Снимка 1: Константин Стоилов (русофил)
Още в 1879 година бъдещият премиер на България Константин Стоилов казва за Русия:
„Ако постоянно ни натякват, че са ни платили свобода и затова трябва да им бъдем вечно покорни, това не е братско. Нека да направят сметка и да ни представят разходите за това. Може и с лихвите. Ние ще се разплатим и ще сложим точка на този въпрос.“
Ето и едно интересно допълнение от Юлиян Дойчинов:
Вчера, гледах предаването История.bg, което се излъчва всеки понеделник от 21:00 часа по БНТ1.
Предаването беше посветено на Константин Стоилов за един от най-образованите, духовно чист и извисена личност, възпитан от най-ранна възраст в нравственост и висок морал, а такива политици днес с лупа да ги търсиш не можеш да ги намериш. Той не само се отличавал с високото си образование, владеел е почти всички европейски езици, но е бил и законотворец, сътворил търговският закон, бил е преводач, говорител, секретар и съветник на Княз Батенбер I, двамата много добре са се разбирали и са имали едно добро общуване, Константин Стоилов е бил дълбоко предан и лоялен към институцията, която оглавявал княза. Когато Княз Батенберг I го праща да води преговори с руският император от негово име по повод настояването на руският император да притежават БНБ и да определят нейната политика, нашият човек бил дълбоко възмутен и не е очаквал доскорошните „освободители“ да имат такъв нагъл и безнраствен интерес да притежават, чрез финансовите лостове нашата страна и да определят политиката ни. Когато се връща в България Стоилов с горчивина споделя това с княза, а той му отвърнал не се тормози – ама те са си такива, не обръщай внимание… Ха-ха-ха, леле, това е руската политика открай време към нас българите…
Това е съвсем разбираемо, ако е знаел преди това какво Аксаков е казал, че ние българите нищо нямаме и нищо не ни принадлежи, защото всичко е „притежание на русите…“
След неговата визита в руската империя изрича прословутата фраза – „Братушките се превърнаха във Врагушки“, макар да е бил възпитан като русофил, той отрезвява откъм такива емоции и преклонение към Русия и възприема политиката на прагматизма и добрата дипломация в полза на нацията, такава трябва да бъде и днешната политика на България.
Снимка 2: Григор Начович
ЗАЩО ГРИГОР НАЧОВИЧ Е БИЛ РУСОФОБ
Начович е един от най-известните и утвърдени политически и държавни дейци, дипломат на едни от най-невралгичните за България места, той е един от най-авторитетните водачи на Консервативната партия, многократно министър, дипломатически агент (1903–1906). Един много учен и ерудиран българин, бил е диломатически агент във Виена и във Цариград (по време на Илинденското въстание). Образованието си получава в Свищов и Цариград, а във Виена и Париж учи търговски и политически науки. Владее писмено и говоримо покрай родния си език и турския, немския и френския. Начович става русофоб заради разочарованията които изпитва от руската политика по времето на режима на пълномощията, и заради това, че на 3.03.1883 г., всички министри без К. Цанков са или руснаци, или руски поданици. Министър председател на България е руски генерал, военен министър на България е руски генерал и в следствие на това съседните държави започват да ни наричат задунайска губерния. По-късно при правителството на Стоилов, когато се прави миропомазването на престолонаследника Борис Трети във източното православие Начович казва „То това вашето не е русофилие, вашето е роболепие“ (цитата е перифразиран) и след това си подава оставката.
12 септември 1903 г., Григор Начович
Размишления.
„Защо съм русофоб?
Всичките политически стремежи у нас имат само един пей: егоизма.
Ако стамболовистите са русофоби причината е, че искат кокалът да остане цял за тях; а ако цанковисти и народняци са русофили; причината е, че искат да задържат кокала за себе си с помощта на руското влияние.
Руското влияние в България се основава върху надеждата да се експлоатира Русия в полза на България, която ние българите ще експлотариме в полза на джеба си.
Това се доказва и от обстоятелството, че щом някой престане да гложди бюджет някакъв, той изгубва и патриотизма си, особено когато изчерпи единомишлениците си и кредита си. Колко съм чувал, и то не от простолюдието, да викат: пуста опустяла България! Да доде Русия, че да се свърши! и проч. и проч.
