Официален рапорт за съдбата на депортираните от Добруджа българи, 1917 г.
До господина коменданта на града Силистра.
Господин Полковник,
Съгласно желанието Ви, проявено при представлението след завръщане от Браила, чест имам да Ви изложа някои факти, видени и чути от мене, върху участта на много наши сънародници и граждани, отвлечени от румънските власти в деня на тяхната мобилизация и след тяхното отстъпление от нова и стара Добруджа.
На 17-и август 1916 г. ст. ст. заминах от Силистра с предназначение за гр. Дорохой (Северна Молдова), гдето бяхме повикани всички запасни офицери и лекари, бивши такива от българската армия и живущи засега в тази част от българска Добруджа, която се окупира от румънското кралство през 1913 година. В Калараш, на път за гарата, видях в казармения двор насядали тук-таме силистренски първенци, откарани през нощта срещу 15-й август ст. ст., обаче не посмях да се приближа до оградата, понеже се охраняваше от силен пехотински караул. На Каларашката гара престоях до 3 часа след полунощ, а в 2 часа започнаха да водят под силен кавалерийски кордон селяни първенци (българи и турци), арестувани из селата няколко деня преди мобилизацията. Видях там възмутителни сцени и безчовешки обноски, посрещнати с викове на одобрения и браво от румънски войници и граждани, между които и Силистренският началник на финансовата администрация Манаила, инженерският кондуктор Георги Бараку, македонец от Прилеп, касиерът на Банка Руманяска запасния офицер Леонтеску и пр., които даже рекламираха, че ще е по-хубаво да бъдат застреляни, отколкото да бъдат откарани и хранени от румънската държава.
„Стига тази престъпна толерантност“ – казваха те – към този варварски народ, към тези хуни и татари; трябва семето им да изчезне от земното кълбо“, и обвиняваха префекта Камарашеску, че е държал с българското население и го е защитявал. Един майор (види се беше назначен за тая процедура) ги настаняваше из вагоните, като им отвързваше вързаните ръце и с псувни, които влашкият речник познава, и с шамари ги предаваше на войници, които от своя страна довършваха започнатото от своя началник. Тикаха ги като животни в товарни вагони по 50 души и след това затваряха вратата (трябва да се знае, че в това време имаше непоносими горещини). Между откараните в тъмнината можах да позная някои алмалийци, между които и бившият там дългогодишен кмет Иван Моллов, и свещениците Шиков от Калипетрово, Григорий Арнаудов от Айдемир, стария Кара-Омурски свещеник, за когото отпосле чух, че се поминал. Същата процедура и обноски бяха приложени и към турските първенци – ходжи и хатипи, откарани по същия вандалски начин, както и българите.
След завръщането ми от Дорохой на път за Слатина, гдето бях назначен в 3-й пехотен полк, в Букурещ се разболях и останах на лечение най-напред в хотела, а отпосле във военната болница. Няколко дена преди влизането си в болницата, минувайки с файтон покрай градоначалството, видях в двора около 200 жени, селянки от Добруджа (но дали от новата или старата, не мога да твърдя), които следобед били застреляни от румънските власти в местността „Малмезон“ – място, определено за стрелбище. Това ми го каза и потвърди бившият тук директор на Банка Агрикола, Рапт. Те били застреляни под измисления предлог, че са хвърлили върху румънските войници, ранени и не, вряла вода и брадвени удари, при тяхното отстъпление. Тук му е мястото да спомена, че според тяхната преса и обществено мнение, тутраканската катастрофа се е дължала на българите шпиони, паниката била предизвикана от българи, облечени в румънска войнишка униформа, които бягали, възседнали на коне, из тутраканските и силистренските улици и викали по румънски: „Бягайте кой къде намери, защото българите идат и колят всичко, каквото намерят“, и това предизвикало суматоха в редовете на войската и румънското население, вследствие и на което е падането на Тутракан и Силистра. Това се хроникира в румънските вестници „Адеверул“ и „Диминияца“ (броевете не помня). Научих се отпосле, че силистренските първенци са били откарани в Галац, българските поданици – в Яломишкия окръг, а селяните до един откарани в Дорохойския и Ботошанския окръзи. Доколкото можах да се науча от един евреин, някой си Навон, търговец в Кюстенджа, също откаран и интерниран в Галац при силистренци, а отпосле освободен благодарение на парични средства и влияние на високопоставени лица, всички наши съграждани са били обискирани, както мъже, така и жени и им е взето всичко ценно (пари, бижутерия и пр.), без да се издавали никакви квитанции, и всички тези ценности са влезли в джобовете на полицейските чиновници, които са извършили обиска. Само от почтения силистренски търговец Ради Братоев някой си подкомисар Шарбанеску е взел 18 000 лева. В началото, разправя г. Навон, са били настанени в Галац в едно казармено помещение и доста сносно третирани от един капитан, назначен за началник на стражата, обаче заради тази негова хуманност, отпосле бил сменен с друг един капитан – въплъщение на всичко дивашко и варварско, и настанени в салханата, в един голям хангар, гдето са лежали на циментови плочи, без покривки и завивки. Преди заминаването ми от Браила чух, че са били откарани и те в Северна Молдова и то пеш.
