Ованес Саваджиян – СПАСИТЕЛЯТ НА ПАЗАРДЖИК

Ованес Саваджиян се ражда през 1844 година в Одрин в арменско имигрантско семейство. Израства сред българи в територии, в които и до ден днешен българската реч все още се чува. Завършва престижния „Робърт колеж” в Цариград, като изучава и говори седем езика. Жени се за българката от революционно Панагюрище Парашкева Филипова, чиито родители са сред жестоко избитите в Априлското въстание. Двамата имат пет деца, заедно с които осиновяват и отглеждат като свое сирачето от Баташкото клане Атанасчо. След погрома на въстанието журналистът Уилям Гладстоун изпраща две английски комисии в Пазарджик, които трябва да отразят събитията и да отворят очите на западния свят за зверствата на османците. Саваджиян поема на свои разноски настаняването и прехраната на журналистите. Един от представителите на втората комисия го пита: „Господин Саваджиян, какво Ви дължим за помощта?“, а той отговаря: „Господа, нищо не ми дължите, аз просто изпълнявах дълга си към българския народ.“ Подвига си той извършва на 14 януари 1878 година. По това време София, Плевен и Свищов вече са свободни, Руско-турската война се приближава към своя край. Руските войски настъпват на юг и турците са принудени да се изтеглят чак до Одрин. На пътя на командваната от Сюлейман паша (да, същият онзи Вазов „Сюлейман безумни“) войска е Татар Пазарджик, където като началник на ЖП гарата и телеграфист работи Ованес Саваджиян. Изплашените пазарджиклии масово излизат с цялата си покъщнина на поляните край тогавашното село Башикарово (днес квартал Главиница). Около 14 000 души, зъзнещи от януарския студ, запалили огньове, са заобиколени от турски военен кордон и очакват съдбата си. Върху тях турците искат да излеят гнева си от разгрома и залеза на Османската империя. Сюлейман паша все пак решава да се допита до султана и Високата порта дали да опожари града и избие населението. Заедно със свои помощници той отива на гарата, където е и телеграфната машина. Саваджиян е принуден да изпрати съобщението до Цариград. Отговорът пристига и гласи просто „Падишахът разрешава.“ Ованес Саваджиян обаче осъзнава, че никой освен него не разбира морзовия код и взима решение да подмени текста на телеграмата. Подава на пашата листче на турски език, на което е написано „Падишахът не разрешава косъм да падне от главите на пазарджиклии“. Бесният Сюлейман паша заповядва никой да не закача хората, които мръзнат край Башикарово и още същата нощ турската войска отстъпва. На следващата сутрин Западният руски отряд под командването на генерал Гурко вече е влязъл и освободил града. Временното руско правителство начело на новата българска държава назначава Саваджиян за привременен кмет на Татар Пазарджик. По-късно той работи като преводач в местния Окръжен съд. Първото българско правителство му дава служба в българските железници, която той изпълнява с чест до края на дните си. Умира на 14 октомври 1906 година в град Своге, където работи на ЖП гарата. Удостояват го с трите степени на ордените „За гражданска заслуга“ и „Свети Александър“. През 1925 година тогавашната улица „Арменска“ в Пазарджик е преименувана на „Ованес Саваджиян“. През 1972 година в града е издигнат негов паметник, а по-късно на гарата е поставена паметна плоча с барелеф. На 14 януари 1986 година, 108 години след подвига, костите на Ованес Саваджиян са пренесени от Своге и погребани в Пазарджик на Алеята на почетните граждани.