Този тип публикации имат своята специфика . Хората в нея следват своето предначертание от деца. Днес това е свързано със служенето на Бога и това може да послужи за пример , какво е да бъдеш праволинеен , какво е да следваш това за което живота те е създал .
Отец Спиридон – игуменът на Градешкия манастир влезе в полезрението ми с желанието си да изучава миналото , да изучава вече отиващи си в миналото традиции, най – вече с това да бъде това за което е създаден . Може да се каже , че сегашният път на този млад 30 – годишен монах е започнал именно от семейството , от средата в която е граден характера му . Преди години като 18 – годишен в мен събуди удивление монахът от Гложенския манастир ,който сам е прекарал тежката зима в манастира . Оказа се , че не е изключение и че не всичко в сегашните поколения е загубено , след като се намират такива хора , които се отдават в служене на Господ .
Моето обаждане го завари при неговото любимо папство “ животните “ – овце , кози и прасета . С известна разбираема гордост ми съобщи и за градината си , която подържа сам и с помощта на своите приятели от семинарията .Това важи и за манастирът , за да изглежда толкова прекрасен на снимките от него . Макар и сам отец Спиродон е явна всеотдайността с която прави всичко. Кара ме така да мисля, защото снимките му с последният
кехая на Родопите показва, че този млад мъж прави нещата, не само защото така трябва , а за да има и практическа полза от тях .
Сблъсъкът с такъв тип хора те кара да се замислиш .В разговорът с него си пролича , че много добре знае историята на манастира , като тук отбелязавам редица исторически факти , които са неизвестни на всички . Такъв човек може да послужи на пример , но никой не знае за него. Отбелязвам този факт, защото бе неизбежно да засегнем факта , че е сам , че днешните поколения не горят от желание да последват примера му или да следват в семинарията . Не може да не се отбележи и горчилката в думите му , че сега се приемат всичко , за да се запълни бройката в класовете на семинарията и няма конкуренция ,която да отсее доброто .
Неволно се питаш на къде отиваме ? .
Пустеят манастири , пустеят духовните храмове от всички религии . На къде отиваме наистина ?
Един от нашите стълбове ,които са ни крепяли това е духовната вяра . Вярата в Господ независимо какъв . Това е насаждало някакъв морален Кодекс , някакви принципи на които да стъпваш за да живееш . Тогава не бива да се учудваме на ширещата простащина и липса на морал .
Може да не си монах ,като отец Спиридон , но примерът му е достатъчен за следване . Благодарение на него една божа обител в околностите на село Градешница има живот и тлее огъня на духовното . Отново ще го кажа – завиждам на такива хора . Завиждам , защото са намерили своя път да водят нас блудните по пътя към истината . И не само да ни води , но и да ни показва с примера си , че има и друг пътища в този живот , не само на покварата и наркотиците
