Част от моя “Наръчник на българския дипломат”
Румъния:
Това е държава с нито една спечелена битка на бойното поле, но със спечелени войни, въпреки, че не винаги е била на страната на печелившите коалиции. След освобождението си, северната ни съседка започва активно да преекспонира несъществуващата заплаха за латинската й същност, произлизаща от уж агресивното славянско обкръжение. С този хитър ход в типичния за нея драматичен стил, тя успява да привлече съчувствието и симпатиите на Франция, която става нейн основен ментор и закрилник. При започналия интензивен културен и стопански обмен между двете държави, Румъния играе успешно ролята на по-малката сестра, за която трябва да се погрижат, за да не потъне в заобикалящото я славянско море. Франция прави всичко възможно това да не се случи. Изпраща в Букурещ и други румънски градове свои инженери, архитекти, професори дипломати, които чувстват като свой дълг да помогнат на тази застрашена франкофонска роднина. Хиляди румънски студенти заминават да следват във Франция, а румънските университети се надпреварват да канят за лектори известни френски професори. В Букурещ започват да се строят красиви административни сгради-умалени копия на парижки архитектурни забележителности. В Европа започват да наричат румънската столица “малкия Париж”. Мимикрията е пълна, а управляващите в двете държави доволно си стискат ръцете. Румъния се сдобива с могъщ съюзник, а Франция със свое протеже в Източна Европа. Още в средата на 19-ти век Букурещ разполага с блестящ потенциал в дипломатическата гилдия, образован и обучен в духа на френския салонен етикет. Забележете, какви невероятни успехи отбелязва външната й политика, съумяла да обедини за няколко десетилетия всички румъноезични области и постигнала значителни териториални разширения за сметка на съседните държави. В нейните сегашни граници са Добруджа, Трансилвания и Банат, исторически принадлежащи на България, Унгария и Сърбия. При това, тя в качеството си на “наследница” на Римската империя, възпитава своите граждани още от училищната скамейка в гордост със своя древен произход, високомерие, неприязън, недоверие и пренебрежение към “варварското й обкръжение ”. Куриозното в случая е, че вместо славянските държави, граничещи с Румъния да намерят общ език и да я притиснат, те воюват по между си и й предоставят ролята на арбитър и бенефициент от техните конфликти. Големият успех на тази държава се състои в огромните й териториални придобивки, въпреки неблагоприятното за нея славяноезично обкръжение и заклетия й враг Унгария.
Румънците винаги са поглеждали с нескриван апетит отвъд Дунава към далеч по-атрактивната българска земя.
Ако, усетят, че сме слаби и неспособни да се защитим и ако международната обстановка позволява, те не биха се колебали да ни нападнат отново.
Впрочем, тяхната тактика е гениално проста и сработва безотказно. Като чакали те нападат вкупом тогава, когато набелязаната от тях жертва е ранена и отслабена от някой друг. В нашия случай този някой се оказва “братска” Русия, действаща задкулисно чрез своето протеже Сърбия. В този смисъл, не само България, но и всяка друга държава може да се окаже в ролята на подходяща жертва. Стига в Букурещ да преценят, че везните натежават в полза на нейните противници. Да не забравяме, че по време на гражданската война в Югославия, част от бойната авиация на НАТО излиташе от летището в Темишоара за да бомбардира Сърбия. А, хората от двете държави все още се поздравяват с обръщението “свате”, заради женитбата на сръбския престолонаследник с румънската принцеса през 1939г. Няма да се учудя, ако отказа на Париж да се започнат преговори за членство на Северна Македония в ЕС не е по внушение на Румъния, която не желае баланса на силите в Балканския регион да се промени в нейн ушърб.
Всеки неутрален народопсихолог без особени усилия може да установи някои характерни за румънския народ черти, които са повлияни или взаимствани от манталитета на огромното циганско малцинство. По повод на вероломната агресия на Румъния през 1913 г., срещу воюващата на три фронта България ще си позволя малка закачка в стил “Казвам ти дъще, сещай се снахо!”
