На 8-ми срещу 9-ти септември 1944 година, в София е извършен преврат, известен като „Деветосептемврийският преврат“ или още като Деветосептемврийско (народно) въстание. Този успешен акт на насилствено завземане на държавната и местната власт в България, чрез въоръжени сили, е организиран от опозиционната политическа коалиция Отечествен фронт.
На 5 септември, правителството на Муравиев обсъжда решение за обявяване война на Германия. Обнародването му обаче е отложено за 72 часа по молба на военния министър генерал Иван Маринов поради тактически проблеми. В действителност ген. Маринов вече е съгласувал своите действия с Отечествения фронт, за да се даде възможност на СССР междувременно да обяви война на България.
В резултат, е
свалено правителството на Константин Муравиев и се дава
начало на дълготрайна политическа, икономическа и социална промяна.
Вследствие на свалянето на законното правителство на Муравиев на власт застава правителство на Отечествения фронт (ОФ), начело с добре познатия Кимон Георгиев.
ОФ завзема властта в България с помощта на звенарите, които имат връзки в армията и въоръжени сили – формирования на Българската армия начело с поддържащи го офицери и силите на българската партизанска Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА). Страната се присъединява към Съюзниците и участва на тяхна страна във Втората Световна Война. След това важно събитие България попада в съветската сфера на влияние. Настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в обществото.
Обявените в нощта на преврата намерения на новото правителство за възстановяване на демократичния режим и Търновската конституция така и не са реализирани – следвайки официалната съветска линия, през следващите няколко години в страната се създава фасадна демокрация, предхождаща окончателното утвърждаване на тоталитаризма. Непосредствено след преврата някои от ограничителните закони на предходния режим действително са премахнати, но управлението в разрез с конституцията продължава, а партиите извън управляващата коалиция не са легализирани.
Деветосептемврийският преврат е последван от вълна на насилие, извършвано главно от комунистически групи срещу политически или лични противници. Тези масови беззакония продължават няколко месеца и са постепенно поставени под контрол от властите със създаването на т.нар. Народен съд в края на годината. Според различни оценки броят на убитите и безследно изчезналите през този период е между 20 000 и 40 000 души. От декември масовият терор се осъществява главно чрез т.нар. Народен съд, контролирана от правителството противоконституционна организация, пред която са изправени като обвиняеми над 11 хиляди души, над 9 хиляди са осъдени, включително 2730 души на смърт и 1126 души на доживотен затвор. Сред осъдените са множество видни политици, общественици и интелектуалци. На 20 декември е създадена друга основна институция на комунистическия терор – т.нар. трудововъзпитателни лагери, в които хората са изпращани от вътрешното министерство без съдебен контрол.
