Най- лесно беше да копирам отнякъде и да го пусна . Този път няма да постъпя така . Егейският славей Любка Рондова не заслужава това . Този път ще кажа нещо лично. Винаги и сега когато пиша настръхвам . Винаги в съзнанието ми изниква моментът , когато Любка Рондова посещава родното Шестеово и пред развалините на бившия и дом се разплаква . Сълзи на българка , на човек който насилствено е откъснат от родната земя . Тук ще вметна нещо друго – кой българин не настръхва и не напират сълзи в очите му ,когато слуша песните на тази обичана от цял един народ народна певица .
Любка Рондова стана символ на Егейска Македония . Символ на онези българи , които насилствено бяха прокудени от родните им места . Тя стана символ на продажната българска политика след 1944г , когато тази част от българското землище бе продадена заради чужди политически интереси. За да може това население днес да не си спомня , че не са българи , а македонци . Някой задавал ли си е въпроса , защо днешните македонци никога не я слагат в публикациите си ?
Всичко друго се копира – история , събития , но нея никога . Всичко това е плод на лични впечатления , защото постоянно чета техни публикации и не съм видял никога да пишат за нея . Любка Рондова принадлежи на нас българите . Любка Рондова е наша българска марка и затова никой не може да ни я отнеме . Любка Рондова е това , което сме всички – българи до последната част от нас.
Това не е поредната патриотическа статия , защото принадлежа към ВМРО . Тази статия е моята болка , като българин , като човек ,който е потомък на бегълци от този край . Тази статия е моята болка и зов да се събудим . Там някъде в бившите български краища има все още спомени от нас. Там някъде край Лерин , Воден и Костур споменът , че това са чисто български краища е жив. Не е вярно , че всичко е свършило. Войната се печели , когато се бориш , когато го искаш , когато се стремиш към победата . Много пъти ще го подчертавам – никога преди година не съм предполагал, че ще стигна до тук . Блогът започна да се превръща във фактор ,колкото и да не се харесва на много хора . Затова днес вместо да копирам си позволих лично мнение . Позволих си го , защото аз искам . Аз искам такива светила на българския дух не да бъдат отбелязвани скромно и някак си между другото , а да бъдат чествувани така както заслужават
Любка Рондова е именно това – светило на българският дух . Тя е онова ,което липсва – българското у нас . Тя е онова ,което трябва да сме – българи по дух , вяра и действия . Тя е част от нас , от нашето битие и затова винаги ще си спомняме за нея . А за да не отиде в битието нейната памет , това зависи от нас – от днешните , утрешните и бъдещите поколения на България
ЕДИН БЪЛГАРИН
