2 СЕПТЕМВРИ наред с другите хубави неща , е и трагична дата за един швейцарец с “ българско сърце “ . Луи Аер загива в пламъците на ПСВ , в защита на националния идеал на чужд нему народ. Ако разровим архивите ще се натъкнем на много такива , които влезли между нас стават “ българи“. Примерите са хиляди . Веднъж дошли тук , те завинаги остават тук – в душите и паметта на българите и българският народ . Реших да използувам трагичната дата от смъртта на Луи Аер за да кажа нещо, което дълго се таи в душата ми.
Какво е необходимо, за да може този народ да те спечели и дори ти или твоето поколение да загине, за това което се бори. Друг пример бих използувал Мис Стоуновата афера. Вместо да намрази комитите, за това , че са я отвлекли месеците прекарани между тях и техния суров бит я правят яростен българофил, който защитава българската кауза в САЩ . Може би е Стокхолмски синдром. Не мисля и затова изпитвам гордост, че съм част от този народ. Колкото и какъвто и да е такова “ дживотно “ като българина няма .
Има самобитност и уникалност в нашите гени, които карат всеки дошъл в нашата земя с добри намерения завинаги да остане тук . Бих започнал с чехите и словаците – Вацлав Стрибърни , Иречек, Братя Прошек , Ярослав Вешин …. Списъкът наистина е дълъг. Все личности направили много за България и останали завинаги българи в душите си .
Несъмнено тези чужденци дошли след Освобождението ни имат реален принос за издигането във всяка една сфера на нашия живот до европейските мерки и критерии . Това което направиха те – постави фундамента на българския икономически и политически живот . Фундамент върху който всеки новодошъл надграждаше . Иначе само така мога да се обясня след идването на Бахметиев след революцията, защо бързо създава своята школа, която продължава и днес . Чужденците намериха в наше лице талантливи ученици, които на свой ред продължиха по собствен път в името на науката и България . Същото се отнася и за създаването на организацията на пожарното дело у нас от дошлите белогвардейци у нас . Тогава българското общество доброто от всички части бързо се е попивало , а онова чуждо нам или недобро не е намирало почва . Тук ще използувам политическия пример на една тоталитарна идеология като фашизма . Тогавашното ни общество възпитано в най- добрите традиции и практики създадени по света не успя да я попие и затова по- късно на другарите им беше необходимо доста време за да наложат своите мракобесни постулати
Някой ще се учудят от тези мои излияния . Те са изводи, че когато едно общество се развива свободно , хората в него гледат без носталгия назад тъй като винаги очакванията са ,че хубавото тепърва предстои . А на сегашно време , когато сме се развивали в едно мракобесно тоталитарно време сме лесно възприемчиви на всякакви месии с псевдодипломи и титли , които ни обещават химери и ние им вярваме . Онези са съграждали , а тези идваха да грабят . Тогава не бива да се учудваме на уродливото развитие на феномена “ преклонение пред всеки дошъл от Запад “ . Само така мога да си обясня сляпото преклонение пред всичко , което идва от там и пошлото му имитиране . Чувството за критичност е атрофирало . Щом е от Запад значи всичко е хубаво. Това използуват разни Остап Бендеровци , за да си разиграват коня на наш гръб и идвайки боси , да си тръгват милионери . Това се получава , защото ние им позволяваме
Ще завърша с един голям поклон пред всички онези ,които в миналото са помогнали България бързо да стане европейска държава и анонс , че искренно се надявам българското общество най- после да узрее и да не бъде толкова безкритично към всичко което идва и се случва у нас
КОНСЕРВАТОР
