Живот и дейност на Георги Раковски в гр. Одеса
(март 1858 – януари 1860 г., юли 1861 г. и май-юли 1866 г.)
Пребиваването на Георги Раковски в Бесарабия и главно в гр. Одеса от март 1858 г. до януари 1860 г., е плодотворно време за формирането на неговия мироглед, за научното и литературно творчество отразено в редица исторически изследвания, както и публикуваните на документи от български и чуждестранни учени. Този период от живота и дейността на великия български възрожденец е достатъчно добре изучен и анализиран в историческата литература.
Одеският период в живота на Георги Раковски има твърде важно значение за разбирането на неговата научно-литературна и обществена дейност. На 7 март 1858 г. Георги Раковски преминава молдовско-руската граница и се установява в бесарабското българско село Кубей. Селото е основано през 1809 г. от преселници българи. По силата на Парижкия договор от 1856 г. с който завършва Кримската война от 1853-1856 г. границата между руската империя и Молдова минава южно от Кубей и така селото става граничен пункт на Русия.
В Кубей Георги Раковски прекарва две седмици (от 7 до 20 март 1858 г.) в дома на Димитър Скачков, негов верен приятел и гостоприемен домакин и в следващите пътувания на Раковски през Бесарабия. В с. Кубей Раковски боледува, за него се грижи семейството на Скачков. На 20 март 1858 г. Георги Раковски пристига за десетина дена в гр. Кишинев. Тук неговия приятел отец Натанаил го подпомага да получи паспорт и пътен лист за пътуване до Одеса с пощенска кола.
Когато идва за първи път в Одеса в началото на април 1858 г., Георги Раковски е на 37 години, в разцвета на жизнените си и творческите си сили, с голям опит в обществената дейност и политическите борби. Неговата публицистична дейност и поезията му дават широка известност сред сънародниците му. Той е всепризнат ръководител на революционно мислещите българи. С огромната популярност на Раковски се съобразяват и водачите на българските общности в Букурещ, Цариград и Одеса, с техните претенции да ръководят делата и съдбините на българския народ.
Георги Раковски не случайно се насочва и установява в гр. Одеса. Тук има значителна българска колония, част от българите-търговци имат големи финансови възможности, през 1854 г. е създадено Одеското българско настоятелство (ОБН). Одеса привлича Георги Раковски с близостта и възможността за комуникация с българските земи, а също и съседството с Бесарабия, където в една българска диаспора живеят стотици хиляди българи. Това осигурява по-добра и бърза връзка между бележития възрожденец и неговите съратници, създава по-благоприятни условия за разпространение на неговите печатни издания.
Пристигайки в Одеса, Георги Раковски е посрещнат радушно от богатия търговец Николай Тошков (1816-1874), живее в неговия дом, към когото пази искрена благодарност. По-късно Раковски споделя в писмо с Иван Кишелски своята благодарност към Тошков: „Той родолюбив въистина българин много мя удължи”! (в смисъл много съм му задължен)
На 13 юни 1858 г. в помещението на Одеската градска дума Георги Раковски полага клетва за руско поданство. За да стане гражданин на Русия той има две важни причини. Първата: Одеското българско настоятелство, в което една от важните роли играе Николай М. Тошков, му предлага длъжността надзирател на българските и сръбските възпитаници в Херсонската духовна семинария в Одеса. Раковски заема тази длъжност на 1 юни 1858 г., когато заедно с Николай Хр. Палаузов се представя на ректора отец Серафим, то скоро е освободен от длъжността на 28 август 1858 г. Причина за това е настояването на мракобесни руски духовници, които ненавиждат свободолюбивия българин.
