На 15 август 1002г. Българската армия под командването на цар Самуил превзема Адрианопол (Одрин).
По същото време византийската войска е концентрирана при обсадата на Бдин (Видин), българите достигат Тракия. Самуил умишлено избира деня 15 август – Богородица. По това време в Адрианопол много хора са се събрали за традиционния панаир, организиран в чест на Божията майка. Без да срещнат съпротива, българските войски заграбват значителна плячка и се оттеглят.
Българският цар Самуил е провъзгласен за владетел през 997 година. Управлява до 1014 г. и става едноличен владетел в едно от най-трудните времена в българската история. Според латинския превод на хрониките на Скилица баща му комит Никола е бил управител на голямата област Средец. По традиция управителите на големите области са били в родствени връзки с преславския царски двор. Историците предполагат, че Самуил е наследник на Симеоновия род – доказателство, за което намират в имената, които носят Самуиловите наследници.
