Международна военна операция в Мозамбик: войските на САДК превземат големи градове, „Ал-Шабаб“ преминава в нелегалност
Миналата седмица многонационалните африкански военни сили, разположени в Мозамбик от Комитета на Обществото за развитие на юга на Африка , консолидираха успеха си в отцепилата се провинция Кабо Делгадо.
Град Палма, в провинция Кабо Делгадо в Северен Мозамбик, е подложен на нападения от ислямски терористи. След като превзеха ключовия пристанищен град Мосимбоа да Прая на 8 август, чуждестранните войски извършват прочистване на района в региона. Войските на САДК (Южноафриканска общност за развитие (САДК)) не срещнаха сериозна съпротива, но тяхното командване, не без основание, твърди, че бойците от движението Ал-Шабаб (или Ахл-Сунна вал Джамаа (ASWJ)) са изчезнали сред цивилните и са готови да започнат партизанска война.
КЛЪСТЕР НА ОБИДЕНИТЕ МЮСЮЛМАНИ
Провинция Кабо Делгадо се превърна в център на бунта на ал-Шабаб през октомври 2017 г. Ал-Шабаб е радикална религиозна група, действаща под чадъра на ИД. Не бива да се бърка с известната едноименна паравоенна структура в Сомалия. В окупираната северна провинция мнозинството от жителите са мюсюлмани. Повечето от бойците на Ал Шабаб са мозамбикци. Както често се случва, ASWJ набира сила поради бедността в региона, която формира отлична база за групата. Танзанийци и сомалийци обаче също са намерили подслон в бунтовническата организация. Именно от учебните бази в Сомалия и Танзания групата редовно се попълва с бойци, освен това нейните членове преминават курсове за квалифицирано обучение в тези бази. Централноафриканската организация „Ислямска държава“ (ISCAP) предоставя на своите подразделения оръжия предимно през ДР Конго. Al-Shabab вече разполага с не само картечници и картечници, но и минохвъргачки RPG-7, 60- и 82-мм, бойни машини на пехотата.
През годините в Мосимбоа да Прая се е появила група от възмутени местни мюсюлмани, недоволни от доминацията на католическия елит на маконде, доминиращ в политиката и бизнеса на Мозамбик. Пристанището се превърна в център на дейност за ислямисти от цяла Източна Африка, там течеха пари и оръжия. В резултат на военния конфликт, който започна през октомври 2017 г. и продължи с превземането на град Мосимбоа да Прая от бойците на ASWJ през август миналата година, най -малко 3200 души са загинали , а 800 000 са били принудени да напуснат домовете си.
Където има много газ – ще има война
Ненапразно Кабо Делгадо привлича вниманието на бойци и чужди държави. Северната част на Мозамбик е стратегически важна по отношение на въглеводородните суровини, тъй като тук са едни от най -големите находища на природен газ в света. Те, по-специално през 2010-11 г., бяха открити от американската компания Anadarko (Prosperidade) и италианската ENI (Mamba, Mamba North, Mamba North East), работещи в шелфа на Индийския океан край бреговете на страната. Също на север е полето Golfinho. Заедно с южната част на Mamba South и Coral, това развитие доведе Мозамбик до 14 -то място по отношение на проучените обеми газ в света. Въпреки това местното население, според дългогодишната практика в Африка, практически няма материална (и още по-морална) полза от това. Затова мозамбикците често предпочитат да влизат в бандите пред риболова и сечта, в които търсят не само материален интерес, но и борбата с несправедливостта.
Но, както е обичайно в Африка, изгода от това получават само чуждестранните компании , които не срещат одобрението на местните въоръжени групи. Нигерия е особено известна в това отношение. Но военните успехи на Al-Shabab в Северен Мозамбик, особено нападението над град Палма (планирано от Мосимбоа да Прая), принудиха френската компания Total Energies да напусне страната през април тази година, която участва в проект за производство на втечнен природен газ на полуостров Афунги в Кабо Делгадо, където също работи завод за преработка на втечнен природен газ. Проектът се оценява на 20 милиарда долара, а сривът му (както и проблемите с изграждането на изключително печеливш газопровод от север на страната до Солзбърг в Южна Африка) изобщо не са в плановете на правителството на Мозамбик и съседните държави в Южна Африка. Ето защо в Мозамбик бяха изпратени международни въоръжени формирования, чиято основа бяха армейски контингенти от Южноафриканската република и Руанда, войници и командири от Ангола, Зимбабве и Ботсвана .
Борба за Мозамбик
Именно природните ресурси дадоха на САДК право да накара президента на Мозамбик Филипе Нюси да го насърчи да изпрати чужди войски. Той не искаше да стигне до това решение, страхувайки се от избухването на пълномащабна гражданска война в страната. През април Newsi посети Кигали, и в отговор президентът на Руанда Пол Кагаме изпрати разузнавателна мисия в Мозамбик , а през май и първата хиляда парашутисти през юли.
