ГЕРОЯТ ОТ ШИПКА 1877 Г., МАКЕДОНСКИЯТ БЪЛГАРИН ЕФТИМ ФИЛИПОВИЧ ЦЕРИ ДАРОМ БЕДНИТЕ. ЗАПИСВА СЕ ДОБРОВОЛЕЦ В СРЪБСКО-БЪЛГАРСКАТА ВОЙНА, НО ПО КЛЕВЕТА Е ХВЪРЛЕН В ЗАТВОРА. НА 70 Г. Е ДОБРОВОЛЕЦ В БАЛКАНСКАТА ВОЙНА 1912 (ЧАСТ II)
Снимка: Опълченецът Ефтим Филипович с ордените и медалите си, снимка за спомен от 1896 г.
Ефтим Трайчев Филипович(1842) от Ресен, организира в периода 1867-1869 г. най-голямата кампания за въвеждане на говоримия български език в училищата и църквите в Македония през Възраждането. Разпространява книжката „За разбуждание писмеността и народното чувство у заспалия Българин – Македонец” в 12 000 бр., които достигат до всяко кътче на Македония. За съжаление в наши дни не е запазен екземпляр от тази книжка. Със специално назначение от руския вицеконсул във Варна (Н. Даскалов, българин-бел.моя), е изпратен в четата на поп Харитон Халачев в Търновски революционен окръг. След 9-дневното сражение при Дряновския манастир, Филипович се укрива в къщата на Тодор Ив. Владов в град Елена. Предаден от местен чорбаджия, той е осъден в Търново и изпратен на каторга в Мала Азия. Медицинските умения, които добива още като юноша при доктор Анастас в Ресен и практикува по-късно, му спасяват живота. В Диарбекир излекува детето на пазача си и с негова помощ успява да избяга в Одеса. Юнашкото му сърце го отвежда при стария му другар, войводата Цеко Петков и участва през септември в Сръбско-турската война. С избухване на Руско-турската война 1877 г., Ефтим Филипович е доброволец в I-а дружина на Българското опълчение. Участва в сраженията при Хаинбоаз, село Уфланлий, Мъглиж, Казанлък, отбраната на Стара Загора и защитата на Шипченския проход. След уволнението си от Опълчението, Ефтим се подвизава в Македония. При избухване на Ресенското македонско въстание, след налагане на решението на Берлинския конгрес през 1879 г., той участва в щаба за формиране на четите. Същата година получава разрешение от Медицинския съвет в София да упражнява професията „Фелдшер”. Установява се в Дупница, където изцяло се отдава на призванието си и лекува даром бедните, а самият той е на ръба на оцеляването си. След Съединението в 1885 г. в навечерието на Сръбско-българската война, смелият ресенец веднага се записва доброволец. Опълченското дружество в София го назначава за доктор-хирург на 100 души доброволци. Житейските превратности стоварват своята неблагодарност върху македонския българин неочаквано. По донос, с разпореждане от Министъра на войната, героят от Шипка Ефтим Филипович е арестуван със заповед на Софийския градоначалник А.А. Хранов. Задържан е на 12 септември 1885 г. и е разпитван в продължение на месец, след което е предаден на военен съд. Скалъпените обвинения падат и той е напълно оправдан. Веднага се включва в Македонския доброволчески батальон и участва във войната като доктор-хирург. Остава да живее в Кюстендил, като Свидетелството му за фелдшер е подновено с № 2268/19.02.1887 г. Професионалната злоба от съсловието тровят дейността и живота му и няколко пъти е интерниран от властите. На 28.09.1896 г. огорчен от човешката неблагодарност Ефтим Филипович се пенсионира, като получава 40 лева поборническа пенсия. При всички чествания на героични събития, на гърдите на стария опълченец блестят ордените и медалите, получени за героизма му – сръбски медал „Споменица” от 1876 г., руски сребърен медал от освободителната война 1877/78 г.; Сребърен кръст за храброст – знак на българския военен орден за освободителната война; светло-бронзов медал – учреден от НВ княз Александър I Батенберг от 19.08.1880 г.; медал от сръбско българската война 1885 г. Животът продължава и Ефтим Филипович не остава безразличен към съдбата на поробените събратя в Македония. Роднинската връзка по сватовство с кюстендилския пунктов началник Никола Малешевски, правят Ефтим съпричастен с дейността на ВМОРО и въстанието от 1903 г. При избухване на Балканската война, 70-годишният герой Ефтим Трайчев е отново доброволец в Македоно-одринското опълчение. Назначен е като лекар в санитарна команда на Кюстендилската дружина, нестроева рота на 7-а Кумановска дружина. С уменията си, спасява десетки ранени войници. Награден е със сребърен кръст „Св. Александър“. Умира през 1917 г. Съдбата му спестява, да види поробена родната си Македония и Ресен…
Текст и снимка: Лъчезар Филипов
ПП. Запознахме Ви в две публикации с неизвестни и малко известни факти от живота на един велик българин от град Ресен, Македония. Един обикновен човек, с необикновена съдба и безгранична любов към България! Тези всеотдайни, македонски българи са олицетворение на историческата истина, непреклонимата пред нищо българщина на населението в Македония! Поклон!
