Георги Раковски против преселението на българи на полуостров Крим, Русия през 1861 г.
(160 години от трагичните за българския народ събития)
Последното преселение на българи в Русия е от 1861 г. На 11 януари 1861 г. министъра на външните работи на Русия княз Александър Горчаков изпраща директива до посланика в Цариград княз Алексей Лобанов-Ростовский, в която са очертани основните цели и задачи на руското правителство по преселването на българи в Крим. Ръководителят на руската дипломация поставя въпросът пред Високата порта за безпрепятствено изселване на българи в Крим, за което да бъдат уведомени турските власти по места. Окончателно в началото на 1861 г. княз Александър Горчаков и великият везир Али паша сключват споразумение на правителствено ниво. Писмен договор не е подписан, а съглашението е от двустранен интерес. Според него Турция не трябва да пречи на изселването на българите. Така Русия нанася нов демографски удар над българския народ.
Преселението е организирано от руската дипломация и това е руска държавна политика спрямо българите. За разлика от останалите преселения, то не е породено от водени в българските земи военни действия от поредните руско-турски войни. През лятото и есента на 1861 г. започва последното преселение на българи в пределите на руската империя. То е организирано от руските дипломатически чиновници в дипломатическите представителства.
„А в това време – пише историкът на гр. Лом Димитър Маринов, – руските консули в България бяха получили огромни парични суми и заповед да разпратят по между населението агитатори да го убеждават да се преселва в Русия. На тия агитатори освен пари за пътни и дневни, плаща им се още и за всяко записано семейство богато възнаграждение. Плъзнаха агитатори из селата, пръскаха пари, изсипваха обещания и рисуваха руската земя, че там текло мед и масло, че е земя рай с великолепни църкви с позлатени кубета и с камбани… На записаните в руския списък се даваше някакво удостоверение и те ставаха неприкосновени за турчин, за господар бей, за турско заптие, за субаша. (чиновник, който събира данъка) И това много спомогна на агитаторите. Туй желание на селяните да се изселят беше стигнало до степен поклоничество“. Турската власт не противодейства на руските емисари, които обикалят спокойно българските селища във Видинско, Ломско и Одринско и провеждат открита агитация за преселение.
Веднага след подписване на Парижкия мир от 1856 г., с който се слага край на Кримската война от 1853-1856 г. с репресивни действия на руското правителство татари, ногайци и черкези, които по време на войната поддържат Турция и нейните съюзници, започват масово да се изселват от полуостров Крим и Кавказ и да се установяват в границите на Османската империя. В резултат на масовата емиграция на татари и черкези в Турция мюсюлманското население на Крим намалява от 210 000 до 40 000 души.
През 1859 – 1860 г. турското правителство заселва мюсюлманите от Русия в Северозападна България (Видинско и Ломско). На татарите, ногайците и черкезите властта започва да раздава безплатно плодородни земи, принадлежащи на местното българско население. Така например в с. Гайтаница, Ломско през есента на 1859 г. са заселени около 50 татарски семейства. И в други села на Ломския край (Долно Церовене, Буковец, Вълчедръм) правителството заселва мюсюлмани от Крим.
Турските управляващи приемат кримските и кавказките мюсюлмански бежанци не само от религиозни и морални съображения, но и те ще допринесат и засилят боеспособността на турските въоръжени сили. Само за едно десетилетие (между 1856 и 1867 г.) в българските земи пристигат между 350 000 и 400 000 мюсюлмански бежанци от Северното Причерноморие, Крим и Кавказ. Това е най-голямата мюсюлмански бежанска вълна към българските земи през цялото време на турското иго. След Освобождението на България през 1878 г. всички тези мюсюлмански заселници напускат българските земи и вторично се преселват в Мала Азия.
Руското правителство е заинтересовано от преселение на българско население в изгонените татари и ногайци от земи на полуостров Крим. През февруари 1861 г. царско правителство изпраща до своите дипломатически чиновници в Турция първите указания да организират преселение на българи в Русия. През пролетта на 1861 г. руското консулство във Видин открива специална кантора за записване на преселници. Особено активен в това отношение е руския дипломат Капитон Байков. Той щедро обещава на българските селяни във Видинско и Ломско, че ще получат пари за транспорт, достатъчно земя за обработване и други помощи от руските власти, че „българите веднага ще забогатеят“.
Георги Раковски веднага реагира на възникналото бедствие за българския народ и организира по няколко направления ефективно противодействие на преселение на българи в Крим. На страниците на издавания от него в. „Дунавски лебед“ той описва манипулацията, която се извършва от руските агенти против българското население. Раковски пише: „Гледайте колко хитро и лукаво постъпва тая убийствена за народа ни православна пропаганда! От всяко село се подкупна по един поп, по един даскал, по един чорбаджия и после другите са лесни! Тия ся водят като овци! Стига даскала, попа, чорбаджията да им кажат, че това е добре и че ги вика православния цар, тия са готови за оставят всичко и да идат при него!“
Виждайки трагичните последици от изселването на хиляди българи от родните им места, Георги Раковски категорично повежда борба за осуетяване на руските имперски намерения за преселение на десетки хиляди българи в Русия. В тази борба патриархът на българската национална революция включва много видни възрожденски дейци като: Кръстю Пишурка, Сава Радулов, Теодосий Икономов, Иван Кършовски, Тодор Бурмов, Йосиф Данейлов, Стоил Балкански, Васил Попович, Любен Каравелов и други. Самата борба на Георги Раковски против преселението на българи в Крим изисква антируска позиция и противоруски изказвания и той твърдо заема тази позиция и пише антируски статии в издававия от него в. „Дунавски лебед“. Георги Раковски написва специална агитационна брошура „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“, отпечатана в края на май 1861 г. в Букурещ и веднага разпространена в селата, където руските агенти провеждат агитация за преселение.