Виждали ли сте циганин да напада някого посред бял ден, сам и то очи в очи? Той е смел, само ако се движи в група, а притивникът му е малоброен и неспособен да се защити. В първосигналната му натура няма да откриете качества, като доблест, мъжество, кавалерство и етика. Там дивата сила, кражбата и лъжата вървят ръка за ръка, а уважението към себеподобните е производна на умението да крадеш дръзко и безнаказано. Излишно е да убеждаваш този етнос, че не е почтено двадесет да се нахвърлят на двама, или че не се вади нож на жени или старци?
Доказателства за враждебните намерения на Румъния:
След Рускотурската война от 1878г., тя получава населената предимно с българи Добруджа, като компенсация за окупираната от руснаците Бесарабия. Тоест, Русия в типичен имперски стил прави “с чужда пита помен”. Първоначално тогавашния румънски сенат настоява за връщането на Бесарабия и се противопоставя остро на предложената за окупация “непозната земя”. В последствие предимствата на Добруджа с нейните житни поля и излаза на море стават очевидни и тя променя позицията си. Новопридобитата територия се оказва много по-ценна от Бесарабия. Последвалата колонизация е запомнена с нечувани по своята жестокост репресии спрямо коренното българско население, което в своето отчаяние се е молело да се върнат турците.
През 1991 г. бях супервайзер на една немска фирма в Констанца. Посетих етнографския музей и останах много изненадан от една откровена румънска статистика, касаеща етническия състав на населението в Добруджа преди началото на руско-турската война от 1876 г.
Ето какво прочетох на една от стените на музея:
Турко-татари 200000
Българи-190000
Румънци-8000
За гагаузите и липованците нямаше данни.
След войната голяма част от мюсюлманите се изселват и по целия десен бряг на р.Дунав, та чак до устието му в Черно море българската народност остава доминираща.
Напразни останаха усилията ми да се свържа с професор Божидар Димитров, за да се документира тази важна статистика, удостоверяваща българските корени на Добруджа. Хората от ТВ-екипа му ме изслушаха, но явно темата не ги вълнуваше особено, защото вниманието им беше погълнато от споровете за Македония. За съжаление не успях да ги убедя, че въпросът за колонизираната от Румъния Северна Добруджа е не по-малко важен.
Сега този надпис е премахнат, а историческите факти подменени.
През 1913 г., подстрекавана от руския цар Николай Втори, Румъния напада в гръб България, докато нашата армия се сражава на юг със сърби и гърци. С две думи северната ни съседка е била алчна, агресивна и безкруполна държава, от която и в бъдеще можем да очакваме подобни действия. За да не ставаме жертва на румънски агресии за напред, е нужно да си вземем поуки от миналото.
След Първата световна война Румъния е предявила претенции да анексира цяла Северна България до Стара планина. Франция и Англия са подкрепяли тази идея. Ако не е било силното застъпничество на тогавашния американски президент Удроу Уилсън, България сега нямаше да я има. След разпадането на Австроунгария по настояване на САЩ се създава новата федеративна държава Чехословакия. В Словакия не са забравили, че страната им дължи съществуването си на този, неизвестен за българите американски президент.
Лекомислие би било да предоставим изцяло отговорностите за отбраната и териториалната ни цялост на съюзниците от НАТО.
За да неутрализираме заплахата от Румъния, се налага да имаме тайни договори за военно сътрудничество с Украйна и Унгария. Румънските мераци за Южна Добруджа никога не са секвали. Букурещ промени историческите факти и в момента там се твърди, че Добруджа е тяхна исконна територия, освободена от Турция през 1878 г. Чудя се, защо още не са сменили българското име на региона.
По линия на евросубсидиите, България досега винаги е била със символично участие в смесените българорумънски проекти. Водеща роля в тях като изпълнение и финансиране играе нашата северна съседка, а ние се задоволяваме с трохите.
Сигурно някои читатели ще ме обвинят в прекомерна мнителност и черногледство, но аз съм реалист и считам, че нищо няма да загубим, ако вземем превантивни мерки.
