Доскоро учените смятаха, че съвременните хора с най-висок дял денисовско потекло живеят в Папуа Нова Гвинея и Австралия. Според ново проучване, публикувано наскоро в Current Biology, обаче група от коренното население във Филипините, наречена Ayta Magbukon, има 30 до 40 % повече денисовска ДНК от тези други групи от Папуа Нова Гвинея и Австралия, смятани за водещи, и имат общо близо 5 % денисовска ДНК.

Денисовците са група древни хора, за първи път идентифицирани от една кост на фаланга в сибирската пещера Денисова. Те са съжителствали със съвременните хора и други архаични човешки видове, като неандерталците, в продължение на стотици хиляди години, докато изчезнаха преди около 30 000 до 50 000 години. Според Gizmodo  само хора от тихоокеанските острови и от Югоизточна Азия имат значителен дял потекло от Денисовия човек. За сравнение, повечето хора в други части на континентална Азия имат по-малко от 0,05 процента денисовски произход, а хората от африкански и европейски произход нямат никакъв дял.

„[Ayta Magbukon] притежават повече денисовски произход от всеки друг на планетата днес“, отбелязва биологът и съавторът на изследването от Университета в Упсала Матиас Якобсон (Mattias Jakobsson) пред Inverse. „Така че това бе изненада за нас.“

Изследователите първоначално са се интересували от изучаването на историята на хората на Филипините като част от огромни съвместни усилия с местните общности, местните власти, Националната комисия за култура и изкуства на Филипините и изследователи от Университета в Упсала.

Като последващо проучване след по-ранно изследване, публикувано в PNAS, на човешките миграции към Филипините, „ние възнамерявахме да погледнем в далечното минало, като оценим нивата на древно потекло сред популациите, особено, че някои популации в тези региони преди това са показвали повишени нива на денисовски произход и този остров в Югоизточна Азия е известен с различни архаични видове Хомо“, разказва популационният генетик и съавтор на изследването Максимилиан Ларена (Maximilian Larena) пред Gizmodo.

За да направят това, изследователите анализират геномите на 1 107 индивида, принадлежащи към 118 различни етнически групи във Филипините-включително 25 групи, самоидентифициращи се като „негритоси“, които се считат за най-ранните съвременни човешки жители на Филипините според авторите на проучването. Сравнявайки тези геноми с геномите на Денисовия човек и неандерталците, учените откриват, че макар степента на неандерталския произход да е доста еднаква в изследваната им популация (и сравнима със съвременните хора в други части на света), степента на денисовския произход е силно променлива и значително по-висока сред негритосите, отколкото в други групи.

^{Името на тези хора негритос, наричани също и негрито идва от испански negrito, в мн. ч. negritos, е умалителна форма от negro („черен“), т.е. „малък черен“. Те са разнородна група от мургави и относително ниски хора със средна височина е от 1,40 до 1,55 м, живеещи в тропическите гори на юг и Югоизточна Азия, някои от островите на Меланезия, както и североизточната и северната част на австралийския континент и някои прилежащи острови. Негритос са сред най-слабо познатите от всички живи човешки раси. Народите негрито притежават един от най-чистите генетични фондове от митохондриална ДНК измежду всички човеци и поради това тяхната мтДНК служи за изходна точка при изучаването на генетичния дрейф.}

_{Портрет на непълнолетна жена от вида Homo denisova въз основа на ДНК анализ. Кредит: Maayan Harel}

Тези открития „са в съответствие с модел на независимо кръстосване между негритосите и денисовците в рамките на Филипините, което предполага, че денисовците може да са населявали островите много преди да пристигне която и да е съвременна човешка етническа група“, разказва Ларена пред Gizmodo.

Палеогенетикът от Университета в Тюбинген Козимо Пост (), който не е участвал в изследването, разказва пред Science News,  че новият доклад предполага, че „все още има популации, които не са описани напълно генетично и че денисовците са били широко разпространени“.

Понастоящем фосилите от Денисов човек са оскъдни и според Science News, са недостатъчни, за да може Денисовия човек да бъде идентифициран само по морфология. Те трябва да бъдат генетично секвенирани, което може да е трудна задача за извличане на генетичен материал от вкаменелости в тропически климат, където древната ДНК се разгражда по-бързо.

Картината се усложнява още повече, като се има предвид, че по време на плейстоцена в тази част на света са съществували други древни хора, включително Homo erectus и наскоро открития малък човек, Homo luzonensis. Необходими са повече доказателства, за да се знае дали тези групи са се кръстосвали със съвременните хора и тяхната потенциална връзка с денисовците.

Констатациите „допълнително засилват подозренията ми, че фосилите на Денисов човек се крият под носа ни“, сред по-рано откритите находки на островите в Югоизточна Азия, коментира популационният генетик от университета в Аделаида Жоао Тейшейра (João Teixeira) пред Science News, който не е участвал в настоящото проучване.

„Що се отнася до Югоизточна Азия и островите от Югоизточна Азия, имаме повече въпроси, отколкото отговори, тъй като не разполагаме с добри археологически свидетелства“, отбелязва популационният генетик от Университета в Колорадо Боулдър Фернандо Виланеа (Fernando Villanea) пред Inverse. Виланеа, който не е участвал в проучването, добавя: „Сега имаме тези невероятни генетични находки и ни е трудно да съставим една свързана история.“

„Чрез секвениране на повече геноми в бъдеще ще имаме по-добра резолюция за решаването на множество въпроси, включително как наследените архаични следи са повлияли на нашата биология и как са допринесли за адаптацията ни като вид“, коментира Ларена в прессъобщението.

Справка: Maximilian Larena et al. Philippine Ayta possess the highest level of Denisovan ancestry in the world. Current Biology, published online August 12, 2021; doi: 10.1016/j.cub.2021.07.022

Източник: Indigenous Filipino Group Has Highest Known Denisovan Ancestry, The Scientist