ПОЛИТИКЪТ, НАРЕЧЕН ПРИЖИВЕ „БАЩА НА ПАЛЕСТИНСКИЯ НАРОД“ доц. д-р Петър Ненков

ПОЛИТИКЪТ, НАРЕЧЕН ПРИЖИВЕ „БАЩА НА ПАЛЕСТИНСКИЯ НАРОД“

доц. д-р Петър Ненков

Ясер Арафат е пето дето в семейство на търговец от Кайро. Роден е на 24 август 1929 г. в Йерусалим.Майка му умира, когато е едва на 4 години. Снабдява с оръжие арабските войски през първата война с Израел през 1948г. По-късно става лейтенант в египетската армия и взема участие във втората война с Израел. Става ръководител на просперираща строителна фирма в Кувейт. Безспорен лидер на ООП. С течение на времето се превръща в идол на палестинския народ и повече от 40 години ръководи борбата му за независимост . Получава международно признание и през 1974 г. произнася с пистолет на кръста и прочутия си тюрбан паметна реч в Общото събрание на ООН в Ню Йорк, в която за първи път заговаря за мир с Израел. От 1996 г е избран за президент на петмилионната автономна палестинска държава .

Той бе обявен за враг №1 от Израел и световен терорист. Срещу него бяха извършени над 50 атентата от израелските тайни служби и враждуващи с неговата организация „Ал Фатах” крила на палестинската съпротива, но въпреки това той оживя. Оцеля и в адска самолетна катастрофа в либийската пустиня. След години на безкомпромисна борба на живот и смърт с израелската държава , възгледите му еволюираха и след тайни преговори, подписа с израелския премиер Ицках Рабин в Осло, Норвегия мирен договор даващ частична автономия на палестинците в сектора Газа и на Западния бряг на река Йордан . Това му донесе Нобелова награда за мир през 1994 година.

За никога не е тайна , че сърцевината на Близкоизточния проблем е решаването на палестинския въпрос. Той възниква през далечната 1948г., когато на 15 април, ООН създава с резолюция две нови държави в Близкия изток – Израел на площ от 14992 квадратни километра и Палестина на територия от 11203 квадратни километра. Решението на ООН не е прието от арабските държави, които го бойкотират и нахлуват със своите армии в младата израелска държава. След кръвопролитни сражения, въпреки неравенството в жива сила и бойна техника, израелската армия разбива арабските войски и окупира 5700 квадратни километра палестинска земя.

След войната, територията на Израел нараства до 23763 квадратни километра. Израелската армия окупира и 5000 квадратни километра в съседна Йордания . Откритата помощ, която оказват САЩ на Израел, става причина в арабските страни да се възникнат мощни антиамерикански политически движения и партии , които търсят материалната и морална подкрепа на СССР и световната социалистическа система в борбата си с Израел .

През 1967 г. отново избухна израелско арабска война , в която арабите търпят поражение и близо 2 милиона палестинци са прогонени от своите родни огнища. Те потърсват спасение в Ливан. След войната израелската армия окупира сектора Газа, Южен Ливан, Голанските възвишения в Сирия , Синайския полуостров в Египет, Южен Йерусалим, Западния бряг на река Йордан и секторът Таба .

През 1964 г. в Кайро бе създадена Организацията за освобождение за Палестина, която издигна лозунгът:“Да изхвърлим Израел в морето! ”- и поведе борба на живот и смърт с него. За кратко време бяха създадени близо 40 революционни организации за освобождение на Палестина. От тях с течение на времето останаха 8 по-големи организации. По- значимите от тях са “Ал Фатах”, създадена през 1959 г. от Арафат, Палестинският фронт за освобождение на Палестина, Палестинската комунистическа партия, Народният фронт , Патриотичният фронт и Демократичният фронт. Между отделните крила на ООП в миналото често избухват кървави междуособици и борба за надмощие. Досега палестинците са дали повече жертви в тях, отколкото в борбата с вечния си враг Израел .

През 1967 г. лидерът на най-голямата палестинска групировка “ Ал Фатах” Ясер Арафат решава да хвърли своите бойни отряди в избухналата гражданска война в Ливан между християнските милиции и въоръжените отряди на шиитите .Сирия подпомогна със свои войски маронитите и палестинците . Шиитските милиции “Амал” начало с Набих Бери се опитват да разоръжат палестинските отряди в лагерите Сабра, Шатила и Бура Бранже и това довежда до ожесточени сражения и много жертви .