Силни страни на Румъния:
-Тя има блестяща дипломация, от която българското Външно министерство само може да се учи. Много от румънците имат манталитет на улични шмекери, но тяхната природна артистичност им позволява в точния момент и на точното място да изиграят ролята на перфектни джентълмени. И ако всички тези качества са съчетани със солидно образование и добра чуждоезикова подготовка, става ясно, защо дипломатите им печелят широка поддръжка и за най-абсурдните си каузи. Но, колкото и да е учудващо, тази тактика сработва и носи ползи за държавата им. Тук е момента да подчертаем, че румънските политици са патриоти, за разлика от нашите. Те умело прикриват циганско-балканските нрави на народа си, а любимият им рефрен е да се представят за част от западната /латинската/ цивилизация, заплашена с асимилация от Русия и въобще от славянството. Нещо като бедна братовчедка на благородния и напредничав латински свят, която е изоставена и се нуждае от помощ, за да не бъде похитена от варварското си обкръжение. И румънските правителства наистина успяват да събудят съчувствие, състрадание и симпатии, които им осигуряват военна и финансова подкрепа от Запад. Кориозното тук е, че точно нарочената за плашило Русия е помогнала най-много на Румъния за нейното териториално разширение.
-Добре образована интелигенция, наследила финеса и аристократизма на буржоазията от началото на миналия век. Там жертвите на Сталинистките чистки сред интелектуалния елит не бяха толкова много, както у нас. Румънският хайлайф е рафиниран и превъзхожда във всяко отношение нашата първосигнална посткомунистическа олигархия. Особеното тук е, че българският народ и в своята цялост и на индивидуално ниво е много по-стойностен, но елитът на северната ни съседка превъзхожда нашия, като възпитание, култура, дипломатичност, професионализъм, патриотизъм и не на последно място гъвкавост и хитрост. Това може би обяснява изключително успешната външна политика на Букурещ съумяла да се възползва максимално от конфликтите между съседните й славянски държави.
-Населението й е 23 милиона, тоест почти четири пъти по-голямо от нашето.
-Традиционното приятелство с Франция е голям дипломатически успех за Букурещ, осигуряващо на румънците относително спокойствие по отношения на хипотетичната заплаха от изток.
-Макар и не почиващи върху исторически факти легендите, които се съчиняват от учените на север от Дунава носят практическа полза и престиж за румънския народ. Затова съществуването им е целесъобразно и оправдано от гледна точка на Букурещ. Тези изкуствено сътворени истории и символи са част от една добре обмислена национална идея, която със своята атрактивност е обединила народа и консолидирала партиите. Безсмислено е да разклащаме фалшивите основи на румънската древна идентичност. Няма сила, която да разубеди тези хора, че не са потомци на император Траян. Ако се направи сравнителен ДНК анализ, ще се установи, че северните ни съседи имат много по-малко латински гени от народите в южната част на Балканския полуостров. Убеден съм, че българите като народ и манталитет стоят по-близо до италианци, французи и испанци. Езикът е вторичен признак за идентичност, който може да бъде наложен командно по конюктурни съобръжения. Нима негрите от Брега на слоновата кост са французи, само защото официалният им език е френски? Нима влашките цигани, които не говорят цигански, а само румънски са латинци? В добричкото село Изворско живеят влашки цигани, които нито говорят, нито разбират цигански. Да не би този факт да ги прави по-малко цигани? Или, защото говорят по между си само на румънски са станали латинци?
Преди четири, пет столетия на всяка латинска дума румънците са имали български синоним. В момента думите с български корен са едва 15% с тенденция да намаляват. Или по-точно казано, ако се върнем още по-назад в миналото, “потомците” на древния Рим не са имали латински синоними за всяка българска дума, защото са говорили на български. Знаем, че до средата на 19-ти век са писали на кирилица. Но, за да ни убедят, че през средновековието речта им е била латино-румънска, а не българска, нека да покажат поне един текст върху пергамент или камък написан на съвременния латино-румънски език. Знаеме, че князете Влад Цепеш и Михаил Витязул са говорили и писали грамотите си на български език. След падането на България под турско робство, влашката аристокрация по конюктурни съображения започва да внедрява латински думи и фрази в българския език, който до тогава е бил говорим за племената на север от Дунава.
