ЗАД УБИЙСТВОТО НА ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ – ДЪЛГАТА ЗЛОВЕЩА РЪКА НА МОСКВА
97 години от гибелта на великия революционер
Ръководената от Тодор Александров ВМРО е обвинена като основен фактор за разгрома на Септемврийското през 1923 година, организирано от комунистите по нареждане от Коминтерна. Въпреки това, използвайки всички възможности за постигане на крайната цел на борбата, Тодор Александров не прекъсва връзките между Организацията и Москва. Той изработва подробен план и проект за споразумение между ВМРО и съветското правителство. На среща в Пирин планина със съветския агент Андреев – Базаров става договаряне за започване на разговори с представители на Съветска Русия, които да се проведат във Виена.
За жалост, вождът на ВМРО допуска да бъде оплетен в паяжините на съветските специални служби. Тяхната цел е да изтръгнат документ от ЦК на ВМРО, който да се използва като компромат за елиминирането на Тодор Александров и подчиняването на ВМРО на Коминтерна. Операцията успява – под диктовката на съветските агенти е подготвен т. н. Майски манифест на ВМРО. Документът е подписан на 6 май 1924 г. във Виена от Александър Протогеров и Петър Чаулев и от Тодор Александров (чрез упълномощено лице). В него има пасажи, които изцяло дискредитират ВМРО и противопоставят Организацията на правителството в София, като същевременно ВМРО се причислява към съюзниците на Съветска Русия и борците срещу „балканския и европейския империализъм“.
С Майския манифест, който формално не е подписан от Тодор Александров, всъщност е подготвена смъртната присъда на вожда на ВМРО, изфабрикувана така изкусно от съветските специални служби с помощта на българските им маши. Тодор Александров е уличен в най-чудовищното престъпление – сътрудничество с болшевиките. Това за него е зашеметяващ удар, а за македонските борци, за България и съмишлениците на македонското дело по света – страхотен шок…
…От Коминтерна, чрез Задграничното представителство на БКП, е дадена официална инструкция за отстраняването на Тодор Александров и внедряване на ново ръководство на ВМРО от ляво настроени дейци. При размяна на писма между Тодор Александров и завеждащия военния отдел на ЦК на БКП Коста Янков, вождът на ВМРО получава недвусмислено предупреждение за подготвян заговор заговор срещу него. Той все пак се надява, че Коста Янков, като син на прославения македонски войвода полковник Атанас Янков, може да помогне за предотвратяване на вмешателството ба Комунистическия интернационал и на БКП в делата на националноосвободителното движение на македонските българи…
На 31 август 1924 г. Тодор Александров и Александър Протогеров, придружавани от малка чета, тръгват към Пиринска Македония, където предстои да се проведе конгрес на Серския революционен окръг. В Пирин планина, край с. Сугарево, спират за кратка почивка. Ненадейно двама четници от Мелнишко стрелят едновременно в Тодор Александров и той пада убит на място…
На събралите се на конгреса дейци в началото не се съобщава за гибелта на вожда. А когато Александър Протогеров поднася страшната вест за случилото се, настъпва тревога и смут… Някои веднага подозират за това самия Александър Протогеров, задавайки си въпроса защо само единият от двамата лидери е убит…
С бързото преодоляване на настъпилата организационна и идейна криза във ВМРО се залавят най-верните съидейници на вожда на Организацията, обединени около младия Иван Михайлов. Заподозрените в заговора Александър Протогеров,
Алеко Василев, Георги Атанасов и техните съучастници на 12 септември 1924 г. са повикани на среща в Горна Джумая (дн. Благоевград), за да направят отчет пред Задграничното представителство и Софийския пункт на ВМРО и да получат нови задачи. Ликвидирането на тази група се налагало за спасяването на националноосвободителното дело в Македония. Акцията се ръководи от Кирил Дрангов, с помощник войводата Иван Караджов от Горна Джумая. Застреляни са основните заподозрени Алеко Василев и Георги Атанасов и още няколко заговорници. Александър Протогеров, изпаднал в паника, веднага подписва подготвеното окръжно за откриване и наказване на физическите убийци на Тодор Александров. За няколко дни в София, Пловдив и други места в страната са ликвидирани 20 съучастници в заговора, независимо към кое идейно течение принадлежат.
Смъртта на Тодор Александров е краят на един сложен, труден и динамичен период в революционното движение на македонските българи, в който се откроява историческото дело на безспорния вожд на ВМРО – налагането на Македонския въпрос на международната политическа сцена и извоюване правото на българите в Македония да отстояват своята национална принадлежност, противопоставяйки се на новите поробители.
С огромния си морален и революционен капацитет най-близките съратници на Тодор Александров, обединени около Иван Михайлов, много бързо извършват реорганизация на силите, търсейки подходящата за променените условия стратегия и тактика.
(Из книгата ми „МАКЕДОНИЯ IX в пр. Хр.-XXI в. Един прочит на историята на страдалната земя“)
