Из архива на ИВАН МИХАЙЛОВ, вождът на ВМРО, последният от великите революционери
ДНЕВНИКЪТ НА ВОЙВОДАТА ВАСИЛ ЧЕКАЛАРОВ – 100 години в нелегалност
За Васил Чекаларов в моя „ЕНЦИКЛОПЕДИЧЕН РЕЧНИК за Македония и македонските работи“ съм написал:
„ЧЕКАЛАРОВ, Васил (1874 – 1913). Легендарен македонски войвода. Роден в с. Смърдеш, Костурско. Той е един от върлите противници на гръцкото влияние в Македония. По време на Илинденско-Преображенското въстание е член на Горското началство и ръководи въстаническите действия в Костурския край. Проявява изключителна храброст при боевете с турските войски. Населението се отнася с голяма любов към него. След въстанието се включва активно в дейността на ВМОРО. През време на Балканската война (1912 – 1913) е начело на отряд, който действа в тила на турската армия. Като войвода на костурска чета, участва в Тиквешкото въстание (1913) – първата въоръжена проява против сръбската власт в Македония. Загива по време на Междусъюзническата война край с. Бел камен, Леринско.
Автор е на интересни спомени за македонските борби в началото на века, публикувани под заглавие „ДНЕВНИК“ през 2001 г. „
Ще добавя подробности за последните мигове от живота на Васил Чекаларов. На 9 юли 1913 г. при сражение с гръцки войници между Бел камен и Невеска, в месността Лакото, легендарният войвода пада убит. Гръцкият офицер Михалокопулос описва последните мигове на Чекаларов преди да умре така:
„Надали вече чувстваше нещо, когато андартите, старите негови врагове, тъпчеха туй, което нямаше нищо общо със страшния Чекаларов. Капитан Х. с два още удара отсече главата от мъртвото тяло…“
Отрязаната глава, набучена на кол, войниците отнасят Лерин и я разнасят из улиците с викове:
„Няма Чекаларов! Няма Македония! Унищожихме Чекаларов и заедно с него всички Чекаларовци! „
Интересен е пътят и животът на дневника, обхващащ събитията от 1901 до 1903 г. Той е писан непосредствено след въстанието. Чак през четиридесетте години на ХХ в. дъщерята на войводата Екатерина Чекаларова – Новакова предоставя дневника на своя родственик Лазар Киселинчев, стария костурски войвода, за да бъде подготвен за публикуване. И той, заедно със Спиро Загоричанин, в 1946 година се справят с тази задача. Но това съвпада с най-позорния период в новата българска история – македонизирането на българите в Пиринска Македония и подготовка за присъединяването й към Югославия. Лазар Киселинчев и Спиро Загоричанин разбират, че този дневник, който е запечатал героични прояви на българския дух по време Илинденското въстание, няма да види бял свят и те отпечатват на пишеща машина повече екземпляри, които предоставят на верни приятели, за да се запазят за историята…
През 1948 г., по време на процесите срещу Трайчо Костов и другите обвинени в проюгославизъм, МВР изземва всички екземпляри от дневника, до които успява да се добере, за да го използват като веществено доказателство срещу обвиняемите. А всъщност дневникът свидетелства за горещия български патриотизъм на Васил Чекаларов и всички участници в описаните събития.
Спиро Загоричанин успява да съхрани екземпляри от дневника и за да е сигурен, че ще се запазят поне някои от тях, през 1960 година успява да изпрати в Торонто, Канада, дневника на родственичката на Васил Чекаларов Мария Шамандурова. Незнайно защо (може би за да бъде на сигурно място) тя предава дневника на Иван Михайлов в Рим. В архива на вожда на ВМРО върху запазения екземпляр четем и посвещението от Спиро Загоричанин на Мария Шамандурова:
„На моята добра сънародничка и съотечественичка Мария Шамандурова от с. Смърдеш, Костурско давам тази книга в знак на голяма благодарност.
София, юний 1960 г.
Спиро Василев – Загоричанин
бул.“Янко Сакъзов“ 7 – София“
Чак след 2000-та година дневникът бе публикуван от две български издателства – близо 100 години след написването му…
(Текстът е подготвен със съдействието на г-жа Вида Боева – Попова, личен сътрудник на Иван Михайлов в Рим в продължение на три десетилетия)