Раковски желае да получи разрешение от властите да издава в Одеса литературен седмичен вестник „Дунавски лебед” на български език. През август 1858 г. той подава молба до Председателят на цензурния комитет известния руски хирург проф. Николай Пирогов (1810-1881), в която молба той пише: „…като се преселих в Одеса и приех руско поданство, се запалих от твърдото намерение да започна в този град издаването на български език на филологическо вестниче, под название „Дунавски лебед”. По-нататък в молбата си Георги Раковски излага съдържанието на бъдещия вестник, на страниците на които ще намерят място: българската писменост, митологията и народните песни, исторически, географски и етнографски изследвания. Но още на втория месец от пребиваването си в Одеса Георги Раковски разбира, че цензурата и обществените условия в Русия няма да му позволят да издава периодични издания.
Георги Раковски продължава да се бори за получаване на разрешение за издаване в Русия на литературен вестник, като архиепископ Дмитрий, който трябва да даде последно съгласие в продължение на 10 месеца той забавя своя писмен отговор, който е отрицателен. Бележитият български възрожденец среща огромни трудности за разрешение в Русия на литературно издание. Историята около разрешението на вестника е една истинска школа за Георги Раковски да няма илюзии около руската обществена действителност.
Въпреки всички трудности и препятствия, научната и литературната дейност на Георги Раковски в гр. Одеса се развива с изключителна плодовитост в областта на книжовното творчество.
С материалната помощ на Николай Тошков, Раковски издава в края на февруари 1859 г. „Показалец или ръководство как да ся изискат най-стари чърти нашего бития, язика, народопоколения, старого ни правления, славного ни прошествия и прочие. Одеса, в типографията на П. Францев, 1859, 143 стр.,“ в тираж 1500 броя. Книгата има следното мото: „Бащино огнище не оставяй, стари обичаи не презирай”.
В своя „Показалец…” Георги Раковски в съкратен вид дава кратка представа за материалната и духовната култура на българите, да покаже древния произход на българския народ и неговия език, славянския произход на българите и тяхното право да бъдат признати като самостоятелна нация. „Показалецът…” представлява разгърната програма за етнографско проучване на българската народна култура. В първата част са набелязани обичаите и обредите на българите, народните песни: митологични, юнашки, битови и т.н. Следват въпросите за българската народна астрономия и метеорология, историята на селищата, старинните паметници.
Във втората част на „Показалец…” Раковски предвижда събиране на материали за занаяти, архитектура, земеделие, стари ръкописи, сведения за историята на училища и църкви. Тази програма, начертана от Георги Раковски цели да се представи цялостно живота на българския народ. В трудът има и подробно описание на обществения живот на българите: седянката, тлаката, съборите, годежа, сватбата. В отделна глава се разглеждат скотовъдството и занаятите: железарство, зидарство и иконопис. Раковски се спира и на характера на българина. Той посочва, че сред българите владее дух на равенство, че няма никакви аристократически титли за „родопоклонение”, че се почитат по-старите: „Най-бедному и сиромаху старцу, кога ся появи между им, стават му на крака и му отдават первое седалище и слушат го с почит и уважение! …Този свободний дух, що владее в селски българи, е най-старая и най-благородная черта, първаго им бития”. Георги Раковски чертае най-широката програма, която до тогава българин прави в областта на етнографията, труд с висока научна стойност и актуален в много отношения и днес.
След отпечатването на „Показалецът“ следват възторжени отзиви, запазени в писма до Раковски от видни възрожденски интелектуалци: Цани Гинчев, Александър Екзарх, Тодор Хрулев, Сава Доброплодни, Йордан хаджи Константинов, Кузман Шапкарев, Партений Зографски, Христо Даскалов, Андрей Стоянов, Константин Станишев, Петър Оджаков, Гаврил Кръстевич, от Киев писмо, подписано от 13 български ученици, отзиви от Прага, Цариград, от видните учени-слависти Вук Караджич (сърбин), Франк Миклошич (австриец), Павел Шафарик и Вацлав Ханка (чехи), граф Алексей Уваров от Москва и други.
