На 30 август 1040г. в периода, в който България е под Византийско робство, избухва въстанието на Петър Делян.
Петър II Делян е български цар, провъзгласил се за син на Гаврил Радомир от брак с Маргьорита, дъщеря на унгарския владетел Геза (971–997).
Според византийските източници (с някои изключения), произхожда от долните слоеве на обществото. Прозвището Делян му идва от гръцката дума „долос“, която означава хитър. Византийските източници, обаче не могат да бъдат безпристрастни, когато става дума за човек от Самуиловия род. Това, че Петър Делян принадлежи към този род се подчертава от самия него, от привързаността му към самуиловата символика и антивизантийската му дейност, поддържана от широките български народни маси, които му вярват и го подкрепят. От езиково гледище пък е съмнително от „долос“ да се е образувало споменатото прозвище. Имената Дельо и Делян, съгласно българската езикова традиция, произхождат от ст. бълг. дялати “работя” (виж речника на българските имена в приложението). Името Делян може да произхожда и от българската дума „делен“ или „делян“, т.е. отделен от царското семейство (майка му го отвежда със себе си в Унгария, след като се разделя с баща му).
За някои изследователи твърденията на Петър Делян, че е син на Гаврил Радомир от първата му жена, която е дъщеря на унгарския крал, се потвърждава и от Михаил Деволски, гръцки епископ, който прави добавки към хрониката на Йоан Скилица в началото на ХII век. Поради това, известния историк Никохайос Адонц заключава, че Петър Делян е потомък на два царски рода. Според други учени Петър Делян е бил самозванец – отново Михаил Деволски отбелязва, че аргументите на въстаническия водач били „убедително стъкмени“. Независимо от това дали Петър Делян е действителен царски син или самозванец, той е една от най-ярките фигури от българската история през ХІ-ХІІ в.
Петър Делян е провъзгласен за цар и оглавява въстанието от 1040г., започнало в Белград, което е резултат от наложения на българските земи паричен поземлен данък, посрещнат с огромно недоволство от населението. През Ниш въстаниците достигат Скопие, по това време главен град на тема България. По същото време в Драчката област е провъзгласен за цар и Тихомир. Когато двете български войски се съединяват, Петър Делян произнеся голяма реч, в която изтъква лошите страни на двувластието. Той подкрепил мислите си с думите, че не може един храст да храни два папагала, нито пък една държава да процъфтява ако се управлява от двама царе.
За да се обединят двата въстанически лагера, Делян е избран за единствен владетел, а Тихомир е екзекутиран – пребит с камъни, за да се избегнат раздорите между въстаниците.
Основна роля за последвалия неуспех на въстанието играе Алусиан. На него е поверена 40 000 армия, която той ръководи по време на атаката на Солун. Атаката се проваля, поради слабо пълководство и коства 15 000 жертви от българска страна. Според византийския хронист Йоан Скилица след този неуспех двамата предводители на въстанието започват да се подозират взаимно. На един обяд Алусиан издебва Петър Делян и го ослепява (а според Михаил Псел му отрязва също и носа използвайки кухненски нож). Алусиян бяга в Гюмюрджина, (тогава Мосинопол), където е приет от Михайл IV и удостоен с титлата магистър. През лятото на 1041г. голяма византийска армия, в която участват и викингски наемници, водени от бъдещия норвежки крал Харалд III, атакува главните сили на Петър Делян около Острово. Макар и сляп, Петър води въстаниците срещу ромеите. На тези събития е обърнато внимание в древна норвежка сага посветена на делата на Харалд. В Островската битка армията на Делян не успява да надделее над викингите. Самият той според различине източници или е посечен от тях на полесражението или по-късно след като те превземат крепостите му е заловен от императора и отведен в Константинопол където е затворен и вероянто скоро умира, тъй като не са известни по-късни исторически сведения за него.
На името на Петър Делян е именуван нос Делян (Delyan Point) на остров Смит, от архипелага Южни Шетландски острови в Антарктида.
Асен Виденов