Неслужилият войник от Тутракан Димитър Тевекелев, с когото се криехме в Браила повече от месец и бяхме освободени от нашите храбри войници при влизането им в този град и същевременно изпратени по жилищата ни, ми разправи следующето за неговите и на другарите му страдания. Всички неслуживши войници от градовете Силистра, Добрич, Балчик, Каварна и Тутракан са били свикани на обучение в град Кълъраш няколко дена преди мобилизацията, обаче още при пристигането си в този град са били арестувани в един яхър и държани гладни и жадни около 3 дена със заповед към кордона, който ги е пазил, че щом някой се обади за хляб, вода или изпълнение на физиологически нужди, да се застреля на място. След три дена им дали по-малко хляб и вода, обаче всеки ден офицери и войници са идвали при тях с пълни пушки, нареждали ги в една или две редици и са ги заплашвали със смърт, като се подигравали с тях. Тази безчовешка игра с тези нещастници е продължавала близо два месеца и отпосле са били откарани в Браила да копаят окопи около този град.
На гарата Фаурей, между Бузъу и Браила, те се научават, че преди два месеца оттам са прекарали жителите на евакуираните от румънците села: Калипетрово, Кара Омур, Алмалий и пр. и там са били отнети всичките им коля и добитък; багажите и покъщнината, която са вземали, са били изгорени; в това жалко положение били откарани пеш до Дорохой. От тези нещастници има мнозина измрели, най-много деца, от умора и глад. Всички неслуживши, за които говорих по-горе, с изключение на Тевекелев и някои добричани, които се скриха при евакуирането на гр. Браила, са откарани към Молдова и Бесарабия.
Същият този Тевекелев твърди, че в помещението, гдето са били арестувани и малтретирани в Кълъраш, са били застреляни селяни, откарани преди мобилизацията с каруците си, пълни с храни. От други източници чух, че селското население, откарано в Молдова, било разхвърляно по селата и малтретирано варварски и вследствие на бой, глад лишения и болести половината починало.
В Букурещ видях следующата характеристична сцена: към 15-й септември ст. ст., ако се не лъжа, разхождаха из улиците на публично поругание около 20 души турци и един българин пленници, даже на българина пленник едното му око беше повредено от рана и едвам се крепеше на краката си. Всички се спираха и храчеха тези нещастници и подканваха конвоя да ги застреля. Какво става отпосле с тях, не мога да зная, въпреки че по околни пътища се мъчих да се науча за съдбата им.
Изобщо, като заключение, ще прибавя, господин полковник, че всичко в тази епоха: преса, обществено мнение, кинематографи беше против всичко българско (към германци, австрийци и турци не толкова); проповядваха, че когато ще настъпи денят на реванша (те считаха разгрома им като несполучлива фаза от войната) всичко българско ще мине под нож и пламъци. Особен рекорд в тази агитация държаха вестниците „Адевърул“, „Диминияца“ и „Епоха“, а статиите на главния редактор Конст. Миле особено се отличаваха по своята дълбока омраза към българите и България.
Това са фактите, господин полковник, които видях и чух от хора и върху истинността на които няма абсолютно никакво съмнение.
1.XI. 1917 г., гр. Силистра.
П. Бабаджанов (Бивш народен представител)
Източник: Румънските жестокости над отвлеченото добруджанско население в Молдова: по официални румънски документи и лични изповеди на завърнали се от Молдова добруджанци. Съст. Д. Пачов, Д. В. Кацев. София: Искра, 1918, 9-12.
