Героите от Мисионис: „Не ще се отречем от цар Шишман, нашия господар!“
Военната доктрина на османците била изградена коварно върху страха и предателството
Тези дни започнаха тазгодишните мащабни археологически разкопки на античния и средновековен град Мисионис край Търговище. В нашата наука изучаваме историята отзад напред – от най-късните случили се събития към началото на живота на даден обект. Ето защо блясъкът на късноантичния епископски център от V-VI в., на който попаднахме през миналата година, ще стане видим едва към края на кампанията. А сега разкриваме останките от средновековните жилища, бележещи финала на крепостта в огъня на османското нашествие в края на XIV в. И именно към това героично и страшно време ни насочват първите забележителни находки – сребърни монети на последния български цар Иван Шишман и на завоевателя – султан Мурад I.
Държейки в ръката си монетата с образа на великия български владетел, аз се замислям за случилите се тук преди 630 години драматични събития. През лятото на 1393 г. вече почти пет години продължава неговата неравна битка с азиатските завоеватели. С малката си армия Иван Шишман прави всичко възможно да задържи поне земите си на север от Стара планина. Но османците постепенно превземат повечето му крепости и идва времето за похода срещу Търновград. Според всички налични данните те се насочват към столицата от завладения Шумен.
И тогава, като последна преграда пред тях, се изправят стените на Мисионис. От османските хроники, като написаната в края XIV в. „Огледало на света” на летописеца Мехмед Нешри, става ясно, че по това време античното наименование на града е заменено с хубавото българско име Косово. В периода на Второто българско царство старата крепост е възстановена и заживява нов живот.
Находките сочат, че големият разцвет на селището дошъл след възцаряването на Иван Александър. Тогава селището било разширено с нови сгради. Монетите на този владетел са най-многобройни, керамиката от това време – изобилна, откриват се десетки накити и чудно извезани със сърма текстилни произведения. Това благоденствие продължило и в първите години на цар Иван Шишман, чиито монети са също в голямо количество.
Мехмед Нешри обръща особено внимание на обсадата на този средновековен български град: „После (османският главнокомандващ Али паша – б.а.) изпратил човек до владетеля на Косово и поискал от него да се подчини. Онзи проклетник не зачел думите на пашата и рекъл: „Ние не ще се отречем от нашия господар, за да се покорим на турците!” Тогава пашата дал на Пазарлъ Доган бей хиляда души и му заповядал: „Иди и удари Косово! Разруши го, запали го и го плячкосай! Жените и децата вземи в робство!“ Пазарлъ Доган отишъл, ударил Косово и заробил жените и децата му…”
Епизодът е описан подробно и в книгата „Удивителни събития” на живелия през ХVІІ в. Ходжа Хюсеин. Според него военачалникът се казвал Яралъ Доган бей, бележит воин и прочут ловец-соколар, а дадените му от Али паша воини били няколко хиляди. Акънджиите на Доган не успели да я вземат с ожесточения си щурм и плячкосали околността, залавяйки много жени и деца. Градските първенци предложили да предадат твърдината срещу освобождението им, но накрая турците ги измамили, превзели и опожарили града, а оцелелите жители отвели в робство.
Причината е във водената от османците свещена война срещу християните. Военната им доктрина била изградена коварно върху страха и предателството. „Руши, пали и граби земята Шишманова – казва, според Мехмед Нешри, султан Мурад І на Али паша преди похода. – Но дойдат ли някои сами при тебе, тях наравно с другите не брой за врагове!” На пратениците от Варна обещали богатства и всякакви милости. При съпротива пък влизали в сила кървавите закони на газавата – пожари и смърт.
Археологическите проучвания разкриват как се е стигнало до превземането на Косово. Преди да падне, крепостта е издържала дълга и тежка обсада. Убитите защитници са били погребвани по християнски направо сред сградите и по улиците. В гърдите на един от тях бе открито острието на стрела, заседнала между ребрата му. Живите не са имали време и затова са заравяли покойниците на 10-15 см дълбочина.
Един от мъртъвците обаче определено не е бил погребан по християнски обичай. В агонията си той паднал настрани и бил затрупан от рухналата върху него стена. Едва ли бихме разбрали днес какъв по произход е бил този воин, ако сред останките му не бе намерена важна находка. В дрехите си той носел платнена торбичка със сребърни монети. Днес текстилът е изтлял, но текстовете върху монетите са ясни. И те не са на някой друг, а на султан Мурад І, заклетия враг на Българското царство.
Непосредствено зад портата на крепостта археолозите са изненадани са изненадани от друга находка. Сред руините на стената те попадат на колективна находка от 26 ранни османски монети. Според всички налични данни в крепостта край Търговище отсъстват каквито и да е данни за живот след края на ХІV в. Явно и тези монети също са свързани с обсадата и са били загубени от някой от нападателите в отчаяната схватка при атаката на твърдината.
Въпреки героичната съпротива на защитниците накрая идва ужасът. Разкопките показват белезите от жесток погром над крепостта след превземането й. Следите от унищожението са навсякъде. Във вътрешността на укреплението пластът от напълно изгорелите и рухнали сгради достига 1.1 м. дебелина. Преди пожара те са били ограбени, но на една от улиците по чудо е оцелял прекрасен оловен реликварий с образите на Христос, апостолите Петър и Павел, както и на апостол Андрей, покръстил някога през I в. тези земи.
Саможертвата на защитниците на Косово, наследника на древния Мисионис, не успяла да спаси столицата. Мехмед Нешри пише, чу щам го превзели, турците на 17 юли 1393 г. овладели и Търновград. Цар Иван Шишман продължил съпротивата още цели две години, притежавайки само силния дунавски град Никопол и още три крепости край него. Силите обаче били неравни и на 3 юни 1395 г. героичният владетел бил заловен и обезглавен от поробителите пред стените на своята последна столица.
