Асен Аврамов е най-авторитетният легален деец на освободителното движение на македонските българи. Близкият съратник на вожда на ВМРО Ванче Михайлов съставя безценни доклади за съдбата от бягащите българи от Титовия „рай“, за жестоките инквизиции и унижения, на които те са подложени в концлагерите на югославския диктатор от неговата зловеща полиция УДБА.

В издателство „Орбел” излезе книгата на Асен Аврамов „ПЕТ КЪРВАВИ ИЗПОВЕДИ. Българи от Пиринска Македония в капана югославската УДБА” Обърнахме се към към издателя и редактор на книгата Цанко Серафимов с няколко въпроса.

БГНЕС: Г-н Серафимов, за автора Асен Аврамов се знае малко, а той е крупна фигура в легалното освободително движение на македонските българи…

Цанко Серафимов: Асен Аврамов е роден през 1900 г. в София в семейството на видния просветен деец в Македония от с. Скрижево Кочо Аврамов, сподвижник на Даме Груев, Гоце Делчев, Христо Матов, Иван Гарванов. Като студент по право в Софийския университет оглавява студентското дружество „Вардар”. Оттогава датира запознанството му с Иван Михайлов. По препоръка на Тодор Александров е избран за първи секретар на Македонския младежки съюз. След убийството на водача на ВМРО успява да укрепи организацията, следвайки линията на новия лидер Иван Михайлов.

Особено важна е ролята на Асен Аврамов в тежките времена след убийството на Александър Протогеров и избухналите противоборства във ВМРО. Българската емиграция от Македония по света е стъписана. През 1929 г. Иван Михайлов изпраща Аврамов в САЩ, където Македонската политическа организация /От 1956 се нарича Македонска патриотична организация – бел. БГНЕС/ е заела позиция на неутралитет. Той, поел длъжността секретар на Централния комитет на МПО и главен редактор на вестник „Македонска трибуна”, за кратко време успява да прокара резолюция, обвързваща МПО с линията на Иван Михайлов във ВМРО. През тригодишния му престой в САЩ той създава много нови организации на МПО.

БГНЕС: Тази успешна мисия на Асен Аврамов в Америка вероятно е причината след завръщането си в България да се ползва оттук нататък с пълното доверие на Иван Михайлов?

Цанко Серафимов: Асен Аврамов е най-авторитетният легален деец на македонското освободително движение. Като адвокат е твърде полезен на ВМРО, когато Организацията укрепва своята база в Пиринска Македония. Населението се отнася с голяма симпатия към Асен Аврамов и силно доверие в него. Дори след Деветнадесетомайския преврат през 1934 г., когато ВМРО е забранена, той се кандидатира за народен представител в Неврокоп. Разбира се, сърбофилските управници фалшифицират изборните резултати и той не успява да стане депутат.

В годините, когато Иван Михайлов е в изгнание, Асен Аврамов следва неговите насоки за поддържане открит въпроса за Македония в международния живот. През 1937 г., заедно с Христо Татарчев, настояват за организиране на международна анкета във Вардарска и Егейска Македония. Асен Аврамов получава съгласието на Международната арбитражна лига в Лондон за това, както и обещание за финансиране на МПО. Но през 1938 г. правителството на Георги Кьосеиванов издава забрана за пътуването му в Америка, обслужвайки чужди интереси…

БГНЕС: След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. дейците на ВМРО се явяват като най-голяма заплаха за режима и са подложени на жестоки репресии. Какво става с Асен Аврамов?

Цанко Серафимов: Асен Аврамов емигрира на Запад. Но той е в непрекъсната връзка с Иван Михайлов. Когато вождът на ВМРО и Менча Кърничева напускат Загреб, където по време на войната живеят в резиденцията на хърватския ръководител Анте Павелич, и се прехвърлят в нелегално в Австрия. Асен Аврамов отива при тях. Близо четири години тримата се укриват в Австрийските Алпи. Именно в тези тежки години, когато понякога през месеца петнадесет пъти нощуват на различни места, Иван Михайлов написва книгата „Македония – Швейцария на Балканите”. През 1948 г. тримата с чужди паспорти пристигат в Италия. Отново следват четири години криене от властите. Чак през 1952 г., с помощта на влиятелни в Италия хървати, получават статут на официално пребиваващи.