В гр. Одеса Георги Раковски написва следните книги: „Няколко речи о Асеню Первому, великому царю българскому и сину му Асеню Второму“ (след деветмесечно чакане получава отказ за публикуване от Одеския цензурен комитет); политическия памфлет „Изтъплений дервиш или въсточний въпрос. Басноповест”; „Ключ българскаго язика. От Г. С. Раковскаго“; брошурата „Глас едного българина”; „Кратко разсъждение върху тъмния и лъжовния начала, на коих е основана стара повестност всех европейских народов“; „Отговор на богословская гръцка брошура” и „Българский за независимо им священство днес възбуден въпрос и нихна народна черкова в Цариград”.
В Одеса Георги Раковски написва 8 книги, като само „Показалец или ръководство…” е отпечатан. Останалите 7 книги са издадени след това, като само „Ключ болгарского язика” е отпечатан от племенника му Киро Стоянов в Одеса през 1880 г. Останалите шест книжовни творби на Раковски попадат под ударите на руската царска цензура и той ги публикува след това в: Белград – 4 книги („Българский за независимо им священство днес възбуден въпрос… Белград, 1860”; „Отговор на богословская гръцка брошура… Белград, 1860”; „Няколко речи о Асеню Первому… Белград, 1860”; „Кратко разсъждение върху тъмния и лъжовния начала…Белград, 1860), една книга в гр. Земун, Австро-Унгария („Глас едного българина”, Земун, 1860) и една книга („Изтъплений дервиш или въсточний въпрос”.) е издадена от Неша Стойкова, сестрата на Раковски, в гр. Пловдив през 1884 г.
В трудовете на Георги Раковски от Одеския период, пък и въобще от неговата научна дейност, има смесване на исторически, етнографски, фолклорни, езикови и други прегледи из миналото на българския народ. Неговата цел е винаги една: да се докаже, че българския народ има славна история, че несправедливо е доведен до робско състояние, че българите имат пълно основание да търсят правата си. Убеден национал-революционер, Раковски вижда в своята книжовна дейност средството, което ще влияе върху душите, сърцата и умовете на българите, ще възроди тяхната народна гордост и самочувствие и те ще вдигнат главите си и да се впуснат в борбата за извоюване на свободата си.
Революционерът Георги Раковски не може да се ограничи само с научно и литературно творчество. В Одеса той не пропуска момента да състави и оповести и първия План за освобождение на българския народ, като се обръща към своите сънародници с призив да се подготвят за въоръжено въстание. През лятото на 1858 г. Раковски написва „Позив към родолюбци българи за освобождения Българии”. В този план за освобождението на родината българския революционер посочва подробно, че свободата може да се постигне само с въоръжена борба и че никой няма да освободи българите, ако те сами не се хванат за оръжието
Как Георги Раковски вижда в своя план ролята на Одеса за осъществяване на освободителното дело на българския народ. Според автора на плана за българското освобождение трябва да започне от Одеса, където да се създаде ръководен център – Благотворително българско общество, в състава на което да влязат „…знаменити лица българи…”, ползващи се с всеобщ авторитет и известност сред българския народ. Те трябва да създадат „…главна в Одеса канцелария…” за подготовка на въстанието с кореспонденти в Молдова (в чиито граници тогава е основната маса от бесарабските българи) и Влашко за установяване на връзки с патриотите от поробените български земи. Предвижда се в Одеса да се създаде общонародна каса и като се съберат средства основно от бесарабските българи до 100 000 рубли, ще се изпратят двама представители в Петербург и Париж, за да създадат благоприятно отношение на управляващите в Русия и Франция към българското въстание. За изпълнението на военната част от плана е необходимо да се изпратят двама представители, опитни във военното дело в Атина, Белград и Цетина за сключване на съюз с гърците, сърбите и черногорците за съвместни бойни действия против турците. Говорейки за въстанието в български земи, Георги Раковски посочва необходимостта то да бъде организирано предварително, всеобщо и едновременно.
Планът за освобождение на България от 1858 г. на Георги Раковски е първата общонационална програма за достигане на политическа независимост на българския народ. В тази програма пътят на революцията е определен като единствена възможност за решаване на българския национален въпрос и възстановяване на българската държава. През януари 1860 г. Георги Раковски напуска Одеса и се установява в Белград.
