ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ
„Границите на Велика България са въпрос, занимавал много автори. Двамата византийски хронисти сравнително точно и по еднакъв начин описват тази земя.
Теофан Изповедник: „От същото езеро (Меотидското, дн. Азовско море) до река Куфис (дн. Кубан), гдето се лови българската риба ксистон, се намира старата велика България…“.
Патриарх Никифор: „Около Меотидското езеро, по реката Куфис, се намира старата така наречена Велика България…“.
Според тези данни няма съмнение, че в представите на двамата хронисти Велика България се намирала в долното течение на Кубан. Но Теофан твърди, че Кубрат бил „господар на споменатата България и на котрагите“. Няма съмнение, че „котраги“ е съкратена форма на името на кутригурите, живеещи западно от Дон. Източно от Дон, където се намирала Велика България, аварите, срещу които се вдигнал Кубрат, никога не са имали присъствие или влияние. Това може да се каже само за територията, обитавана от кутригурите. В крайна сметка границите на държавата, която наричаме Велика България край Кубан могат да се очертаят така: южна – северният бряг на Черно море (в Крим без планините и прилежащата брегова ивица), северните склонове на Кавказ до източния край на Ставрополските възвишения; източна – прикаспийската низина и бърдото Ергени, вододел между Дон и Волга; северна – границата между степта и лесостепта; западна – река Южен Буг.
Тази обширна, но слабо заселена територия, е обичайна за разноплеменните степни държави и империи, в които съставните племена разполагали с относително добре очертани участъци за номадски тип скотовъдство. Имало е, изглежда, две сезонни резиденции – зимна, някъде около брега на Черно или Азовско море, и лятна – към северната граница на степта.
Населението не е било еднородно по състав. На обширната територия живеели няколко племена с общ произход, с общ или близки езици, сходен начин на живот, погребални обряди и вярвания. Създал се сложен конгломерат, съставен от групи с ирански, тюркски и угорски произход. Всяко племе контролирало определена територия. Водещо било племето, дало името на държавата – българите. Второто основно племе били котрагите-кутригури, които продължавали да живеят западно от Дон.
Обособяването на няколко етнически групи показва, че организацията на отделните области е била подчинената на племенен принцип. Обединението на племенните територии в обща държава отразявало тенденциите към преодоляване на този принцип и движение към териториално-административна организация. Тя се съчетавала с традициите на степните политически обединения, в които земята се разделяла между братята или синовете на владетеля.
Разпадът на държавата бил предизвикан не само от враждата и от последвалия натиск на хазарите. Той бил заложен в организацията на държавата, където всеки син бил полуавтономен владетел в своята територия. Този начин на управление никога не би могъл да осигури истинска централизация и единство. Колко слаби са били връзките между отделните части на държавата се вижда от факта, че враждата се изразила не в обособяване на нови, по-малки независими държавици, а в колективен отказ от контрол върху тези земи. Това поведение било добре използвано от хазарите.
Образуването на Велика България е важно събитие в историята на региона. За пръв път след гибелта на Хунската империя била постигната политическа интеграция на местните племена. След хуните българите станали най-влиятелното племе, оглавило този процес. Разпадането на държавата съвпаднало и частично предизвикало съществени етно-културни промени, установени главно по данни на археологията: укриване на съкровища и следи от пожари на територията на Пенковската и Пражко-Корчакската култури. За българите най-съществените последствия се изразили в образуването на две нови български държави – на Долен Дунав и на Средна Волга. Свое влияние върху формирането на културата на Хазарския хаганат оказали останалите в неговата територия потомци на Баян и други, получили името „черни българи“.“
Р. Рашев, 2005, 47-63.