БГНЕС: В предговора на Вида Боева-Попова, която е и съставител на книгата, се казва, че Иван Михайлов следи внимателно пристигащите от Македония емигранти на Запад, с цел да се издирят интелигенти млади хора с готовност в бъдеще да се включат в работата на МПО сред българската диаспора. Как Асен Аврамов се справя с тази задача?

Цанко Серафимов: След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. българите в Пиринска Македония са подложени на двоен терор – несъгласните с действията на комунистическия режим стават жертва на жестоки репресии; започва и насилственото македонизиране на населението – подмяна на българската му идентичност с „македонска”. Много млади хора са в безизходица за своето бъдеще, чувстват се обречени… По-дръзките от тях търсят спасение в емиграция – едни пресичан нелегално, с риск за живата си границата с Гърция; други избират уж по-лесния начин – бягство през Югославия с крайна цел Запада…

Емигрантите, потърсили Титовия „рай”, превръщат живота си в истински ад: едни са връщани от УДБА в България като диверсанти и агитатори за присъединяване на Пиринска Македония към Югославия, а онези, които не се съобразяват с порядките на „демократичния” югокомунизъм и се стремят да отидат на Запад, попадат в затворите и концлагерите, където са подложени на жестоки инквизиции и унижения, някои изгубват живота си…

През 1956 г., под натиска на ООН, всички политически емигранти в Югославия – българи, унгарци, чехи, албанци и др., са изведени в лагера в град Капуа, Италия. Иван Михайлов, който вече постоянно пребивава в Рим, изпраща Асен Аврамов да се срещне и запознае с новопристигналите емигранти. След всяка среща той прави подробен писмен „доклад”. Някои от тези „доклади” приличат на стенографски записи на разтърсващи разкази за житията и страданията на тези мъченици, изскубнали се от кървавите катакомби на „демократична” Югославия. Тези важни живи свидетелства се съхраняват в архива на Иван Михайлов в Рим. Благодарение на г-жа Вида Боева – Попова, личен сътрудник на вожда на ВМРО в продължение на три десетилетия, която предостави за издаване написаното от Асен Аврамов, ние имаме в ръцете си тази пареща книга.

БГНЕС: Бихте ли добавили нещо за ролята на Асен Аврамов в утвърждаването на МПО като организация, която опазва българския дух на емиграцията от Македония?

Цанко Серафимов: Асен Аврамов има четири мисии в САЩ и Канада, с които се справя блестящо. След четвъртата му мисия през 1964 г., на 9 юли помества статия във вестник ”Македонска трибуна”, в която дава отговор на този въпрос. „Аз гостувах в Северна Америка цели тринадесет месеца – пише той. – Това бе една редица от срещи, гостувания по домовете, малки и големи, организации и публични събрания. Млади и стари, с рядка обич към поробените си родни места, задаваха всевъзможни въпроси. Македонските родолюбци в Северна Америка държат високо борческото знаме на поробена Македония, както и между двете световни войни. Враговете на Македония са много и те се проявяват под разни форми и фирми. Поробителите на Македония харчат много средства, за да затрият македонските патриотични организации в Съединените щати и Канада. Те очакват и предсказват изчезването на тия организации от 44 години насам. Напразни очаквания!

…Неправдата и робството в Македония са извора на борбата за нейното освобождение. Най-много в Македония е жив историческия македонски освободителен идеал, колкото поробителите да го потискат, или пък да го лъжливо представят уж като постигнат. Същият идеал е осмислил живота на нашата родолюбива емиграция в Съединените щати. В името на тоя идеал бях посрещан, братски приеман, а така също и братски изпращан….

Дръжте високо знамето на Македония! Няма по-голям човешки идеал от тоя за човешката свобода. Идеалът на Македония е именно за човешка свобода. Горе челата! Бъдете горди, че сте борци за освобождението на Македония!”

Асен Аврамов умира през 1968 г. в Рим. /БГНЕС