В църквата в Тешово, наред с иконите, са изрисувани исторически сцени и автопортрети
Жените в храма били скрити зад дървени решетки, за да не се закачат с момците
Само на 25 километра от Гоце Делчев, на източния склон на планината Али Ботуш или Славянка, както още е известна, в подножието на връх Свети Петър се е сгушило едно китно и сравнително малко познато селце – Тешово. И тук, както и на много други места по българските земи, са скрити съкровища, които чакат неуморните пътешественици да ги открият. За да стигнете до него трябва да поемете от Гоце Делчев към Мосомище и Копривлен, а оттам да продължите към село Лъки и Тешово. Пътят се изминава бързо, а в най-интересната си част между селата Лъки и Тешово, докато се изкачвате нагоре по баира пред очите ви се откриват и невероятни панорами. Но това всъщност е само началото на изненадите, които ви очакват в крайната ви дестинация.
Определено най-интересното място в селцето Тешово е църквата „Свети Димитър“, построена през 1843-44 година. През уикенда обичайно храмът е отворен, но ако не е, имате два варианта – да потърсите ключа за църквата в старото килийно училище, което се намира непосредствено до църквата. Или пък да попитате местните за телефонът на кмета, за да се сдобиете с възможност да разгледате святото място. Препоръчваме ви да се обадите предварително в кметството, за да ви очакват и да сте сигурни, че разходката ви няма да е напразно.
Веднага щом прекрачите прага на „Свети Димитър“ ще усетите, че тази църква не е като другите и в нея витае особена, богоугодна, но и специална атмосфера. Всъщност най-интересният факт е, че наред с иконите в храма по стените му са изографисани и исторически сцени от българската история. Като сцената „Наказание Владимирово. Воцарение Симеоново“, която е единствената такава, нарисувана в храм. На стената срещу олтара ще видите сцената как оттеглилият се от престола български цар Борис I си връща властта и ослепява първородния си син Владимир Расате. Причината за жестокото наказание е, че след замонашването на цар Борис I синът му се опитал да отхвърли християнството като официална религия и да върне старата вяра. Затова и цар Борис I захвърля расото, поема временно управлението и заповядва да ослепят първородния му син. След което възкачва на престола сина си Симеон, останал в историята ни с прозвището Велики заради факта, че по време на управлението му. България разширява границите си на три морета и бележи невероятен културен разцвет.
По стените на „Свети Димитър“ има изрисувани и редки старозаветни сцени. А майсторите зографи, нетипично за времето, са оставили на стените на храма и свой автопортрет. Затова и столетия след като вече не са тази земя, знаем как са изглеждали зографите Мино и синовете му Марко и Теофил.
Часовникът на камбанарията отмерва точното време вече 80 г. ,
никой не може да разгадае сложният му механизъм
Резбованият с птици, растения и ангели иконостас на храма може да се причисли към произведенията на Дебърската художествена школа. Иконите на него пък са едни от най-добрите произведения от епохата. Повечето са направени от банския зограф Димитър Молеров и могат да бъдат сравнени единствено с иконите в Рилския манастир. В храма има и икона на светите братя Кирил и Методий, изработена от Димитър Неделчев от село Каракьой.
Женското отделение, в което се молели и присъствали на служба дамите от селото, е на втория етаж на църквата. То било добавено допълнително, през 1870-71 г. Жените били скрити зад дървени решетки, за да не ги заглеждат мъжете, твърдят местните. От женското отделение можете да се качите и до камбанарията, за да се порадвате още веднъж на невероятната панорама.
Именно на камбанарията се намира и часовникът, изработен преди 80 г. (от 1941 г. насам) от братя Димитър, Георги и Атанас Димкови от село Горно броди, което днес се намира на територията на Гърция. Механизмът на часовника е толкова сложен, че ако се развали едва ли ще може да бъде поправен отново. До църквата е залепено и читалището с килийното училище, в което любезна възрастна дама ще ви разкаже за миналото на селото.
За самата църква има и легенда, според която местните упоили османски държавник, който събирал от целия регион злато като данък към империята. В Тешово обаче успели да го напият и убият заедно с въоръжената му охрана. Труповете им изгорили, за да не се разчуе историята, а със откраднатото от турския държавник злато, построили църквата “Свети Димитър”.
Свети Павел благословил целебната вода на Огняново
И докато сте в региона на Гоце Делчев ще ви дадем и още няколко идеи за разходка. На около час път от Тешово, като отново минавате през Гоце Делчев, можете да се отбиете за спа отдих или просто цопване в минералните басейни на Огняново. Още повече, че в курортното градче има и няколко места, на които ще ви нахранят така, че да са оближете пръстите. Според легендата Свети Павел е благословил водата на Огняново и я е направил лечебна. Минералният извор в селото, известен с името Мирото, според местните лекува 100 вида заболявания, сред които болести на опорно-двигателната система, ендокринната, дихателната и храносмилателната системи, обмяна на веществата, нервни, гинекологични и сърдечно-съдови болести.
Император Траян основал Никополис ад Нестум
Само на няколко километра от Огняново, всъщност по пътя откъм Гоце Делчев, можете да разгледате и руините на основания от римския император Траян в честа на победата му над даките през 105-106 година след Христа град Никополис ад Нестум. В него можете да видите руините на пощадените от вековете две християнски базилики, основите на публични сгради и съоръжения. Както и древните терми, в които още си личат огромната съблекалня (аподитериум), студеният басейн (фрлигидариум) и топлият – калдариум.
Ковачевица и Лещен – любими на българските режисьори и писатели
От Огняново можете да продължите още 16 километра до Ковачевица, като преди това пътят ви минава през Лещен и Горно Дряново. Заради запазените си възрожденски къщи Ковачевица и Лещен са любими на българските режисьори, а селцата са станали неми герои в десетки български филми. В Ковачевица актьорът Григор Вачков снима последния си филм – “Мера според мера”. Една част от каменните къщи в Ковачевица са на по над 500 години, а останалите се строят по старите технологии. Селото е българско още от основаването си. Според преданието, за да не бъдат помохамеданчени българи и техните семейства се изкачват високо в планината и така се ражда Ковачевица.
Вижте каменните къщи от камбанарията на църквата „Св.Никола“
Не пропускайте да разгледате църквата “Свети Никола”, която турските власти наредили да бъде вкопана в земята и построена в ниската част на селото. В началото на 20 век местните обаче построяват към нея четириетажна камбанария. И днес можете да се качите по стръмната й стълба и да погледнете част от Ковачевица в краката си. Селото е обявено и за архитектурен резерват. Разходката в Лещен също си заслужава. Интересен е фактът, че между двете села се намира село Горно Дряново. То е населено с помаци и е многолюдно. Докато преминавате с колата си край него освен животът, който кипи в селото ще ви направят впечатление типичните за етноса облекла, многото деца, и излезлите от преди десетилетия, като че ли с машина на времето, возила. Които често биват заменяни и от магарета или коне. Докато сте в региона не пропускайте да посетите и другите две села, известни със запазените си традиционни къщи – Делчево и Долен.
