След влизането си в Европейския съюз България е загубила 72% от животновъдните и птицефермите си. Също толкова е загубила и Словакия, докато в Унгария са изчезнали 48% от фермите, а в Полша 54%.

Анализ на английския вестник „Гардиън“ показва, че броят на птице- и животновъдни ферми само в ЕС (без Хърватия), е намалял с 3.4 до 5.6 млн. между 2005 и 2016 г. – последната година, за която са налице изчерпателни данни. Същевременно броят на отглежданите птиците и добитък се увеличава, което означава, че има голямо окрупняване, и че малки ферми са изправени пред огромен риск. Общият брой на всички видове ферми в ЕС е намалял през същия период от 14,5 на 10,3 млн.

Най-големите фермери се възползват най-много от системата на субсидиране: около 80% от субсидиите за директни плащания в размер на 40 млрд. евро отиват само за 20% от фермерите.

Януш Войцеховски, комисар на ЕС по земеделието, каза: „Намерението ми е този процес на изчезване на малките ферми да бъде спрян. Европейският хранителен сектор в миналото се основаваше на малки ферми и трябва да бъде така и в бъдеще. Причината, поради която загубихме 4 млн. ферми в ЕС, беше грешка в Общата стопанска политика. Подкрепата беше прекалено към индустриалното земеделие и животновъдство и недостатъчно за малки и средни ферми“

Реформите на Общата стопанска политика, които ще бъдат предложени от ЕС тази седмица, ще включват мерки за насърчаване на фермерите да оставят повече пространство за дивата природа, да приемат органични стандарти за добитъка, да използват по-малко химически торове и пестициди и да подхранват здрави почви.

„Защитата на малките и средните ферми е приоритет. Не е вярно, че се нуждаем от все по-големи ферми за продоволствена сигурност. Малките ферми могат да осигурят продоволствена сигурност за гражданите на ЕС – казва еврокомисарят. – Има разбиране сред законодателите, парламента и Съвета на ЕС, че трябва да защитим по-добре нашите малки и средни ферми – това е много важно за продоволствената сигурност, за околната среда, изменението на климата и биологичното разнообразие“.

Връщането към малките ферми в ЕС, като цяло, обаче изглежда все по-малко вероятно. Във Франция, Германия и Холандия над 1/3 от фермите са изчезнали от 2005 г. Близо 120 000 птицеферми са загубени във Франция между 2005 и 2016 г. и близо 36 000 в Германия.

Но източноевропейските фермери са претърпели още по-голямо сътресение след 2004 г., когато много страни се присъединиха: От 2005 г. България е загубила 72% от животновъдството и птицефермите си, Унгария 48%, Полша 54% и Словакия 72%.

Общата стопанска политика насърчава все по-интензивни и индустриализирани земеделски методи – фермерите бяха окуражавани да произвеждат повече храна на всякаква цена, използвайки повече химически торове и пестициди.

Но околната среда пострада. Броят на птиците в земеделските райони в ЕС за три десетилетия е намалял наполовина. Популациите на насекоми също спаднаха – в Германия, наример, с 3/4 за 25 години.

Сделката за нова Обща стопанска политика, която трябва да бъде обявена тази седмица, вероятно няма да доведе до генерална трансформация на селскостопанската политика на ЕС.

Селия Нисенс, служител по политиките в неправителствената организация на Европейското бюро за околната среда, заяви: „Изглежда, че сделката тази седмица ще продължи да кара трактора в грешната посока. По-голямата част от средствата ще продължат да текат към най-големите, най-замърсяващи ферми, с почти никаква зелена посока. В това решаващо за климата и биологичното разнообразие десетилетие, липсата на амбиция на новата земеделска политика е направо катастрофална.“