РЕЗИДЕНЦИЯТА В ЧЕРВЕН ПРЕЗ ХIII – ХIV ВЕК
„Към втората четвърт на ХIII в. е изградена болярската резиденция на Червен. Резиденцията има П-образен план, вътрешен двор и сгради, покрай вътрешните стени. Плановите особености на резиденцията сочат като строителна традиция и композиционно решение византийските аристократични провинциални имения („ойкос“) – градски домове от ХII – ХIII в.
Болярската резиденция в Червен се различава като планово решение в сравнение с други два резиденциални комплекса, изградени в края на ХII в. – Трапезица, и края на ХIV в. – Ловеч. И двете резиденции са свързани с внушителни и големи ъглови кули: с U-образна форма в Ловеч и трапецовидна – на Трапезица.
Резиденцията в Червен има съвсем друго планово решение. Тя е построена около вътрешен двор и включва три дълги сгради, обърнати с входовете си към двора. В двора е изградена църква за нуждите на управителя и неговата фамилия. Комплексът първоначално не е укрепен, но след татарските нашествия от 60 – 70-те години на ХIII в., се налага да бъдат взети мерки за отбраната му. В началото на ХIV в. резиденцията получава укрепителна система от кули. Основните функции на болярската резиденция в Червен са представителните. Резиденцията е основната градска доминанта и към нея води главната улица на града. Дългите сгради във вътрешността са използвани като стопански и избени помещения, а вторите етажи имат жилищно предназначение. “
В. Бараков, 2015, 290-292.
