ГЕРОЯТ ОТ ШИПКА 1877 Г., МАКЕДОНСКИЯТ БЪЛГАРИН ЕФТИМ ФИЛИПОВИЧ ГРУБОВЦИ ЕНИДЖЕ ВАРДАР

ГЕРОЯТ ОТ ШИПКА 1877 Г., МАКЕДОНСКИЯТ БЪЛГАРИН ЕФТИМ ФИЛИПОВИЧ ЦЕРИ ДАРОМ БЕДНИТЕ. ЗАПИСВА СЕ ДОБРОВОЛЕЦ В СРЪБСКО-БЪЛГАРСКАТА ВОЙНА, НО ПО КЛЕВЕТА Е ХВЪРЛЕН В ЗАТВОРА. НА 70 Г. Е ДОБРОВОЛЕЦ В БАЛКАНСКАТА ВОЙНА 1912 (ЧАСТ II)

Снимка: Опълченецът Ефтим Филипович с ордените и медалите си, снимка за спомен от 1896 г.

Ефтим Трайчев Филипович(1842) от Ресен, организира в периода 1867-1869 г. най-голямата кампания за въвеждане на говоримия български език в училищата и църквите в Македония през Възраждането. Разпространява книжката „За разбуждание писмеността и народното чувство у заспалия Българин – Македонец” в 12 000 бр., които достигат до всяко кътче на Македония. За съжаление в наши дни не е запазен екземпляр от тази книжка. Със специално назначение от руския вицеконсул във Варна (Н. Даскалов, българин-бел.моя), е изпратен в четата на поп Харитон Халачев в Търновски революционен окръг. След 9-дневното сражение при Дряновския манастир, Филипович се укрива в къщата на Тодор Ив. Владов в град Елена. Предаден от местен чорбаджия, той е осъден в Търново и изпратен на каторга в Мала Азия. Медицинските умения, които добива още като юноша при доктор Анастас в Ресен и практикува по-късно, му спасяват живота. В Диарбекир излекува детето на пазача си и с негова помощ успява да избяга в Одеса. Юнашкото му сърце го отвежда при стария му другар, войводата Цеко Петков и участва през септември в Сръбско-турската война. С избухване на Руско-турската война 1877 г., Ефтим Филипович е доброволец в I-а дружина на Българското опълчение. Участва в сраженията при Хаинбоаз, село Уфланлий, Мъглиж, Казанлък, отбраната на Стара Загора и защитата на Шипченския проход. След уволнението си от Опълчението, Ефтим се подвизава в Македония. При избухване на Ресенското македонско въстание, след налагане на решението на Берлинския конгрес през 1879 г., той участва в щаба за формиране на четите. Същата година получава разрешение от Медицинския съвет в София да упражнява професията „Фелдшер”. Установява се в Дупница, където изцяло се отдава на призванието си и лекува даром бедните, а самият той е на ръба на оцеляването си. След Съединението в 1885 г. в навечерието на Сръбско-българската война, смелият ресенец веднага се записва доброволец. Опълченското дружество в София го назначава за доктор-хирург на 100 души доброволци. Житейските превратности стоварват своята неблагодарност върху македонския българин неочаквано. По донос, с разпореждане от Министъра на войната, героят от Шипка Ефтим Филипович е арестуван със заповед на Софийския градоначалник А.А. Хранов. Задържан е на 12 септември 1885 г. и е разпитван в продължение на месец, след което е предаден на военен съд. Скалъпените обвинения падат и той е напълно оправдан. Веднага се включва в Македонския доброволчески батальон и участва във войната като доктор-хирург. Остава да живее в Кюстендил, като Свидетелството му за фелдшер е подновено с № 2268/19.02.1887 г. Професионалната злоба от съсловието тровят дейността и живота му и няколко пъти е интерниран от властите. На 28.09.1896 г. огорчен от човешката неблагодарност Ефтим Филипович се пенсионира, като получава 40 лева поборническа пенсия. При всички чествания на героични събития, на гърдите на стария опълченец блестят ордените и медалите, получени за героизма му – сръбски медал „Споменица” от 1876 г., руски сребърен медал от освободителната война 1877/78 г.; Сребърен кръст за храброст – знак на българския военен орден за освободителната война; светло-бронзов медал – учреден от НВ княз Александър I Батенберг от 19.08.1880 г.; медал от сръбско българската война 1885 г. Животът продължава и Ефтим Филипович не остава безразличен към съдбата на поробените събратя в Македония. Роднинската връзка по сватовство с кюстендилския пунктов началник Никола Малешевски, правят Ефтим съпричастен с дейността на ВМОРО и въстанието от 1903 г. При избухване на Балканската война, 70-годишният герой Ефтим Трайчев е отново доброволец в Македоно-одринското опълчение. Назначен е като лекар в санитарна команда на Кюстендилската дружина, нестроева рота на 7-а Кумановска дружина. С уменията си, спасява десетки ранени войници. Награден е със сребърен кръст „Св. Александър“. Умира през 1917 г. Съдбата му спестява, да види поробена родната си Македония и Ресен…