Защо аз съм русофоб? Дали защото ще се изгуби българската народност ако русифилите надделеят?
Ако всичките българе бяха русофили, нямаше да съществува у нас русофилска партия; сегашните такива добиват правото на съществуване от русофобските партии. Ако тия последните да не бяха съществували, тогава целия народ щеше да е русофобски, защото русофилите въобще щяха да се боят от руските стремежи над България и от егоизъм щяха да им противодействуват.
Аз съм русофоб не защото има русофили в България, които я събличат, но само защото се боя от нашествието на русите в България, от обръщането на последнята в руска област.
Къде е злото от едно подобно събитие?
Ако русите бяха били един цивилизован народ, ако в тях и особено в тяхното чиновничество корупцията да не беше била крайна, злочестината от поробването на България не щеше да е много голяма. Русите обаче ще внесат в отечеството ни не само чиновническия произвол и тирания, но и рушветчилъка, касттофорството, развалата, пиянството и българския народ, вместо да напредне и се цивилизува, както ще стане ако запази независимостта си, ще стане посмешището на света, както са повечето евреи, ерменци и проч.
Ето защо аз съм русофоб.“
Снимка 3: Райчо Николов
Героят от Съединението на Княжество България и Източна Румелия – майор Райчо Николов (единствения убит в деня на Съединението) нарича русофилите лъжесъединисти „нерязаните турци“!
Откъс от книгата на Симеон Радев „Строители на съвременна България“ за майор Райчо Николов (дядо Райчо):
„Майор Райчо Николов, или дядо Райчо, както го наричаха в Пловдив, бе командир на жандармерията. Той бе войник по душа – с всичкия героизъм и с всичката наивна ярост на това призвание. Дете още, едва на 14-годишна възраст, през време на Кримската война той бе избягал от Силистра и бе преплувал Дунава, за да занесе на руската войска известието, че турците готвят нападение. Подвигът на това храбро българче произведе трогателно впечатление между руските генерали; те докладваха за него в Петербург, отгдето дойде заповед да се настани малкият герой в някое военно училище. За Райчо биде изпратена от императора и една парична награда, но тя не стигна никога до своето предназначение.
Когато узна, че са му откраднали наградата на царя, Райчо почувствува голяма болка в детското си сърце и не прости вече никога на своите грабители. От военното училище излезе руски офицер и русофоб. Даже и Освободителната война не смекчи у него тази ненавист. В Румелия тя, напротив, се усили още повече при постоянното съприкосновение с руските началници. Русофоб, дядо Райчо мразеше, разбира се, гешовската партия и сипеше върху нея всичките псувни на своя войнишки речник. Особено той се ожесточи срещу нея, когато тя изневери на своите обещания по Съединението. Той наричаше лъжесъединистите (русофилите) „нерязани турци“. „Между тях, пишеше той на Муткурова, твърде малко има, които са примали участие в боя за освобождението ни, а другите са подлите присмикающи животни – разни шпиони и сволочи, – които ся са криели по дупките из цариградските кафенета и които ся носили с дилафа огън и в ръката ибрика на рязаните и – за чудо! – тази сволоч днес управлява Тракия!! Преследва честните хора по-свирепо и от турците.“
Предаване с участието на Георги Липовански – правнукът на майор Райчо Николов (сражавал се на Шипка във руско-османската война през 1877-1878 г., командир на рота от българското опълчение и един от героите-участници и организатори на Съединението на Княжество България с Източна Румелия, останал в историята и като единствената жертва в деня на Съединението), той попада на дневник (от музея, не му позволяват да го преснима, заради една определена страница), в който прадядо му е писал на коляно, при боевете на Шипка.
Руснаците пиянстват в селото, докато БЪЛГАРИТЕ се сражават в една брутална и саможертвена касапница на Шипка! Истината пробива и ковчега на руските лъжи е нацъфкан като цедка!
Дядото на Георги Липовански, който носи същото име и е бил народен представител в 25-тото ОНС (един от подписалите протестното писмо, с което се застъпват за българските евреи, с два доктората, по право в Германия и по икономика в Италия) е убит от московската театрална пародия, наречена „Народен съд“!
линк към цялото предаване: https://www.bnt.bg/bg/a/ot-kde-proizliza-imeto-lipovanski