Октомврийската израелско-арабска война през 1973г. завършва с Кеймп Дейвидския сепаративен договор между Израел и Египет, подписан под егидата на САЩ. Съгласно договора, Египет признава за независима държава Израел, който в замяна на това му връща анексирания Синайски полуостров . Освен това Израел се задължава да създаде на своя територия автономна държава Палестина, каквато е резолюцията на ООН от 1948 г.

Договорът в Кеймп Дейвид кара останалите арабски държави да се дистанцират от Египет, заради капитулантската му позиция пред Израел и да го изолират в организацията на Арабската лига, която обединява 21 държави с близо 200 милионно население. Просъветската партия в Кайро не можа да задържи властта си след смъртта на президента Гамал Абдел Насър и от това се възползва Ануар Садат който спечели президентските избори и тласна страната в американската орбита на влияние .През 1979 г. той прогони посланиците на СССР и останалите социалистически държави и скъса дипломатически отношения с тях .

През 1970г. Арафат изпита огромно разочарование от йорданския крал Хюсеин. Кралят прогони с армията си въоръжените отряди на ООП от Йордания, под предлог че Арафат готви държавен преврат, за да го свали от престола. Това бе причина ООП да премести базите за своята  дейност в съседен Ливан, от където продължи партизанската си борба и самоубийствените атентати срещу Израел.

Върхът в тях бе убийството на 11 израелски спортисти на летните олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г,

През 1982 г. израелската армия окупира Южен Ливан, разгроми базите на ООП и влезе в столицата Бейрут, който бе превърнат в развалини, след упоритата му отбрана . Над 5500 палестински бойци се оттеглиха в съседна Сирия . Останалите бяха депортирани в Северен Йемен , Тунис и Алжир. Арабските страни се събраха спешно в град Фес, Мароко и приеха план, съгласно който израелските войски трябваше да се оттеглят от всички окупирани арабски земи, сини каски на ООН да заемат сектора Газа, да се даде свобода на религиите в района на Близкия изток и да се да създаде независима палестинска държава на територията на Израел .

През 1982 г. се провежда сесия на ООП , която отхвърли плана на президента на САЩ Роналд Рейгън , предлагащ палестинците да получат само административна автономия и решава да подпише с йорданския крал договор за йорданско-палестинска федерация .

Смяната на въоръжения курс на борба с по – гъвкава дипломация от ООП не е по вкуса на крайно радикалното бойно крило на “Ал Фатах“, което се отцепва от организацията на Арафат. Конкретен повод за разрива става рокадата в ръководството, при която героичните командири от отбраната на Западен Бейрут са заменени с послушни на Арафат, хора.

През 1988г. под натиска на Арафат, ООП призна правото на съществуване на държавата Израел и това едва не му коства живота. В завързалите се стълкновения в Тунис Арафат е обграден със своята охрана на брега на Средиземно море и за малко не е убит от своите противници . След като оцелява, като по чудо, той заминава за Кайро и по негово предложение останалите арабски държави отново приемат  Египет в конференцията на ислямските страни .

През 1985г. Арафат подписва с йорданския крал Хюсеин мирно споразумение, станало известно под името “ нефт – земя ”, съгласно което 900 хилядите палестинци в Йордания получават право на самоопределение в йорданската държава .

След двете “интифади” от 1987 г. и 2000 г. в палестинските автономни територии, израелската администрация фактически изолира в дома му в Рамала, Арафат и отказа да преговаря повече с него , смятайки го за идейния вдъхновител и кръстник на самоубийствените палестински атентати, които заляха израелските градове с огън и кръв .Ясер Арафат напуска щаб квартирата си на път за Париж, няколко дена преди да изпадне в кома. Умира на 11 ноември 2004 г. на 75 годишна възраст в една военна болница край Париж.

След смъртта на Арафат, Близкоизточният проблем отново се връща в своята мъртва точка и зацикля неговото мирно решаване. Така наречената „Арабска пролет” довела до вътрешни колизии и смяната на светските режими в редица северноафрикански държави с правителства доминирани от радикални ислямисти и жестоката гражданска война в Сирия, отнела живoта на стотици хиляди граждани допълнително усложняват решаването на пъзела и увеличават градуса на напрежението и конфронтацията между Израел и съседните арабски държави .

Какво ще донесе бъдещето в тази изстрадана и благословена земя е трудно да се предвиди . Едно обаче е сигурно, че Арафат бе една от най – колоритните фигури в половинвековната история на конфликта, мразена до смърт от врагове си и обичан  до фанатизъм от своите привърженици. След себе си той оставя споменът за една противоречива и харизматична личност, наречена още приживе “ баща на палестинския народ!”