Идването на руандийска разузнавателна мисия в Мозамбик съвпадна с посещението в Кигали от президента Еманюел Макрон. След това Кагаме и Нюзи посетиха Париж. Това веднага доведе до спекулации, че Франция стои зад международната операция в Мозамбик, както политически, така и финансово. Което беше предизвикано от напускането на Total от региона, с ръководителя на който, между другото, Newsy се срещна по време на посещението си в Париж. Не забравяйте, че в Мозамбикския проток има „отвъдморски територии на Франция“ – островите Епарс.
В същото време Нюзи не се съгласи да се присъедини към САДК и Южна Африка в операцията, склонявайки се да вярва, че руандийската армия може самостоятелно да възстанови реда в страната му . Този вариант обаче не подхожда на Претория, която се бори за увеличаване на влиянието в Мозамбик и чиито компании участват в алуминиеви проекти в тази страна от времето, когато все още не са открити големи газови находища. В резултат на това Претория изпрати контингент от почти 1500 войници в сеседния североизток – половината от общия брой.
Президентът Кагаме има няколко цели. Кигали и Мапуто са на приблизително същото разстояние (1700 километра) от Пемба, столицата на провинция Кабо Делгадо. Руанда е загрижена, че джихадизмът в ДР Конго и Северен Мозамбик ще метастазира на нейната територия. Руанда няма много приятели поради факта, че редовно преследва враговете на своето правителство в други страни (понякога ги убива) и подкрепя бунтовниците в съседните страни (особено M23 в източната част на ДР Конго). Помощта за Мозамбик може да даде на Руанда нов съюзник. И това само ще зарадва САЩ, Великобритания и Франция, тъй като режимите в двете страни са им доста лоялни. Присъствието на дисиденти от Руанда в Мозамбик би могло да изиграе определена роля при вземането на решението. И това да помогне на Мапуто в борбата срещу тях . На 23 май Касиен Нтамуханга, журналист от Руанда, подал молба за убежище в Мозамбик, беше арестуван на негова територия. Съобщава се в присъствието на човек от Руанда. Оттогава той не е виждан. Руанда отрича да е знаела за инцидента.
Танзания, чийто най -голям град, Дар ес Салам, е само на 700 километра от Пемба, не желае да участва във военната операция. В миналото Танзания е имала близки връзки с южната си съседка. Но по време на президентството на Джон Магуфули, който почина през март тази година, отношенията се изостриха именно заради ислямистките бунтовници. Мозамбикците твърдят, че Додона подхранва насилието заради учебните бази на Ал Шабаб, а също така обвиняват Танзания, че финансира бойците и им помага да преминат границата. Танзанийците отричат всичко това, но лошите отношения между страните определено затрудняват борбата с бунтовниците, използвайки отворената граница. Мапуто се надява, че новият президент на Танзания, Самия Сулуху Хасан, може да бъде по -креативен, поне някои от коментарите му дават основание за това.
Западът, разбира се, няма да се ограничи до подкрепа на панафриканска военна операция в такъв богат на ресурси регион. Вече е известно за плановете на САЩ и ЕС за модернизиране на въоръжените сили на Мозамбик. Съединените щати планират скоро да проведат второто военно-политическо събитие за обучение на местната армия в страната, ЕС подготвя собствен проект за финансирането му (изготвен от бившия колонизатор, Португалия), Франция предлага план на военноморските сили за сътрудничество. Мозамбикският президент е леко оптимистично настроен по отношение на тези предложения, като се има предвид, че западната помощ може да е необходима в привидно предстоящата партизанска война на север. Носи е добре наясно, че Вашингтон и Брюксел няма да изпратят войските си на север от Мозамбик, за да потушат бунта. Следователно, на първо място, надеждите са свързани с армията на Руанда и други партньори в коалицията срещу Ашабаби.
Има свои собствени интереси в Мозамбик и Китай, които са инвестирали лъвския дял от средства в изграждането на пристанището Багамойо, което се оценява на около 10 милиарда долара. Индия в тази бивша португалска колония следва същата стратегия както в съседна Танзания или Етиопия, изпълвайки Мозамбик с преки инвестиции (ПЧИ), включително инвестиране в газови проекти.
Мозамбик е друг пример за страна, в която гражданската война между просъветски и прозападни сили е донякъде променена в борба между ислямистите и правителствата на компрадорите. Марксисткият FRELIMO и Самора Машел всъщност бяха заменени от джихадисти – с разбирането им за социалната справедливост и принципите на социалния ред.
Междувременно в противоположната част на Африка – в Буркина Фасо – ислямските бойци извършиха друга голяма диверсионна операция, убивайки 80 души по време на нападение срещу военен конвой в северната част на страната, в района на Сахел. Това е третата подобна операция от бойците на „Ислямска държава в Голяма Сахара“ в „трите граници“ – Мали, Нигер и Буркина Фасо през август. А в началото на юни бойци нападнаха селището Солхан в североизточната част на страната, убивайки 132 души, включително деца. Точното съотношение на убити тогава военни и цивилни не се съобщава. Тези атаки бяха извършени тогава на фона на засилването на движението Боко Харам и общото влошаване на положението в Западна Африка.
