Противно на добре познатото стихотворение на Александър Блок, руснаците нямат почти нищо общо със скитите. Но на територията на бившия СССР има един малък, но горд народ, чиито представители са преки потомци на легендарните номади. По воля на съдбата осетините (говорим за тях) бяха разделени както географски (от Главния кавказки хребет), така и политически (от грузино-руската граница). Събитията от август 2008 г. превърнаха Република Южна Осетия в основна тема на световните новини, които дори засенчиха откриването на Олимпийските игри в Пекин. В нощта на 8 август грузинската армия стреля по спящия Цхинвал от инсталациите Град, като инициира операцията, която в редица източници е символично наречена „Чисто поле“. Конфликт, обхващащ няколко века Войната от 2008 г. е само един епизод от дълга конфронтация между два народа. През Средновековието осетините са успели да създадат доста силна държава Алания. По това време отношенията между Алания и Грузия се развиват възможно най -добре: представители на елита на двете държави сключват династични бракове, а войниците предприемат съвместни кампании срещу общи врагове. Всичко обаче се промени драстично с идването на татарите в Кавказ. Въпреки факта, че Грузия и Алания попаднаха в зависимост от нашествениците, грузинците, за разлика от осетините, успяха да запазят своята държавност. Оттогава територията на Южна Осетия, анклав сред грузинските земи, многократно е била подлагана на опити за насилствено присъединяване. Началото на откритата конфронтация е поставено от владетеля на Грузия Георг V, който през XIV век предприема военна кампания срещу осетинците, която обаче завършва с провал. Трябва да кажа, че осетините също не остават в дълг и от време на време нахлуват във владенията на грузинските феодали. Пристигането на Русия в Кавказ се превърна в възпиращ фактор, който не позволи на никоя от страните да предприеме решителни действия. Всичко се промени с разпадането на империята. През 1918 г. е създадена Закавказката федерация, която включва Грузия, Армения и Азербайджан. Тогава Грузинската република открито обяви претенциите си за територията на Южна Осетия. Но в Цхинвали имали малко по -различни планове за бъдещето на тяхната земя. Повечето от осетините симпатизираха на болшевиките и искаха тяхната република да се присъедини към РСФСР. От 1918 до 1920 г. в региона избухват три въстания, брутално потушени от грузинската армия. Значителна част от осетините са принудени да избягат отвъд Кавказкия хребет в Северна Осетия. Характерно е, че по това време ръководството на Грузия чу призиви за унищожаване на народа от „предатели“, от които „всички беди на Грузия“. Бежанците успяват да се върнат в родината си едва през 1921 г., когато съветската власт е здраво закрепена в региона. Мирът в Закавказието отново настъпи с идването на Русия в региона, този път не царски, а съветски. Южна Осетия получава статут на автономен регион в рамките на Грузинската ССР. На осетините беше позволено да учат родния си език в училищата, но грузинският и руският останаха езиците на деловодството. През годините атаката срещу осетинската идентичност се засилва. И така, през 1944 г. преподаването на осетински език беше забранено в цялата автономия. Но, както знаете, лошият мир е по -добър от добрата кавга. И този лош мир се поддържаше в Закавказието до разпадането на СССР. Тогава историята се повтори по същия сценарий. Наред с придобиването на независимост, Грузия повтори своите териториални претенции. А автономна Южна Осетия не беше включена в плановете на грузинското правителство. През 1991-1992 г., а след това през 2004 г. имаше две ескалации на бавно протичащия конфликт, по време на които загинаха много цивилни в региона. Така Петдневната война през 2008 г. се превърна в логично продължение на дълга верига от събития, която продължава няколко века.
