Устоявайки независимостта си. 853 г. пр.н.е. Близкия Изток
В началото на 853 г. пр.н.е. отборна , добре обучена, с богат боен опит, наброяваща десетки хиляди войници (1), армията на Асирия, водена от войнстващия Шулману-Ашаред III (2), тръгна да завладява Южна Сирия, Финикия и Палестина.
Дванадесет местни владетели, които предварително знаеха плановете на владетеля на Асирия (очевидно чрез шпиони), събраха обединена армия близо до град Каркар, на територията на държавата Хамат, за да отблъснат завоевателите. 
Някои от владетелите взеха лично участие, водейки своите войски.
Владетелят на държавата Арам (столицата е град Дамаск) Бар-Хадад (3)доведе 1200 бойни колесници, 1200 конници, 20 000 пехотинци.
Владетелят на държавата Хамат (разположен северно от Дамаск) Ирхулен докара 700 колесници, 700 конници, 10 000 пехотинци.
Израелският владетел Ахав поведе 2000 колесници и 10 000 пехотинци.
10 000 пехота и 10 колесници са изпратени от владетеля на Ирканата, държава, разположена в южната част на Палестина.
Адуну-ба’ал от финикийска Шиана доведи няколко хиляди пехота и 30 колесници.
Басу от Бит Рухуб до Амон (държава в Южна Палестина) поведе няколко хиляди пехота.
200 пехотинци пристигнаха от финикийския Арвад, 500 от Библос, 200 от Усанату.
1000 ездачи на камили бяха водени от арабския лидер Джиндиби.
1000 избрани пехотинци дойдоха от далечен Египет.
Почти 70 000 войници бяха събрани от съюзниците, за да защитят своята независимост.
Обединените сили бяха командвани от Бар-Хадад, Ирхулена, Ахав и Басу.
Асирийците бяха известни със своята интелигентност, защото когато Шулману-ашаред направи преглед на армията си в сирийския град Ашур-утир-асбат (сирийците го наричаха Питра), той вече знаеше всичко за врага.
След това Шулману-Ашаред се насочи на юг.
Жителите на сирийския град Халпа поздравиха асирийския цар със сериозни подаръци . Техният град не беше докоснат.
А онези, които не разбираха финия асирийски намек, скоро съжаляваха горчиво.
Така градовете на държавата Хамат, владението на цар Ирхулена, който не искаше да признае властта на цар Шулман -Шаред – Адена (вар.: Ада), Барга (вар.: Парга), Арган – били подложени на опожаряване и ограбване . Техните жители били убити или отведени в робство.
Воюващите армии се сблъскаха на брега на река Оронт, близо до град Каркар.
Описанието на тази битка не е достигнало до нас. Тя може да бъде реконструирана само от отделни фрагменти от древни надписи и някои рисунки, дошли до нас.
По време на последвалата битка асирийците успяват да разчленят съюзническата армия на три части. Вероятно това беше улеснено от конфликта между съюзническото командване, който се състояло по време на тази битка. В противен случай е трудно да се обясни защо след края на тази битка израелският цар Ахав започва война срещу своя съюзник, цар Арам Бар-Хадад.
Една част от съюзниците (вероятно войските на Ирхулена от Хамат) се оттеглили в Каркар и се опитали да защитят Каркар (владението на Ирхулена) от асирийците. Една част, поддържаща боен ред, успяла да се откъсне от асирийците и започнала да се оттегля в посока град Гилзау (вар.: Дилзау). Те не бяха преследвани. Асирийците бяха заети да довършат съюзническите войски, които заобиколиха по бреговете на река Оронт. По това време Шулману-Ашареда се бие в град Каркар, където очевидно асирийците нахлуват на раменете на бягащите съюзници.
Когато асирийците унищожиха отряда по брега на река Оронтес и взеха Каркар, нямаше смисъл да преследва онези, които бяха отишли в Гилзау (вар.: Дилзау).
Те започнаха да изчисляват своите и чужди загуби.
Само убити, според най -различни оценки, съюзниците загубили 14 000 войници (според други данни загубите на съюзниците бяха или 20 500, или 25 000, или 29 000; въпреки че е възможно тази цифра да е изчислението на загубите на съюзниците заедно с пленниците).
Асирийците никъде не споменаха за загубите си. Но те очевидно са били значителни, тъй като Шулман-Ашаред прекъсна кампанията. Вместо да смаже напълно Хамат и да отиде в Арам, както беше планирано от самото начало, асирийският цар се обърна към брега на Средиземно море. Той опустоши редица градове на Ирхулени по бреговете на Средиземно море и се обърна на север към крепостите на Асирия.
Да, съюзниците загубиха битката при Каркар, но спечелиха кампанията, принуждавайки Шулман-Ашаред да отиде на север в своите владения и да се откаже от плана за завладяване на Южна Сирия, Финикия и Палестина.
Този път съюзниците успяха да защитят независимостта си.
