На днешния ден – 5 септември – преди 105 години, по време на Първата световна война, се осъществява първият български морски десант.
След включването на северната ни съседка във войната на страната на Съглашението през 1916 г. България и Румъния се оказват в противникови лагери. На добруджанския фронт действа Трета българска армия. За осигуряването на десния ѝ фланг се подготвя десант на добруджанския бряг. Десантът има за цел Портовата дружина да заеме добруджанското крайбрежие с градовете Балчик, Каварна и н. Калиакра, да се изнесе на север, да влезе във връзка с българските войски около Добрич и да охранява десния им фланг.
На 1 и 4 септември 1916 г. миноносци, водосамолети и подводницата УБ 18 провеждат разузнаване. Съществува опасност от евентуално противниково минно заграждение в района и от атака на противника откъм морето, въпреки че вражески сили не се забелязват по крайбрежието. На 5 септември в 01.30 часа отряд торпедоносци в състав „Смели“, „Строги“, „Шумни”, „Летящи“ и „Храбри“ и 3 големи гребни лодки, теглени на буксир, потегля от Варна под общото командване на капитан-лейтенант Рашко Серафимов. Час и половина по-късно „Смели“ и „Строги“ стоварват войски в Балчик, след което „Смели“ превозва друга команда до н. Калиакра. Останалите торпедоносци стоварват войски в Каварна. При Калиакра четиридесет семафористи и телефонисти завземат поста при фара. Противникът не оказва съпротива.
Първоначалната численост на десантния отряд е 235 души. През следващите два дни- 5 и 6 септември, с миноносци са прехвърлени Портовата дружина на флота (466 души) и крайбрежната наблюдателна полурота (44 души). Пристанищният влекач „Варна”също се включва към торпедоносците.
При провеждането на първия морски десант флотското командване използва успешно тактиката на нощната изненада и предварителното подробно въздушно разузнаване.
Посрещането на българските моряци е изключително тържествено. В Каварна се веят българските знамена, хората се закичват с трицветни лентички. В Балчик се устройва защитата на града срещу нападение откъм морето. Противникът знае за значението на града за осигуряване храни и продоволствия за българската армия и на 7 септември пред Балчик се появяват руските ескадрени миноносци тип „Новик“ – „Быстрий“ и „Громкий“, които обстрелват пристанищните съоръжения и унищожават мелницата. В отговор на нападението веднага се организира контранападение от водосамолети и подводници. Водосамолети № 507, 523 и 530 настигат противника и пускат 30 бомби.
През октомври, за да се осигури защитата на Балчик, Портовата дружина е усилена с две 100 мм оръдия под командването на капитан Г. Радков.
От 7 до 18 октомври Първа рота заема позиции край с. Первели. В периода 19–21 октомври ротата взема участие във втората атака на Кубадинската укрепена линия. В завързалите се боеве моряците проявяват себеотрицание и героизъм и с цената на големи загуби – загиват 33 и са ранени 98 души – дават своя принос при пробива на линията. Морският десант и последвалите сражения са първите прояви на българската морска пехота.