ПОЗДРАВИ, Уважаеми г-н Петко Русанов, аз съм изключително развълнувана и благодарна за това,че сте издирили и публикували факти и истини за живота и делото на моя прадядо Ефтим.Ние също имаме запазено сведение – прошение до тогавашното Народно Събрание за възвръщане на отнетата му пенсия. То е дълго и в него се описват заслугите, участията във войните, свидетелствата и отличията на прадядо ми. ПОЛУЧАВАЛ Е МЕСЕЧНА ПЕНСИЯ 40 ЛВ. , СЧИТАНО ОТ 28.09.1896 И ПРЕЗ М. ФЕВРУАРИ 1902 г. МУ Е ОТНЕТА . ПОДАВАЛ Е ЖАЛБА ДО ПОЧИТАЕМОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ С МОЛБА ДА МУ БЪДЕ ВЪЗСТАНОВЕНА . ВЕЧЕ В НАПРЕДНАЛА ВЪЗРАСТ И С УВРЕДЕНО ЗРЕНИЕ , ПОЛУЧАВА ПОДКРЕПА ОТ ГРУПА РАДЕТЕЛИ ЗА ПРАВДАТА , КОИТО ИЗПРАЩАТ ПРОШЕНИЕ ДО XV ОБИКНОВЕНО НАРОДНО СЪБРАНИЕ И ПЕНСИЯТА МУ Е ВЪЗСТАНОВЕНА.
ЕТО КАКВО ПИШАТ ТЕ НАКРАЯ В СВОЕТО ОБРЪЩЕНИЕ :
„ КАТО ВИ ИЗТЪКВАМЕ ЗАСЛУГИТЕ НА ЕФ. ФИЛИПОВИЧ КЪМ БЪЛГАРИЯ И ЦЕЛОКУПНОТО НИ ОТЕЧЕСТВО , НИЙ АПЕЛИРАМЕ КЪМ ВАС , ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ , ДА ОТДАДЕТЕ НАДЛЕЖНОТО ЗНАЧЕНИЕ НА НЕГОВИТЕ ЗАСЛУГИ И С ОТВОРЕНО СЪРЦЕ ДА ГЛАСУВАТЕ ЗА ВЪЗВРЪЩАНЕ НА ПЕНСИЯТА МУ.“ – ОТ ГРУПА РАДЕТЕЛИ ЗА СВОБОДАТА
ПОЗДРАВИ, г-н Лъчезар Филипов! Позволявам си да споделя онова, което ние знаем от запазеното Прошение до ХV Обикновено Народно събрание от група Радетели за свободата. Там са описани: С В И Д Е Т Е Л С Т В А И Д О К У М Е Н Т И :
1. СВИДЕТЕЛСТВО ПОД № 1301 ОТ 22.02.1908 ОТ ТЪРНОВСКОТО ГРАДСКО ОБЩИНСКО УПРАВЛЕНИЕ ЗА ЗАСЛУГА КАТО АПОСТОЛ ЗА СВОБОДАТА НА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1876 г.