През лятото на 1861 г. като част от плана на Георги Раковски да спре преселението на българите в Крим, Русия е неговото решение да осъществи серия срещи с представители на руските власти и да ги убеди, че преселението сериозно накърнява и руските държавни интереси. Раковски тръгва и на 9 юли 1861 г. пристига в гр. Одеса.
Тук той около 10 юли 1861 г. първо се среща с руския комисар по преселението ген. Петър Стремоухов и Раковски демонстрира образец за блестяща дипломация. Руският генерал е впечатлен от ерудицията, аргументите и красноречието, с която той поставя за разглеждане въпросите на преселението. Георги Раковски успява да убеди ген. Стремоухов да спре преселението и даже генералът обещава да телеграфира на руския консул във Видин да се прекрати работата по преселението. Дни след това ген. Петър Стремеухов пише за Раковски като „…човек с огромни способности, твърде енергичен и разпален патриот и не подбира средствата за достигане на своите цели”.
Втората важна среща, която Раковски провежда на 17 юли 1861 г. в гр. Одеса е с генерал-губернатора на Бесарабия и Новорусийския край граф Александър Строганов. След продължителен разговор с Раковски, графът го уверява, че той ще съдейства пред руското правителство за спиране на преселението на българи в Русия.
И така само за 9 дни (от 9 до 18 юли 1861 г.) Георги Раковски има две срещи в Одеса с двама висши руски администратори, които са най-важните държавни фигури по преселението, като успява в известна степен да ги убеди и получи обещание от двамата, че руските власти ще спрат преселението.
Придружен от Панайот Хитов на 7 април 1866 г. Раковски преминава границата между Румъния и Русия и за трети път се установява в Одеса. В града той пристига в началото на май 1866 г. с намерение да се срещне с богатите одески българи, за да види възможностите за събиране на средства за въоръжаването на чети (въоръжени отряди), които да преминат през 1866 и 1867 г. в поробена България. Одеските българи обаче отказват да подпомогнат парично революционните начинания на Раковски, защото те не са съгласувани с политиката на руското царско правителство. Единствено Николай Тошков, който винаги се е отзовавал с готовност на исканията на Раковски предлага сумата от 800 рубли, с която не може да се организира революционна акция, като Тошков се оправдава с големите си търговски загуби, които скоро претърпява.
След Одеса Раковски минава през Кишинев и придружен от Панайот Хитов отново се установява в Киприяновския манастир за лечение и почивка. В началото на август 1866 г. Раковски и Хитов тръгват от Киприяновския манастир през Кишинев, Комрат, Кубей, Галац и се установяват в с. Циганка, близо до Букурещ, при фермата на Никола Балкански, верен приятел на Раковски.
Георги Раковски почива на 9 октомври 1867 г. в Букурещ. На погребението присъства Григор Начович, който пише: „Пред отворения гроб всички български емигранти наведоха глави… България загуби един буен патриот и един велик син. При погребението на тоя народен мъченик присъствуваха всичките българи, които живееха в Букурещ; те се бяха стекли с хиляди. Присъствуваха тоже и много румънски сановници, както и консули, представители на великите държави“.
По повод смъртта на Георги Раковски „Одески вестник“ от 26 октомври 1867 г. отпечатва некролог, в който дава висока оценка на делото му: „Неговото име ще остане безсмъртно между българите, тъй като той пръв възбуди чувството за народност между тях и бе първият открит деятел и труженик на това поприще. Той събуди народното чувство сред българите, населяващи Бесарабия и други страни. Който е имал случай да се срещне с Раковски, веднага е бил подчиняван на ораторското му убеждаване на слушателите и ставал горещ патриот. Неговото име се споменава с уважение по целия Балкански полуостров и неговия глас можеше да събуди целия български народ за въстание“. Последните думи на Раковски, според некролога, преди да почине са: „Дръжте се братя! Напред е спасението, а назад мъка и горест. Както кръщението умива с вода грешния от греха, тъй и кръвта умива роба от робството“.
