Дали миналото е толкова зле, колкото ни го представят Карл Маркс и Чарлз Дикенс? Защо тези двамата показват само част от фактите, с което създават лъжлива представа за него? Може да се разсъждава и как викторианското общество е възприемало книгите им – дали като реализъм или като хорор фикшън и как комунистите са ни заблудили, по оруеловия начин, че това са правдиви картини на индустриалната епоха. Можем да противопоставим и друго клише – как мъжете и жените остарявали, побелявали и оставали без зъби на по 30 г. и изглеждали като развалини оттам нататък, а то е точно обратното.

„В миналото (пишеше в учебника), преди славната революция, Лондон не е бил красивият град, който знаем днес. Бил е мрачно, мръсно и бедно селище, където почти никой не си дояждал, а стотици, хиляди бедни хора нямали обувки на краката си, нито дори покрив над главите си. Деца, не по-големи от вас, били принудени да работят по дванайсет часа на ден за жестоките господари, които ги биели с камшици, ако не работят достатъчно бързо, и ги хранели само със сух хляб и вода. Сред цялата тази ужасна беднотия имало само няколко големи красиви къщи, където живеели богаташите, които имали дори по трийсет слуги да се грижат за тях. Тези богаташи се наричали капиталисти. Това били дебели, грозни мъже с коварни лица, като на картината на другата страница. Виждате, че е облечен в дълго черно палто, наречено редингот, със странна лъскава шапка във формата на кюнец — цилиндър, както се е казвал. Това е била униформата на капиталистите и на никой друг не било разрешено да я носи. На капиталистите принадлежал целият свят, всички останали били техни роби. Капиталистите притежавали всичката земя, всички къщи, всички фабрики и всичките пари. Ако някой не им се подчинявал, го хвърляли в затвора или го лишавали от работа и го оставяли да умре от глад. Когато се обръщали към капиталистите, обикновените хора трябвало да угодничат и да им се кланят, да свалят шапка и да казват „сър“. Най-главният от всички капиталисти се наричал крал и…“Останалото му беше известно. Изреждаха се епископите с ленените ръкави, съдиите с хермелиновите тоги, позорният стълб, ценните книжа, каторгата, камшикът от девет върви, банкета на кмета, обичаят да се целува обувката на папата. Имаше и още нещо, наречено jus primae noctis, но то едва ли бе споменато в учебника за деца. Това беше законът, съгласно който капиталистът имал право да спи с всяка работничка от фабриката си.

Джордж Оруел, „1984“, Първа част, 7 глава

А помните ли страхотиите на Дикенс за ужасния живот в мрачната Викторианска Англия, които все така доминират представите ни за онова време? Тогава, как си обяснявате това:

Ето един изумителен факт от историческо изследване за качеството на живот на викторианците – продължителността на живота на възрастните хора в средата на Викторианската епоха в Британия (1850-1870 г.) е била същата, каквато е днес. Но викторианците са можели да очакват да живеят толкова дълго, колкото и ние днес, дори бедните!

Друг интересен факт – големите хронични болести, от които страдаме днес са били рядко срещани в този период – диабет тип 2, сърдечни болести, инфаркти и т.н. Въпреки че са водели дълги животи, случаите на рак са били редки. Не само рак на белия дроб, но също и другите видове рак. Диагностиката на рак е била достатъчно ефективна, така че не можем да говорим за случай на недостатъчно докладване и измерване. От абстракта на изследването:

Анализ на средния Викториански период на Великобритания показва, че продължителността на живота при възраст 5 години е била толкова добра или по-добра от тази днес, а честотата на дегенеративни заболявания е била 10% от днешната. Техните нива на физическа активност и от там калориен прием са били приблизително двойни на нашите. Те са имали относително малък досег до алкохол и тютюн и заради огромния прием на плодове, пълнозърнести храни, мазна риба и зеленчуци, те са приемали нива на микро- и фитонутриенти на приблизително десет пъти нивата, които считаме за нормални днес. Това изследване свързва хранителните навици на викторианците с тяхната свобода от дегенеративни болести.

В същото изследване можем да прочетем, че диетата дори на бедния гражданин е значително по-богата (!) от тази на съвременния британец. Тя е включвала, средно, 10 различни плода на ден за обикновения работник, което наистина е абсурд в наши дни, знаително по-добро здраве и… а, да, по-висок ръст, с десетина сантиметра от днешния, което леко ни обърква, нали? Тогавашните британци са имали и по-високо IQ, средно с 5-10 пункта, от това на съвременния британец – което, между другото, прави викторианския британец човекът с най-високо IQ и най-добро здраве на света, не като днес, когато, примерно, Великобритания отстъпва на Япония и Хонконг по IQ, а и на целокупен Китай.

Значи крушката си има и опашка – Британската империя е създадена неслучайно и неслучайно доминира света. Добре де, а къде са дикенсовите ужаси и Оливър Туистовете му? Ами, на щанда за научна фантастика. А какво се е случило междувременно – пречупването става през 1890-те, когато средният ръст мистериозно е паднал с 10-на сантиметра, до степен, че се е наложило Англия да променя изискването за минимален ръст на войниците си, за да е в състояние да наема хора. Тези, които отговарят на старите изискване просто вече ги няма. IQ също е паднало, здравето също, и можем да спорим дали краят на империята е причинил това или падането на качеството на човешкия материал е причинило в крайна сметка падането на империята – не знам, но, мисълта ми все така е, вярваме – сляпо и убедено, в измишльотините на Дикенс и Маркс за лошото минало и оттам и за светлото бъдеще.

Източници

How the Mid-Victorians Worked, Ate and Died, Paul Clayton¹ and Judith Rowbotham , Int J Environ Res Public Health. 2009 Mar; 6(3): 1235–1253.Published online 2009 Mar 20. doi: 10.3390/ijerph6031235

Regional differences in the mid-Victorian diet and their impact on health, Peter Greaves, Leicester Cancer Research Centre, University of Leicester, Leicester LE2 7LX, UK, First Published March 8, 2018 Review Article Find in PubMed https://doi.org/10.1177/2054270417751866