Резултати и трофеи: Хронологията на Петдневната война е изучена почти всяка минута, но няма да е излишно отново да напомним на читателите как са се развивали събитията от онези августовски дни. И така, на 8 август, след обстрела от установки Град, грузински танкове и пехота влязоха в Цхинвали. В града започнаха боеве и по това време доброволци от Абхазия и Северна Осетия бързаха да помогнат на столицата на автономията. До вечерта колона руски войски стигна до Цхинвали. Грузинските сили бяха изгонени от града, въпреки че продължиха да обстрелват. На 9 август руската авиация и флот превземат властта, а абхазските градове обстрелват позиции на Грузия в района на Кодорското дефиле. На 10 август Грузия изтегли войските си от Цхинвали. На 11 -ти обаче отново започна обстрелът на столицата на Южна Осетия. В отговор руската артилерия обстрелва грузинския град Гори. Руските войски вече са навлезли на територията на Грузия. На 12 август имаше нов обстрел на Гори, а на следващия ден руските войски навлязоха в града. На 14 август грузинското пристанище Поти беше окупирано, а на 16 август страните подписаха документ за мирното уреждане на конфликта. Така грузинският „Блицкриг“ се превърна не само в окончателната загуба на Южна Осетия, но почти завърши с превземането на Тбилиси, на което руската армия беше на няколко десетки километра. Най -важните изненади обаче тепърва предстоят. Отстъпвайки, деморализираната грузинска армия хвърли десетки танкове, оръдия и друга военна техника. По -специално, според официалните данни, руската страна е получила 65 танка. 44 от тях са приети от армията, а останалите са унищожени като дефектни. Истинският арсенал беше открит във военната база Сенаки, която грузинските военни се предадоха без бой веднага след атаката на съседното летище. Според Евгений Устинов, един от командирите на руските миротворци, количеството боеприпаси в базата Сенаки би било достатъчно за унищожаване на целия Кавказ. Подробно проучване на заловените оръжия и техника даде възможност да се направят недвусмислени изводи за това кой е въоръжавал грузинската армия през последните години. Така израелската компания Elbit Systems се занимава с модернизацията на танкове Т-72. Украйна беше един от ключовите доставчици на оръжие за Грузия. Така през 2007 г. грузинската армия получи повече от седемдесет танка украинско производство. Важна беше и ролята на САЩ, които през трите предвоенни години отпуснаха до 600 милиона долара за превъоръжаването на грузинската армия. И това не брои стотиците американско стрелково оръжие, заловено по време на боевете. В допълнение, грузинските специални части, действащи в Цхинвали, бяха въоръжени с немски щурмови пушки G36. В същото време нюансът се крие във факта, че производителят на оръжия Heckler und Koch кандидатства за износ на G36 за Грузия, но му беше отказано, тъй като германското правителство се въздържа от доставка на оръжие в зоните на въоръжен конфликт. Въпросът как пушките са попаднали в Грузия остава отворен. Най -любопитният случай обаче се случи на 18 август във вече споменатия град Поти. Тогава руските военнослужещи спряха пет бронирани машини „Хаммер“, в които имаше 20 грузински граничари. Според задържаните в Поти е трябвало да получават хуманитарна помощ от САЩ. При по -внимателна проверка обаче хуманитарната помощ се оказа оръжие и боеприпаси. Самите Hummers заслужават специално внимание. Автомобилите бяха на практика нови, с не повече от 400 км пробег, а също така бяха обозначени като собственост на САЩ. Нещо повече, според непотвърдени съобщения, колите са били натъпкани със съвременна разузнавателна техника. Дали това е вярно или не, не знаем. Настойчивите искания за връщане на трофейното оборудване, последвано от чужбина, подсказват определени мисли. От друга страна, руската страна отговори на всички подобни искания с категоричен отказ. В същото време официалните представители на руската армия се ограничиха с неясни коментари. В същото време не беше скрито, че руската страна внимателно проучва „пълнежа“ на иззетите превозни средства. Така американската армия, без да знае за това, всъщност „представи“ най -новите си разработки на геополитическия враг.
Игор Кончаковски
Източник: Какви руски трофеи през грузино-осетинската война през 2008 г. САЩ поискаха да им дадат
© Russian Seven russian7.ru
