Забравиш ли българската жилка, живееш напразно

Шофирам от Нови Сад към Румъния, пред мен се разкриват безбрежни полета, без да се види дори едно хълмче в далечината. Преминавам през историко-географската област Банат – между река Дунав и Карпатите, там, където се срещат границите на Румъния, Сърбия. Сред разнородното ù по етнически състав население се откроява и немалката група на Банатските българи, цел на моето пътешествие. За да разкрием техните корени, ще трябва да се върнем няколко века назад.

Годината е 1688, а Белград току-що е превзет от Австрия. На територията на днешна Северозападна България се заражда най-голямото въстание, организирано от български католици. Мястото никак не е случайно – Чипровци е град с по-различен статут в състава на Османската империя. Вследствие на кръстоносните походи още от епохата на Средновековието по тези земи се заселват саксонски рудари от Банат и Трансилвания.

По-късно, през 1357 година, тук пристига и босненският княз Парчия Кнежевич, а заедно с него в града и околията се заселват и много босненски рудари. Друга характеристика на този регион е, че местните ползват немалко привилегии (включително и данъчни такива). Всичко това, както и множеството контакти на местните със Западна Европа, по естествен път води до покълването на идеята за бунт, насочен срещу османската власт.

Подготовката за въстанието отнема над половин век, а ключова фигура в него е Петър Парчевич. Той, в качеството си на представител на Католическата църква, посещава европейските кралски дворове, защитавайки идеята, че българите са готови да се борят за своята свобода. След като става ясно, че Белград е превзет и австрийците настъпват към българските земи, на 6 септември 1688 година Чипровското въстание е обявено. Бунтовниците се бият храбро, като дори успяват да победят османците в сражението при Кутловица (дн. Монтана), но в крайна сметка численото превъзходство на врага се оказва решаващо.

След неуспеха на въстанието мнозина търсят спасение от последвалите гонения в Банат, като се установяват първо в Стар Бешенов (Дудещи Веки), а впоследствие и във Винга. Освен като една от най-старите български диаспори, банатските българи са известни и със създаването на банатската българска книжовна норма, а основната ù отличителна черта е, че използва латиницата. Активната просветна дейност на банатските българи намира израз в учредяването на Съюза на банатските българи в Румъния. Той се помещава в известната като „Българската къща“ във Винга. Мястото е средище за изнасяне на концерти и представления, като наскоро там беше чествана и 150-годишнината от създаването на банатската българска книжовна норма. През 2004 година пък в Стар Бешенов е открит Музей на българското малцинство в Румъния. В него могат да бъдат открити интересни предмети от бита и културата на банатските българи – исторически документи, народни носии, както и интериорът на типичната къща на банатския българин.

Къде се намира

Музеят на българското малцинство в Румъния се намира в центъра на Стар Бешенов, в непосредствена близост до храм „Успение Богородично“.