За борбата, която води против преселението на българи в Русия, Георги Раковски има свое специално доверено лице. Това е Стефан Ряпов (1836 – 1863), роден в Браила, български учител. На 20 май 1861 г. Раковски изпраща от Белград Стефан Ряпов с тайна мисия сред българите във Видинско, за да агитира против преселението в Крим. Ряпов получава известно количество от брошурите на Раковски и успешно ги разпространява сред населението на селата около гр. Видин. В края на юни 1861 г. при една от поредните мисии Стефан Ряпов е арестуван в Ямбол от турската власт. Георги Раковски действа чрез свои приятели-българи, които правят постъпки пред турските власти и освобождават Ряпов. За преселението на българи в Крим през 1861 г. акад. Михаил Арнаудов пише, че то разделя „…българската интелигенция на русофили и русофоби. Русофобството, което играе голяма роля в живота на България, се е породило от трагедията на видинското преселение“.
Като част от плана на Георги Раковски да спре преселението на българите в Русия е неговото намерение да осъществи серия срещи с представители на руската администрация и дипломатически среди, за да ги убеди, че преселението сериозно накърнява и руските държавни интереси. Раковски решава да предприеме пътуване до Русия и да се срещне с висши чиновници на царската власт, В началото на юли 1861 г. Георги Раковски тръгва за Русия и на 9 юли 1861 г. пристига в гр. Одеса.
Срещата на Георги Раковски с руския комисар по преселението ген. Петър Стремоухов е образец за блестяща дипломация на великия български възрожденец. Руският генерал е впечатлен от ерудицията, аргументите и красноречието, с която Раковски поставя за разглеждане въпросите на това преселение. Георги Раковски успява да убеди ген. Стремоухов да спре преселението и даже генералът обещава да телеграфира на руския консул във Видин да се прекрати работата по преселението.
Втората важна среща, която Раковски провежда в гр. Одеса е с генерал-губернатора на Бесарабия и Новорусийския край граф Александър Строганов. След продължителен разговор с Раковски, графът го уверява, че той ще съдейства пред руското правителство за спиране на преселението на българи в Русия. Така само за 9 дни (от 9 до 18 юли 1861 г.) Георги Раковски има две срещи с двама висши руски администратори, които са най-важните държавни фигури по преселението, като успява да ги убеди и получи обещание от двамата, че руските власти ще спрат преселението. Онова, което Георги Раковски постига за 9 дена през лятото на 1861 г. в гр. Одеса е едно от големите постижения на българската дипломация, независимо, че тогава не съществува българска държава. Раковски е истински български дипломат и държавник.
Разбира се набралата скорост руска държавна машина е трудно да бъде закована на място, защото в работата по преселението са включени стотици руски дипломати, чиновници, агенти и подкупени българи, те продължават да работят, но Раковски разбира, че отсега нататък ходът по преселението се затормозява и ще спре до края на 1861 г. Планът на руската царска власт да пресели в Крим 150 000 българи е тотално провален –преселват се 14 000 души, огромната част от които се връщат по родните си места през 1862 г. и в Крим остават около 1 000 българи.
Преселението започва в началото на юни 1861 г., а последните бежански групи напускат пристанището на Видин в края на октомври 1861 г. В доклад видинския консул Капитон Байков отбелязва: „През настоящата година, до 29 октомври 1861 г., от тукашния край в Русия са се преселили 11 000 българи от двата пола или общо 1 560 семейства. Цялото това преселение се извърши през юни, юли, август, септември и първите дни на октомври“.
От другия български регион – Одринско в Крим се преселват около 3 000 души. Пристигнали в Кримския полуостров те трудно се приспособяват към непривичните степни условия, континентален климат и базводие. Руските власти по места се оказват неподготвени да устроят българските преселници. Местните власти не получават необходимата финансова помощ от руското правителство, а едва ли то има намерение да изпълни дадените от руските дипломати обещания.
Руски чиновник, наблюдавал голяма група бежанци в Евпатория е учуден от безразличието на местните власти. Принудени често да пътуват в скованата от студ и виелици руска степ, българите са хора, захвърлени на произвола на съдбата, така безмилостна към тях. Този свидетел пише: „Когато минах през двора на разрушена татарска къща, дето са настанени преселниците българи, жална картина се появи пред очите ми. Аз видях край разрушените стени на този двор човеци, които беряха душа и слама им беше постелка, а камък възглавница, човеци, на които из гърдите им излизаха едни продрани звукове. С това те молеха за помощ, ала умираха без помощ“.