2. СВИДЕТЕЛСТВО ПОД № 262 ОТ 08.12.1906 г. , ИЗДАДЕНО ОТ РЕСЕНСКОТО АРХИЕРЕЙСКО НАМЕСТНИЧЕСТВО И ПОТВЪРДЕНО ОТ БЪЛГАРСКАТА ЕКЗАРХИЯ С № 18.01.1907 г. ЗА ВЗЕМАНЕ НАЙ-ДЕЙНО УЧАСТИЕ ПО ЧЕРКОВНИТЕ ВЪПРОСИ.
3. СВИДЕТЕЛСТВО ПОД № 9837 ОТ 25.04.1902 г., ИЗДАДЕНО ОТ СОФИЙСКО ГРАДСКО ОБЩИНСКО УПРАВЛЕНИЕ ЗА ЗАСЛУГА ПО ВЗИМАНЕ УЧАСТИЕ ЗА ПРОСВЕЩЕНИЕТО НА НАРОДА.
4. СВИДЕТЕЛСТВО ПОД № 3997 ОТ 25.05.1902 г., ИЗДАДЕНО ОТ ВАРНЕНСКОТО ОБЩИНСКО УПРАВЛЕНИЕ ЗАРАДИ ПРЕЖИВЯНИТЕ ИЗТЕЗАНИЯ В ТУРСКИТЕ ЗАТВОРИ , ОКОВАН ВЪВ ВЕРИГИ, И ПО ТОЗИ НАЧИН ПРИЗНАТ ЗА ПРЪВ ДЕЕЦ ЗА СВОБОДАТА.
5. СВИДЕТЕЛСТВО ПОД № 588 ОТ 11.08.1881 г. , ИЗДАДЕНО ОТ ЕЛЕНСКОТО ГРАДСКО ОБЩИНСКО УПРАВЛЕНИЕ , В УДОСТОВЕРЕНИЕ НА ТОВА , ЧЕ ТОЙ Е БИЛ НАРОДЕН ДЕЕЦ И СТРАДАЛЕЦ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НИ.
Н А Г Р Д Е Н Е СЪС С Л Е Д Н И Т Е О Р Д Е Н И :
1. РУСКИ СРЕБЪРЕН МЕДАЛ ЗА ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА
2. СРЕБЪРЕН КРЪСТ ЗА ХРАБРОСТ – ЗНАК НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН ОРДЕН ЗА ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА.
3. СВЕТЛО – БРОНЗОВ МЕДАЛ, УЧРЕДЕН ОТ Н. В. КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР НА 19 ЮЛИ 1880 г.
4. СРЪБСКИ МЕДАЛ – СПОМЕНИЦА И МЕДАЛ ЗА СРЪБСКО – БЪЛГАРСКАТА ВОЙНА.
5. ОРДЕН ЗА ГРАЖДАНСКА ЗАСЛУГА ОТ Н. В. ЦАРЯ.
6. МЕДАЛ ЗА АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ.
7. КРЪСТ ЗА НЕЗАВИСИМОСТТА ОТ Н. В. ЦАРЯ.
8. ЗЛАТЕН ОРДЕН ОТ Н. В. СРЪБСКИЯ КРАЛ ПЕТЪР I ЗА ВОЙНИШКА ЗАСЛУГА
ПРЕЗ 1875-1876 г.
В МАТЕРИАЛ СЪС ЗАГЛАВИЕ „ ИМЕНА, С КОИТО МОЖЕ ДА СЕ ГОРДЕЕ НАШАТА ПРЕСПА” , НЯКОГА ЕДИН УЧИТЕЛ ОТ МАКЕДОНИЯ, РАЗКАЗВАЙКИ ЗА СВОЕТО УЧИТЕЛСТВО Е НАПИСАЛ СЛЕДНОТО :
„ ЕФТИМ ФИЛИПОВИЧ Е ИМАЛ ПРАВОТО КАТО „КАЗАК” ДА НОСИ САБЯ , КОЯТО ЧЕСТО РАЗМАХВАЛ , КАЗВАЙКИ , ЧЕ Е ЩАСТЛИВ , ЗАДЕТО Е БЪЛГАРИН “.
Запазили сме една тетрадка с рецепти /илачи/,с които е лекувал пациенти през целия си живот.