На 25 август 1906г. край българското село Сборско (Македония, а днес Певкото в Гърция) след предателство в героично сражение с гръцки андарти загива легендарният Лука Иванов. Един от най-великите български революционери, офицер и национален герой. Воденски войвода на ВМОРО. Сред легендарните образи по време на славното Илинденско-Преображенско въстание в бунтовната 1903г. Страшилището за гърци и гъркомани е предаден от куцовлаха, в чиято колиба спи, докато чака среща със своя другар Апостол войвода. В разразилата се престрелка, андартите са разпръснати и четниците успяват да изнесат ранения Лука извън селото. По обяд очите му завинаги угасват.
Лука успешно вкарва голям брой оръжие в района си. Четата му е предадена от харамии ренегати на Христо Чочо, бивши негови четници, с които Лука преговаря да се присъединят към неговата чета или поне да кординират действията си. Нахождението им е издадено на гръцките андарти, които през злополучната нощта в каракачански колиби край село Сборско нападат нищо неподозиращите комити. Войводата е тежко ранен в началото на сражението, а четниците му убиват Константинос Гарефис. Скоро след това от раните си умира и Лука Иванов. Начело на четата застава Никола Иванов от Кронцелево.
Лука Иванов е роден на 24 юли (5 август н.с.) 1867г. в Панагюрище. Негов брат е Стоян Иванов, търговец и революционер от ВМОРО. Като ученик Лука се записва доброволец в Сръбско-българската война, а през 1887 г. завършва Военното училище в София и служи в Пети дунавски пехотен полк с чин подпоручик.
Привлечен е във ВМОРО през 1900 г. и участва в Илинденско-Преображенското въстание, като навлиза в Македония, заедно с четата на Гьорче Петров през Кюстендил. С тях са още и черногореца Йово Йованович и поручик Стефан Георгиев. Четата пристига в Прилепско с общо 138 души, натоварени с 130 килограма динамит, 200 бомби, муниции и други материали., а също и Андон Кьосето. Прилепско не въстава и до средата на август сборната чета води само дребни схватки, в които постепенно онемощява.
След присъединяването на четата на Лазар Поптрайков и Иван Попов, на 2 октомври 1903 г. при село Чанище, водят голямо сражение с турски аскер. По-малко от 20 четници се сражават с 5500 турски войници. Лука Иванов се заема със защитата възвишението Маргара. През нощта, след цел ден ожесточен бой, четите се изтеглят на източния бряг на река Черна. На 6 октомври обединените чети се срещат с щабната чета на Борис Сарафов, Лука Иванов се изтегля заедно с него в България.
Лука Иванов става околийски войвода във Воденско след въстанието по нареждане на Христо Матов. През 1904 г. Лука Иванов и Гьорче Петров обикалят Ениджевардарско, Воденско и Солунско 40 дни. Дейно участва в борбата с турците и въоръжената гръцка пропаганда във Воденско и Ениджевардарско. През 1905 г. за кратко се прибира в България да набави оръжие и да попълни четата си. Негови подвойводи в това време са Кара Ташо, Димитър Занешев и Григор Джинджифилов. През 1905 г. за по-малко от 6 месеца районната чета води 7 сражения с турски аскери, без те да успеят да я елиминират.
На 16 февруари 1906 (ст.стил) американският журналист Алберт Сониксен се присъединява към четата на Лука Иванов, която действа в Ениджевардарското езеро. Сониксен обикаля няколко месеца Южна Македония с четата на Лука Иванов и в редица статии в американската преса описва положението в Македония, като дава неопровержими доказателства за неговия български произход и съзнание. Сониксен осъжда и коварството на гръцката политика, която в съюз с турците цели унищожаването на българщината в Егейска Македония.
През 1909 г. Алберт Сониксен издава в Ню Йорк своята книга “Изповедта на един македонски четник”, в която описва впечатленията си от Македония и борбите на ВМОРО против турската тирания и гръцкото коварство. Главни герои в неговата книга са войводите Лука Иванов и Апостол Петков – Ениджевардарското слънце.
За заместник на Лука Иванова е избран Тодор Чочков, заместник-войвода в четата на Иванов, който по-късно е заместен от брата на Лука Иванов Стоян.
В Календар „Илинден“ от 1942 г. на списание „Илюстрация Илинден” се казва:
„Убийството на Лука покруси цялото българско население. Дълго време другарите му скърбяха, но таеха неговата смърт, за да не се отчае народът. Лука бе извънредно много симпатичен човек, спокоен, умен, храбър и добряк по природа. С приятната си усмивка той пленяваше всички които се срещаха с него. Народът и сега ги помни и сега още храни най-добри спомени и песен му пее. Лука Иванов вечно ще живее в сърцата и ума на воденчани.”
Асен Виденов
