален щаб поиска разрешение за отстъпление и дори призна възможността да загуби цяла Източна Прусия. Но заради паниката му той веднага беше отстранен от длъжността и на негово място беше назначен Пол фон Хинденбург, който спешно бе оттеглен от пенсиониране. По време на нашествието в Прусия от руските армии генерал Пол фон Хинденбург е военен пенсионер. Три години преди избухването на войната той подаде оставка „за да направи път на младите“.
След като пое командването на 8 -ма армия, Хинденбург взе на пръв поглед много авантюристично и парадоксално решение. Той насочва основните сили на своята армия и подкрепления от Западния фронт не срещу 1 -ва руска армия от Rennenkampf, която заплашва столицата на Прусия, Кьонигсберг, а срещу 2 -ра по -голяма руска армия на генерал Самсонов, която напада Прусия от юг малко по -късно. Изглежда, че при извършването на такава маневра, Хинденбург рискува да бъде ударен с нож в гърба. Първата руска армия на Rennenkampf можеше да го удари отзад. В действителност обаче германският генерал не рискува нищо, тъй като знае плановете на руснаците във всички подробности, въпреки че няма шпионин в руският генерален щаб. Руската кралица, германка по рождение, също не му помогна по никакъв начин. Каква е тогава тайната на такова удивително знание?
И тайната, оказва се, беше във фантастичната глупост на руснаците. Почти цялата оперативна информация се предава по радиото в открит текст, без използването на шифри, което позволява на германците лесно да прихващат радио съобщения. Хинденбург беше много по -добре информиран за позицията на армиите на Ренненкамф и Самсонов, отколкото те един за друг. А директна комуникация между руските армии не съществува.
Използвайки развитата железопътна мрежа на Прусия, Хинденбург прегрупира своите дивизии за няколко дни и неочаквано нанесе няколко съкрушителни удара по армията на Самсонов. При Таненберг германците обграждат и разбиват основните сили на 2 -ра руска армия. 10 генерали бяха убити, 13 бяха взети в плен. Повече от 30 хиляди руски войници бяха убити. Около 90 хиляди са пленени. За изнасянето на трофеите германците използуваха повече от 60 влака.
Това беше първото по рода си голямо поражение на руската армия в битката срещу германците. Но, уви, не последното … По ирония на съдбата битката при Таненберг се състоя точно там, където някога се е състояла битката при Грюнвалд, в която съвместната литовско-полско-руска армия победи кръстоносците. През август 1914 г. се случва обратното. Тази битка приличаше на дуел, където той сам се биеше със завързани очи. Командирите на руските армии са действали сляпо. Въпреки че имаха всички условия да отворят очи. Двете руски армии включваха 8 кавалерийски дивизии. Възможно беше да се проведе конно разузнаване, но по някаква причина те не го направиха. Руските армии биха могли да имат не само кавалерийско, но и въздушно разузнаване, тъй като разполагали с 54 самолета. В известния игрален филм „Служиха двама другари“, героите отидоха на въздушно разузнаване с филмова камера. Какво попречи на руските генерали да изпратят своите самолети да прелитат по вражеска територия по същия начин? Ако Александър Василиевич Самсонов беше наясно с движението на вражеските войски, едва ли щеше да попадне в немски капан. След поражението на армията на Самсонов, Хинденбург се опитва да обкръжи и 1 -ва руска армия. Но Раниенкамф разбира плана на врага, успява успешно да отблъсне удара и да изтегли войските си от Прусия.
Руските войски, нахлули в Прусия, бяха не само слепи, но и гладни. Всъщност нямаше тилови служби, а войниците не получаваха храна няколко дни. Генералният щаб беше длъжен да се грижи за нормалното снабдяване с храна на руските армии, за установяването на пряка оперативна комуникация между тях, както и за задължителното използване на шифри. Но проблемът е, че по това време той се оглавяваше от гражданско лице от академията. Любимецът на царя, генерал Николай Николаевич Янушкевич, направи шеметна кариера. През 1913 г. от длъжността помощник -началник на канцеларията на военното министерство е назначен за началник на Академията на Генералния щаб. А през март 1914 г. той сам оглавява Генералния щаб. По някаква причина императорът изобщо не се смути от факта, че генерал Янушкевич никога не е командувал войски, нямаше боен опит и беше чисто „паркетен“ генерал.
След поражението в битката при Гумбинен германците смениха не само командира на 8 -а армия, но и началника на Генералния щаб и прехвърлиха значителни сили в Прусия. Но поражението на армията на Самсонов няма ефект върху посредствения началник на руския Генерален щаб. Той остава на поста до август 1915 г. и е отстранен едва когато врагът нахлува в Руската империя и руската армия започва да търпи поражение на собствената си територия.
Много съвременници наричат поражението при Таненберг и други военни провали като причина за антимилитаристките и антимонархическите въстания, предвестник на революционните събития в Русия. Всъщност революциите не се случват в силите на победителите. И двете руски революции бяха предизвикани от военни поражения. Първият през 1905 г. е причинен от неуспешната руско-японска война, капитулацията на Порт Артур и поражението на руския флот при Цушима. Втората февруарска революция от 1917 г.е предизвикана от поражения в Първата световна война и особено срамното поражение в Прусия на 2 -ра руска армия на генерал Самсонов през август 1914 г.
Съдбите на водещите генерали се развиха по различни начини. Самсонов се застреля, когато разбра, че е вкарал армията си в капан. Впоследствие некадърният генерал придоби трагичния ореол на мъченик и жертва на предателство. Парадоксално, но не истинските виновници за трагедията станаха „изкупителната жертва“ за поражението на 2 -ра армия в общественото съзнание, а генерал Рененкампф, който спечели блестяща победа при Гумбинен и не позволи да бъде обкръжен от 1 -ва армия и победен. Това бе следствие от немския му произход. Генерал Рененкампф е наследствен военен, син на естонски благородник от германски произход. Той блестящо се доказа в китайската кампания на руската армия и в руско-японската война. След Февруарската революция, Rennenkampf е арестуван и настанен в Петропавловската крепост. През октомври 1917 г. болшевиките го освобождават. Генералът отишъл в Таганрог, при роднини на съпругата си, и живял там под чуждо име. По -късно е идентифициран. Три пъти му е предлагана командна позиция в Червената армия, но той категорично отказва, заявявайки, че е готов да се бие само с германците, но не и със своите. В резултат на това той е застрелян през пролетта на 1918 г.
Съдбата на генерал Пол фон Хинденбург беше съвсем различна. Бившият военен пенсионер стана национален герой – спасителят на Прусия. През ноември 1914г – Хинденбург е удостоен с чин фелдмаршал. През 1916 г. той оглавява Генералния щаб, а след войната е избран за президент на Германия.