Във византийските хроники, българите населяващи земите на север от Дунава са наричани власи.
Отново ще си позволя да разведря тона с една шега. Румъния се очертава като втори най-сериозен претендент за неофициалния “Оскар” по фалшифициране на собствената си история. В надпреварата на нациите, желаещи да се сдобият с древни и престижни корени, Македония има сериозни шансове да грабне високото отличие.
-Силно изразен патриотизъм, дори и сред бившите офицери от Секуритате. Те също осъществиха приватизацията, но за разлика от ръководството на нашата ДС, което открадна и коня и кокошката, те се облажиха с кокошка, но вкараха коня в държавната хазна.
-Активно гражданско общество
-Важна база на НАТО в Констанца
-Влашки анклави в България и Сърбия. По поречията на Дунав и Тимок има много населени места, където населението е с румънско самосъзнание. Младежите от тези региони могат да следват безплатно в румънските университети, стига да докажат румънския си произход.
-Незначителен процент /около 0,3%/ на мюсюлмани, живеещи предимно в Добруджа. Румънските цигани са само християни, за разлика от нашите, половината от които се турчеят.
-Общи интереси със Сърбия и Гърция по отношение на заграбените български територии.
Недостатъци:
-Малцинства от съседните народи, които дестабилизират държавата. Българите са успешно асимилирани с жестоки репресии и най-вече чрез смесени бракове, но унгарците създават огромни проблеми на Букурещ. Освен т.нар. “горски унгарци”, населяващи Трансилвания, в сърцето на Румъния има още един унгарски анклав, за който малко се знае. Това непреклонно, гордо и диво унгарско племе, наречено “szekely magyar”, е трън в очите на управляващите в Букурещ. С него не е могъл да се справи, дори диктаторът Чаушеску, който напразно се е опитвал чрез принудителни разселвания да го разпръсне. Тази тактика, прилагана успешно десетилетия наред срещу българите в Добруджа, тук удря на камък. Всеки опит да бъде заселен етнически румънец в земите на секеи е завършвал с пълно фиаско за румънските националисти. Гордите наследници на Атила си имат даже собствен химн, който се изпълнява на всеки унгарски празник.
-Многочислено циганско малцинство, което не фигурира в официалните статистики. На този въпрос ще се спра по-подробно. Северната ни съседка си вкара неволно автогол с името, което сама си измисли във втората половина на 19-ти век. Целта беше да се подчертае престижния, римски произход на власи и молдованци. Но, неочаквано се получи ефект с обратен знак. На Запад свързват злополучното име Romania с Rom, което на почти всички европейски езици е модерното название на…циганин! По официални данни в Румъния има само половин милион цигани, тоест по-малко отколкото в България. Каква е истината? Над шест милиона местни цигани са използвали законното си право при преброяванията да се самоопределят като румънци. Този техен избор не е бил въпрос само на оцеляване, но и на престиж. Много от тях са станали неусетно част от румънския етнос чрез смесени бракове, но на малцина се е отдало да прескочат цивилизационната бариера възпираща интеграцията им. Истински интегрираният ром не е просто женен за румънка, а човек претърпял духовен катарзис-коренна промяна в начина на мислене и поведение. След няколко генерации на смесени бракове, съседите ни от Румъния до такава степен свикнаха с непрекъснато променящата се визия на сънародниците си, че вече са изгубили способността да различават характерните типогенни черти на двата етноса. В съзнанието им типично циганската и типично румънската визии се размиват и те често приемат циганите за свои. В този ред на мисли, колко голямо е било учудването ми, когато мои приятели румънци твърдят за хора с близки до индийския етнос черти, че са чисти румънци. Преценката ми като страничен наблюдател се оказва винаги вярна, въпреки че желаещите да се порумънчат роми упорито крият произхода си. За мен всички хора на земята са априорно равни и не трябва да бъдат дискриминирани по расов признак. Това хуманно отношение обаче, предполага и равенство в задължението по спазване на законите и моралните норми на обществото. Ако, търсиш само права, без да осъзнаваш задълженията си, ти сам се изолираш от съгражданите си и нямаш право да обвиняваш никого, за асоциаления си статут. Подобно на глобализацията, циганизацията също има разрушителна роля за държавността. Не случайно, международната финансова олигархия инвестира стотици милиони в подкрепа на т.нар. ромски общности. Тези средства се дават под благовидния предлог да се защитят правата на дискриминираните ромски малцинства, но всъщност тук става дума за целенасочена политика, целяща подкрепа на деструктивните сили в правовите държави. Сили, генериращи беззаконие, хаос, престъпност и разруха. Нима няма бедни румънци или българи, които също се нуждаят от финансова помощ? Защо суверенните държави допускат тази дискриминация към собственото си население.
