На 25 август 1958г умира Светозар Акендиев Димитров останал в нашата история с псевдонима Змей Горянин.

На 25 август 1958г. в манастира „Седемте престола“ при съмнителни обстоятелства (най-вероятно убит от комунистите) умира Светозар Акендиев Димитров останал в нашата история с псевдонима Змей Горянин. Един от най-големите български писатели от първата половина на ХХ век. Автор е на над 50 книги и брошури. Сред тях са автобиографичната повест „Червеният хотел” и исторически романи, сред които особено място заемат „Кнез Иван Кулин”, трилогията „Дунавът тече”, „Бачо Киро”, „Звезда керванджийка”. Освен страстта към писането той има и друга страст – филателията. Заедно с Елин Пелин взимат най-близко участие в списването и редактирането на списание „Българска марка“. Любимо занимание му е и резбарството.

Роден е в 1905г. в Русе. Завършва гимназия в родния си град (1924), работи като чиновник в Русе и София. От 1942г. се отдава изцяло на литературна дейност.

През 1942г. той за кратко е цензор в Дирекцията по печата. И за тази му дейност след деветосептемврийския преврат в 1944г. Народният съд го осъжда през април 1945г. на една година затвор. Книгите му попадат в „Списъка на фашистката литература“ и са иззети от библиотеките. Когато излиза от затвора, неговите идейни наставници Георги Караславов, Христо Радевски, Младен Исаев няколко пъти му предлагат публично да се разкае, за да бъде реабилитиран, но Змей Горянин категорично отказва:

„Та именно те най-добре знаят, че не съм спирал ничий труд да излезе. Защо да декларирам нещо, което е факт.“

Последните години от живота си прекарва в манастира „Седемте престола“. Умира при неизяснени обстоятелства, недолюбван от властта. Погребан е в двора на манастира, до гроба на приятеля си игумен и езотерик Христофор Клопов, с когото са имали богата езотерична библиотека.