ШУМЕН
„Средновековният Шумен наследява крепост и селище от Първото българско царство. През 40-те години на ХI в. по-сериозни щети по крепостта нанасят нашествията на печенезите, и узите през 1064 г. като при последната инвазия се прекратява животът в крепостта.
В средата на ХII в. Шумен е споменат като значителен град в съчинението на арабския географ Идриси.
През Второто Българско царство Шумен се оформя като голям средновековен град, чийто разцвет съвпада с управлението на Йоан Александър (1331-1371) и Йоан Шишман (1371-1395). Градът е укрепен с три укрепителни пояса, два от които защитават неговата цитадела. Цялостното градоустройство е подчинено на ограничената площ и е съобразено с оформените шест квартала, в които са издигнати християнски храмове. Обитаваната площ в цитаделата през втората половина на ХIV в. се разполага върху три скални тераси. Тя има неправилна трапецовидна форма и е плътно застроена. Няколко главни улици водят от входовете на крепостта към болярската резиденция, църквите и жилищните квартали. Главният вход е вместен в чупка към западната част на южния крепостен зид. Той представлява порта със засводен проход с втори етаж над него, защитен със система от две двукрили врати. Резиденцията има трапецовидна форма и е разположена в северозападния ъгъл на цитаделата в най-високата част на града. Единствената монументална сграда, освен болярската резиденция, е сграда № 144 б, – многоклетъчна, с вътрешен двор, вероятно болярско жилище. Друга голяма постройка е № 77 б, свързана с военния гарнизон. Главната градска църква № 4, е разположена в средата на източния сектор. Тя е изградена върху останките на по-ранни християнски храмове. Втората по значимост църква на града е № 5, разположена при южната крепостна стена. В северната половина на цитаделата през периода са изградени още четири еднокорабни църкви. При всички тях се развиват малки некрополи. Извън крепостните стени функционират още четири църкви, свързани с подградията.
Възходът на Шумен продължава до 1388 г., когато е превзет от османците при похода на Али паша в Североизточна България. Впоследствие неговата цитадела е използвана от турците до похода на Владислав III Ягело от 1444 г., когато е превзета и опожарена от християнските сили.“
В. Бараков, 2015, 169-171.