-Армия.
С циганското влияние върху румънския манталитет си обясняваме факта, че голяма част от мъжкото население на Румъния е недисциплинирано и няма качества да носи истинска армейска служба. Румъния е губила всички директни военни сблъсъци с България.
-Проблем с Русия и Украйна, Този проблем възникна заради руските и украински заселници в бившата Съветска република Молдавия, където само половината от населението е с румънско самосъзнание.
-Традиционната омраза на румънците към руснаците може да им изиграе лоша шега. И на официално и на битово ниво за руснаците се говори крайно негативно, а Русия се представя пред външния свят като империя на злото, виновна за всички румънски неудачи. В типичния за тях театрален стил се разиграва номера с руската заплаха за суверенитета и латинската им култура. Истинската цел всъщност е да получат от Запада материални облаги под формата на преки инвестиции и евросубсидии.
Какви са полезните ни ходове?
Няма такива. Можем да сключваме договори, споразумения, меморандуми и пр., но Румъния няма да промени агресивните си намерения към България. Бидейки най-беззащитната и слаба нейна съседка, нашата страна ще бъде и за в бъдеще предпочитаната й мишена. Букурещ ще се противопоставя упорито на строежа на мостове през р.Дунав към България. Логиката е ясна. Целият транспортен трафик трябва да минава на нейна територия, за да се печели от пътни такси и продажба на гориво. Влошените българо-руски отношения удовлетворяват северната ни съседка, която макар и да неглижира историческите факти, не е забравила направените й от Русия български подаръци. Преди няколко години, тя не се поколеба да претендира за част от нашия черноморски шелф, въпреки общото ни членство в ЕС и санкциите, които я грозяха.
Сключването на билатерални договори за взаимопомощ в случай на румънска агресия с Унгария, Украйна, Босна, Македония, Косово, Турция и Хърватска трябва да изпреварят възраждането на антибългарските коалиции на Балканите. За първи път антибългарската ос Букурещ-Белград е престанала да функционира, поради водената от Сърбия антинатовска политика. Надеждите й да си върне отцепилото се Косово с помощта на Русия я отдалечават от Запада и приближават към Евразия. Другата антибългарска ос Букурещ-Атина е много по-опасна за нас. Двете държави са членки на ЕС и НАТО. Ако, те тръгнат в пакет срещу нас, трябва да предвидим възможността България да бъде пожертвана, за да се удовлетворят претенциите им, които дори поотделно имат несъизмеримо по-голямо стратегическо и геополитическо значение за Североатлантическия алианс от България. При определени обстоятелства Вашингтон може да им направи отстъпки за наша сметка. На евентуална гръцка агресия срещу нас възпираща действие може да окаже единствено нейният най-голям враг-Турция, а румънските мераци за български територии могат да бъдат охладени, ако омразната й Унгария стане наш съюзник. Румъния е опасна и непредвидима, но в крайна сметка ще се съобрази с конюктурата и най-вече с указанията на САЩ. Ако приемем хипотетично, че някоя от антибългарските коалиции на Балканите се възродят, те ще бъдат подкрепени от Русия, но до въоръжен конфликт няма да се стигне поради възпиращата роля на САЩ.