Най-тежко е положението на онези преселници, на които старите полусъборени татарски къщи и обори не достигат да се приютят през лютата зима. Пристигнали с първите кораби през септември 1861 г., те са принудени да прекарат зимата в набързо приготвени землянки. Според дошлия от Петербург висш чинвовник граф О. Сакен, „…условията на живот в подобни изби“ са нечовешки. Той пише: „Общо в това мрачно и влажно жилище има две помещения, отделени по между си с тънка кирпична стена. Във всяко едно от тях са намерили убежище по 14-16 души, изнемогващи от влага и непосилен студ“.
Наред с многото неблагополучия, но най-вече голямата смъртност сред преселниците бързо наклонява везните на зреещата идея за обратно връщане в отечеството. Постепенно почти всички преселили се в Крим българи са обхванати от непреклонното желание да се върнат по родните краища. Първи търсят контакт с турското консулство в Одеса още в късната есен на 1861 г. група селяни от Горни Лом, Бяло поле, Воднянци, Василовци, Медковец, Крива бара. След това турското консулство в Одеса е обсаждано от групи българи, които с много прошения молят турското правителство да им осигури кораби и ги върне в родните села. Генерал-губернаторът на Одеса граф Александър Строганов на 23 март 1862 г. пише до руското правителство: „Турският консул в Одеса ме осведоми за предложението на Високата порта (турското правителство) да се заеме с прехвърлянето на българите обратно по море“.
Консулите на Великите европейски държави в Одеса също се заинтересуват от българския въпрос и започват да отправят искания да бъде решена тази проблема. При това положение, страхувайки се от международни усложнения, царското правителство дава съгласието си за завръщане на бежанците по родните си селища. На 15 март 1862 г. граф Строганов е известен, че Турция изпраща кораби в Евпатория и Феодосия за първите 1100 български бежанци.
Историкът на гр. Лом Димитър Маринов (който е съвременник и свидетел на събитията) пише: „Сега турското правителство заменило ролята на руското. През 1861 г. селяните се пренасяха на параходи, наети от руското правителство, а сега в 1862 г. тези селяни се връщат на параходи, наети от турското. И за един месец в Русия не останаха селяни. Изключение правят само тези, които бидейки най-силни платени агитатори за преселението в Русия, сега, едно от срам, а друго от страх, защото селяните започнали явно да им се заканват за отплата на тяхната измама – останали в Русия. Те са малцина“.
„Когато заминаваха преди десет месеца в Русия, – пише Маринов – селяните бяха здрави, жизнерадостни и във великденска премяна и минаха с гайди и песни, а сега: те бяха почернели, посърнали от глад и тегло, болни и с одърпани дрипели и като излязоха на ломското скеле, (пристанище) падаха, та целуваха земята, която бяха напуснали с такава радост. Това трогваше до просълзяване не само българите, които се бяха натрупали да ги посрещнат и приберат в къщите си, защото всеки посрещаше своите най-близки, но и самите турци… Селяните при завръщането си запечатаха тоя трагичен спомен в известната песен:
„Проклет да е попа Василовски,
проклет да е Ганчо Кривобарски,
що измами всите сиротини,
да са селят в пустата Русия“.
В завръщането на българските преселници султанското правителство вижда удобен повод да изобличи Русия не само пред българите, но и пред християнска Европа. От Цариград за селата със завърнали се българи тръгват турски чиновници, видинския паша Коч ага също прави обиколки, но и турските власти не оказват някаква солидна материална, а по-скоро морална подкрепа. Единствен Димитър Маринов дава числото на умрелите от глад, студ и болести по време на това преселение – около 4900 българи.
В историята на българските преселнически движения този последен епизод от Кримското преселение от 1861-1862 г. отбелязва края на убийствения бежански процес изтръгнал от живото тяло на народа ни стотици хиляди българи и на една зловредна практика в българския обществен живот, осъществявана от руските имперски власти.
Георги Раковски също взе отношение по преселението на българи от Бесарабия в Таврия през същата тази 1861 г., следствие кървавите погромите на молдавска полиция и войска през ноември 1860 г в Болград и околните села. Той съветва на страниците на в. „Дунавски лебед“. българите от Бесарабия да останат по местата си и приветства техните оплаквания на Високата порта (турското правителство) да окаже натиск върху васалното им княжество Молдова да се спрат репресиите над българите в Бесарабия. [Дунавски лебед, 1967, бр. 42 от 18.08.1861] Защо Георги Раковски се обяви против преселването на бесарабските българи в Таврия? Неговите съображения са, че те се отдалечават от своето отечество и заселвайки се в Таврия там неминуемо ще са малцинство.
„Голяма е заслугата на Георги Раковски, – пише проф. Андрей Пантев – за запазване на народностната ни цялост и сила от едно малко известно, но твърде опасно споразумение между Русия и Османската империя за преселване на големи маси българско население и заменянето му с кримски татари“.
