Животоописание на един българомразец
Какви ги натвори нидерландецът Махиел Кил
Използвайки престъпленията на комунистите, той атакува цялата българска историческа наука
В предишната си статия обещах на читателите на “Труд” в няколко поредни броя да им разкажа за антибългарските концепции на нидерландеца Махиел Кил. Този анализ е много необходим не само за нашата историография, но и за цялостното формиране на общественото мислене на днешните българи. През тези месеци по въпроса за Северна Македония се видя колко са важни историческите теми в съвремието. Същото се отнася за драматичния период на “тъмните столетия” – XV-XVII в., когато въобще се решава въпроса за оцеляването на българската нация.
Именно там са прицелени изстрелите на Махиел Кийл, чието име нашумя във връзка с проведения от БКП през 80-те години на XX в. антихуманен “Възродителен” процес. Използвайки престъпленията на комунистите, той атакува цялата българска историческа наука и десетилетния труд на стотици учени в изследването не само на османския период, но и на Второто българско царство (XII-XIV в.) В писанията на нидерландеца са отречени постиженията на нашата средновековна култура, като тя е определена като нискокачествена и най-слабо развита в сравнение с околните народи.
Не бих се занимавал с писанията на Махиел Кийл, ако в периода след 1989 г. в България не се нароиха доста негови последователи, които днес непрекъснато преиздават съчиненията му. Условно наричам тези учени, журналисти и общественици “либерална” вълна. Отличителната им черта е изявеният нихилизъм, омаловажаването и отричането на българските приноси в световната култура. Забележителен е фактът, че на времето мнозина от тези историци бяха активни поддръжници на “Възродителния” процес, а днес съответно станаха професори в престижни турски университети.
Типичен пример за съвременната проекция на тези тенденции бе предаването на покойния Георги Коритаров “Свободна зона”. През цялата 2020 и началото на 2021 г. темата за Северна Македония бе основна, като от време на време бе измествана единствено от тази за българската “вина” за депортирането на евреите от македонските области по време на Втората световна война. Напоследък обаче все повече предавания бяха посветени на “Възродителния” процес – страница, която се счита за затворена в нашата история. За да бъдат “преосмислени” станалите събития бяха канени учени като Стефан Дечев, отличаващ се с опитите за “корекция” на българската история.
В поредицата ми от очерци е необходимо на първо място да бъде осветена биографията на Кийл, поне, доколкото е отразена в Интернет. Прави впечатление, че статията за него в българския вариант на “Уикипедия” e най-голяма, в англоезичния са му отделени едва три реда, а в родната си нидерландска версия Кийл въобще отсъства. А след оскъдните сведения англоезичният вариант препраща към турския справочник “Who’s Who in Turkish Culture and Art”.
Споменавам за това, защото отношението и зависимостта от турската държава към Махиел Кийл са основополагащи в целия му житейски път. Чрез системата Google Scholar e изчислено, че за 34 години след публикуването на главната му монография за българската култура и общество през османския период, тя към 11.02.2019 г. е “натрупала” едва 74 цитата без статиите на кирилица. Това показва, че на Запад книгата не е придобила никаква публичност нито по темата на българската история, нито по-общо за съдбата на Балканския полуостров под османската власт!
За сметка на това нидерландецът е възхваляван в различни турски, главно научно-популярни, издания. Такъв е случаят с Cornucopia Magazine от 2012 г., което се определя като “списание за почитателите на Турция… на всичко турско: история, култура, изкуство, храна, пътувания.” Там Холта Вриони публикува статия със заглавие “Храбрецът-учен Махиел Кийл”. С едри щрихи авторката рисува образа на “холандския архитектурен историк Махиел Киел, който рискува живота и здравето си в своята мисия да разкрива унищожаването на османските паметници на Балканите.” Една част от статията се отнася главно за България и затова ще я цитирам дословно:
Тук трябва да се отбележи, че предвид писанията на Кийл, контраразузнаването на балканските страни (включително на “капиталистическа” Гърция) е имало предостатъчно основания да възпрепятства неговите пътувания. Въпреки това само през 1969 г., по собственото му свидетелство, той изминава 15 300 км с малък екип и високопроходим “Ленд Роувър”, посещавайки забранени тогава дори за българите гранични зони. Същото се повтаря и през 70-80-те години на миналия век.
Най-новото славословие в турските медии е от 2019 г. Този път цел на “спасителя” Кийл са османските паметници на гръцка територия. В статията “Dutch historian who saved Ottoman monuments in Greece” Фатих Хафъз Мехмет описва неговите “херкулесови усилия, за да спаси някои паметници от османската епоха в Гърция от тяхното унищожение.” Цитиран е самият Кийл, който заклеймява гърците като варвари, които унищожават прекрасните произведения на османската архитектура. Впрочем подобни обвинения нидерландецът хвърля и срещу България, макар за съхраняването на запазените старинни джамии у нас да се полагат неимоверни усилия. Питам се какво би казал през 2020 г. Кийл, когато на две от емблематичните византийски църкви в Константинопол/Истанбул (“Св. София” и “Карие”) бе отнет музейния статут, даден от ататюркска Турция, и бяха превърнати отново в джамии.
И така, Махиел Кийл е роден в Нидерландия през 1938 г., а след завършването на основно образование в родното си село Вормервеер до 1976 г. е зидар по архитектурно-реставрационни дейности. Някъде там добива висше образование, но от данните в Интернет, както и от предговорите към издаваните в България негови книги от последователите му, не става ясно какво точно е то. Интересите му към изкуството на балканските страни датират от самия край на 60-те години на ХХ в. Кулминацията на първия етап от творческата дейност на Кийл е през 1983 г., когато защитава докторска степен с дисертация “Църковна архитектура и стенопис на България в османския период” в Амстердамския университет.
Махиел Кийл започва редовна научно-преподавателска дейност в своята страна в университета в Утрехт едва през 1993 г. на 55-годишна възраст. Любопитно е, че въпреки да няма научни звания, още през 1992 г. той е избран за “почетен доктор” на не особено известния университет в Еге, област Измир. По-късно Кийл добива същата титла и от други турски университети.
Така или иначе през последните три десетилетия на ХХ в. нидерландецът обикаля Балканите, а също така активно работи в турските архиви. В резултат се появяват редица статии, много от които са посветени на историята от османския период на някои български градове. През 2003 г. се пенсионира на 65-годишна възраст от университета и получава награда – става директор на Нидерландския историко-археологически институт в Истанбул.
Фалшификациите на Кийл се разобличават в новата книга на проф. Овчаров
